Recent Posts

Есенна култура или неща, които чакам с нетърпение

Есенна култура или неща, които чакам с нетърпение

Пак да кажа за хиляден път, че София е страхотен град, непрекъснато се случват интересни неща, стига човек да има желание и душа за тях. Тук ще Ви представя само нищожна част от нещата, на които искам и ще се опитам да присъствам до края […]

Париж

Париж

Париж…малко ми е трудно да започна, наум ми идват препоръки, съвети и малко оплаквания, а не ми се иска да звуча като някой сърдит от всичко човек. Дълги години все не идва ред на Париж, то не бяха оправдания и изчаквания, все мисли от порядъка […]

Палермо

Палермо

Дали заглавие „Палермо“ е подходящо? Да! Текстът е най-долу.

Нарочно е тук, нали знаем, че случайности не съществуват.

Как беше Палермо и Монреале (вече квартал на Палермо и на 10км от града)? Неописуеми, нали?! Гледам снимките и всъщност гледам спомени, гледам щастието лице в лице, гледам и не виждам друго място като там, гледам и единственото, което правя е да чувствам. Знаех си без да съм била и без да обърнах достатъчно внимание на нещата, бях претрупана от работа, болни деца, ремонтни проблеми, притеснения за едни кръстни връзки и Париж ме притесняваше организационно и всякак, беше завладял съзнанието ми, затова Сицилия остана встрани, а цял живот ми се е струвало най-прекрасното място (преди смятах, че е след Геноа, сега смятам, че е преди нея). Стъпвайки там забравих всичко и всички, сетих се към края, колкото и безсърдечно да звучи. Сицилия без Палермо? Не, благодаря.

*Традиционни храни: Паста алла норма ( с патладжан), Пармиджана (отново патладжан), пробвахме в Osteria lo Bianco и когато се върнем някой ден пак ще отидем там https://www.tripadvisor.ie/Restaurant_Review-g187890-d1088465-Reviews-Osteria_Lo_Bianco-Palermo_Province_of_Palermo_Sicily.html

Pane con la milza – уличната храна на Палермо и тук огромни благодарности на две прекрасни момичета, без които това чудо едва ли щеше да се докосне да небцето ми. Не ме питайте какво има, не гледайте с недоверие, просто го вземете, опитайте го и да знаете, че ще го изядете за секунди и никой друг няма да порбва от вашия сандвич. Това е мястото, което на мен ми препоръча местния гид https://www.tripadvisor.it/ShowUserReviews-g187890-d4401496-r241174213-Rocky_Basile-Palermo_Province_of_Palermo_Sicily.html

И още едно популярно място: https://www.ninouballerino.it/prodotti/pane-con-la-milza/

Край! (поне за сега)

Втора порция любов или накратко Сицилия

Втора порция любов или накратко Сицилия

Оказа се, че снимките са ужасно много, а аз ентусиазирано реших, че ще събера 8 дни и около 10 различни места в 2 поста. Не, не успях, дори в три няма да успея, но пък гледам ги и си мисля „със сърцето си съм снимала, […]

Когато любовта е истинска

Когато любовта е истинска

Когато любовта е истинска няма нужда от скъпи бижута, няма нужда от лукс, не е необходимо да бъде чиста и подредена, защото тя самата е най-скъпоценното нещо и винаги е прекрасна, неповторима и единствена, независимо от недостатъците, независимо от разочарованията, които поднася, настроенията, които проявява, […]

Майка и дъщеря супер герои

Майка и дъщеря супер герои

Не е лесно да си майка, истинска майка, не само такава каквато купува, плаща, пере и готви, ами да си пример за децата си. Всеки ден да си част от емоциите им, да се променяш с тях, да успяваш както да отвориш светогледа им, така да промениш и своя. Да гледате в една посока, да осъществяваш мечтите си заедно с тях, да се смееш гръмко, да прегръщаш със сълзи на очи, да си подкрепа, да виждат и усещат обич, искрена и дълбока.

Това не е наръчник на родителя или съветник, това е моят живот, днес и сега. Спомням си, когато бях бременна с Никол четях една книга как да бъдеш добър родител и ми се струваше толкова далечна. Прегледах я отгоре отгоре, не успя да ме грабне. После нещата толкова бързо започнаха да се случват, че книгата събираше прах (до ден днешен) и някак все нямах нужда да посегна към нея. В сърцето си знам, че се справям, знам, че не съм най-добрата за някой, който ме гледа отстрани. Знам, че може още и перфектно знам всичките си недостатъци, но знам, че децата ми са обичани по най-добрия за тях начин. Имат точно това, от което имат нужда и че въздържането от някои неща също си заслужава и някой ден ще го разберат.

Предстои ни промяна, която ме кара да съм леко тъжна и носталгична. Голямото ми момиче преминава в друг етап от живота си, ние с баща ѝ също. Опитваме се да приемем, че вече не е дребосък, опитвам се да ѝ имам все повече доверие. Гледайки я ми доказва, че сме се справили отлично за първите седем и можем спокойно да преминем към следващите.

Едно единствено нещо ме е водело от самото начало и то е да вижда мен, да вижда моя пример. Да вижда как тренирам, как чета, как се опитвам да спомогна поне малко за опазването на планетата, как я водя по изложби, как пътувам, как се смея, как обичам и тя несъзнателно започва да става като мен. Няма как да стане, ако не го вижда в очите на родителите си. Няма книга, която да прочетем, тя се пише всеки ден с нашите постъпки.

Обича да гледа Cartoon Network, в началото се противях, свикнала, че е малко дете, а тя всъщност не е. Смятах, че анимациите са за по-големи, един ден се загледах с нея в „Реактивните момичета“ и…знаете ли много ми хареса. Хареса ми как се справят сами, как успяват да преодолеят предизвикателствата, да покажат, че момичетата са също толкова силни, колкото момчетата и могат да бъдат не по-лоши супер герои. Сега ги гледаме заедно и си говорим за всяко тяхно предизвикателство. Даже си имаме любими героини, нейната е „Бълбук“ разбира се, нежна, добра и чувствителна, а моята любимка е „Бръшлян“, реагира мигновено, силна е, ефективна и винаги готова да защитава с цената на всичко. Имаме си и въображаема „Белушка“ , тъй като Реактивните момичета са три. Не виждам какъв по-добър пример и по-смислено преживяване от това двете да се смеем с глас и да се чувстваме като един отбор, в който главния герой е тя, но винаги знае, че зад нея е майка ѝ, която ще помогне със съвет, насока и кураж. Защото това е новата стъпка, да се справя сама, да не се отказва, ако нещо ѝ е трудно. Да вложи двойно усилия, да вярва, да взима сама решения, да обмисля нещата, да не прибързва и да знае, че хората правят грешки, независимо от възрастта си.

Започваме заедно с новите серии, които са всеки делник от 15-ти Април в 13:55 часа по Cartoon Network, ще ни е трудно да ги уцелваме, но пък ще си ги превъртаме или ще гледаме повторенията, заедно. В уебсайтът на Cartoon Network може да разгледате за нашите любими героини https://thepowerpuffgirls.cartoonnetwork.bg/ – има и много други интересни неща като Рецепта за кексчета, Ателие за рисунки и други занимания, които да правите заедно. Защото най-важното нещо е времето прекарано с децата ни. А за запознатите има и тест с кое момиче се припознават https://thepowerpuffgirls.cartoonnetwork.bg/

Пожелайте ни успех или по-скоро на мен, както разбираме аз съм слабата в случая, аз съм тази, която не е готова за промяната, но независимо от това се случва, затова колкото по-бързо свикна с нея, толкова по-добре за цялото ни семейство.

Ние двамата и един камембер

Ние двамата и един камембер

Значи нещата стоят така (поне при нас), ангажименти, битовизъм, прекрасни моменти, изпълнени с обич (присъстваме всичките четирима), викове и сръдни, тишина и хубава музика, боледувания, малко сън и кръговрат, в цялата картинка обикновено го няма уравнението „ние двамата“, дам, децата са си 99% от времето […]

Малки изследователи

Малки изследователи

За всичките години, в които съм майка (а те вече ми се струват много) стигнах до един извод относно подаръците на децата, а именно, че всяко чудо за три дни (понякога и за по-малко), отново най-атрактивни остават гримовете и кутиите ми с бижута и всякакви […]

Пролет през февруари

Пролет през февруари

Нямам нищо кой знае какво за казване, освен, че се чувствам много щастлива, освен, че като всеки нормален човек понякога ми е и тъжно, и безнадеждно, въпреки че отстрани всичко изглежда прекрасно и хората обикновено обичат да казват: „какво се оплакваш, имаш всичко“. Да, но понякога да имаш всичко не е достатъчно, на сърцето не му е достатъчно, май моите мисли са повече от нормалното. Пак стигам до извода, че хора, които не се задълбават много, не разсъждават над живота, над миналото или бъдещето им е в пъти по-лесно. А аз започвам от някое убийство в Кюстендил, което дават по новините, минавам през войната в бивша Югославия, после спирам до книгите ми за поезия и как във всяка дума откривам отпечатъка на живота на всеки поет, минавам до каква рокля ще има Никол за тържеството и дали Андрей все пак се нуждае от пижама, която струва 30 лева и такава за 12 лева, накрая завършвам с това как да поддържам връзката със съпруга си жива и истинска възможно най-дълго, и…и още много други, и всичко това за около час, питате ли ме какво ми е, направо ми гръмва главата от мисли.

Прибалтийски приказки

Прибалтийски приказки

Прибалтика се оказа сравнително атрактивна дестинация за хората, поне пет човека ми писаха, че планират Рига за тази година, като се има предвид липсата на директни и нискобюджетни полети. Не съм точният човек за пътепис, но ще се опитам освен празнословия да бъда и с […]