Recent Posts

Малки изследователи

Малки изследователи

За всичките години, в които съм майка (а те вече ми се струват много) стигнах до един извод относно подаръците на децата, а именно, че всяко чудо за три дни (понякога и за по-малко), отново най-атрактивни остават гримовете и кутиите ми с бижута и всякакви […]

Пролет през февруари

Пролет през февруари

Нямам нищо кой знае какво за казване, освен, че се чувствам много щастлива, освен, че като всеки нормален човек понякога ми е и тъжно, и безнадеждно, въпреки че отстрани всичко изглежда прекрасно и хората обикновено обичат да казват: „какво се оплакваш, имаш всичко“. Да, но […]

Прибалтийски приказки

Прибалтийски приказки

Прибалтика се оказа сравнително атрактивна дестинация за хората, поне пет човека ми писаха, че планират Рига за тази година, като се има предвид липсата на директни и нискобюджетни полети. Не съм точният човек за пътепис, но ще се опитам освен празнословия да бъда и с нещо полезна.

Летяхме с прекачване, което ме доведе до тиха лудост още от ставането в 4 сутринта, бонуса беше виното, минуса всичко, с което се прекалява не е добре. Разбира се януари месец не е най-удачното време за такива дестинации, беше доста студено, но поне не валя сняг, мисля си, че дори и лятото да отида пак бих си взела топли дрехи. Спахме в хотел, който беше на 3 минути от Свети Петър, идеална локация, със закуска, срещу 90 лева за двойна стая, нищо луксозно, но прилично. Само още една вметка за транспорт, пътувахме от Рига до Талин с автобус, около 4 часа, цената беше нещо от порядъка на 15 евро на човек в посока, а има и директен полет за 40 минути и със самолет с перки (държа да подчертая). Талин е много близо и също си заслужава да се разгледа, имаше нещо много уютно в него. То и Вилнюс си заслужава, но ние нямахме толкова време.

Заведенията са много и все симпатични, където и да седнахме беше много вкусно, цените са като навсякъде в Европа.

Имахме ден и половина и успяхме да видим всичко набелязано, като да се качим на върха на Свети Петър и да се „насладим“ на гледката, беше толкова мъгливо и така духаше, че престоят ни продължи около 7 минути, от които 4 чакахме асансьора. Има вариант и да се качите на Радисън, където да пиете по едно кафе и също да видите града от високо. Отидохме до малките и китни улички Елизабет и Алберта, в чиито край ни чакаше едно прекрасно и уютно кафене. Стигнахме и до националния музей на Латвийското изксутво, много ми хареса, определено си заслужава.

Друго интересно не се сещам, освен, че навсякъде говорят супер английски и няма никакъв проблем с комуникацията.

Талин, нямам снимки, имахме само няколко часа за разходка, но валеше сняг, духаше вятър и беше адски студено, успяхме да направим един бърз кръг на стария град и просто влязохме в първото изпречило ни се заведение.

*Един съвет, яжте гъби. Аз ядох гъбена супа, която беше великолепна, още я мисля. Някой спомена, че винаги, когато пътува по тези райони яде гъби, тъй като са много вкусни и са си месно производство.

Доволна съм, защото едва ли някога ще се организирам да отида, определено не ми беше в листа с желания. Както, когато се чухме първата вечер с Красимир и той ме пита: „Как е в Рига?, аз: „Еми, добре е, град.“, той: „Викаш не е Италия хахахаха“ Та, сами може да си извадите извода за впечатленията ми. А и хората били в Скандинавските страни по-добре ще могат да кажат дали държавите имат нещо общо, но няма как да не, толкова са близо, а и в Уикипедия пише, че са произлезли от финландците, така че гена го имат.

Кулинарни приключения

Кулинарни приключения

Първото ни съвместно готвене, май това е силна дума, но да кажем, че в крайна сметка постигнахме приличен сладкиш, макар и с цената на няколко разплаквания, омазвания навсякъде, преяждане с крем и едно почти падане от стол. Хубавото е, че нагласих закуската поне за два […]

Толедо

Толедо

 Толедо, няма да го сравнявам, тъй като е несравним, даже се замислих защо винаги, когато разказвам за някое място го оприличавам на друго или обратното, всичко носи своя отпечатък на времето, своята история, меланхолия или веселост.  Толедо ми донесе чувство на спокойствие, въпреки влаковете на […]

Мадрид – да владееш изкуството на веселия живот

Мадрид – да владееш изкуството на веселия живот

Нямах търпение да запечатам спомена за Мадрид както в снимки, така и в писмен вид, а този път разказът ми ще бъде по-подробен и насочен към „пътуване с деца“.

Полетът ни на отиване кацаше вечерта в 21:15, това е и една от причините да избера хотел вместо airbnb, исках да има 24 часова рецепция (голям плюс е, ако има и закуска, с гладни дете и мъж е изключително трудно сутрин)  и да не се притеснявам, ако има закъснение, да не трябва да звъня телефони и да развалям плановете на хората карайки ги да се съобразяват с нас, идваш и си отиваш 24 часа в денонощието без да се ангажираш с каквито и да е уговорки, а и допълнителният бонус беше, че кацнахме половин час по-рано от предвиденото време, което спаси много клетки на нервната ми система, така че „Ура“ за лекото и навременно приземяване. Летяхме с Wizz Air (както вече сте видели) и ползвахме приорити бординг, за да може също да не губим време в чакане на багаж, а възможно най-бързо да си тръгнем от летището.  Опциите за придвижване до централната част на града бяха автобус, който е на всеки 15 минути от 6 сутринта до 23:30 вечерта, а след това на 30 минути, една посока струва 5 евро и билетите се закупуват директно от шофьора, отива до гара Аточа и оттам може да хванете метро. Другата опция е такси, която избрахме и ние, цената е фиксирана до центъра на града и е 30 евро, нас ни закара точно пред хотела.  Навръщане ползвахме автобуса от гара Аточа (на която остваихме и багажа си, като цената за 2 малки куфарa и раничка е 3.60 евро за 24 часа) и също беше много удобен, пътят беше около 30 минути.

  В Мадрид беше приказно, адски много ми хареса, беше пълно с хора, времето топло, едно веселие и освободеност се носеше във въздуха, никой не бърза, не нервничи, сякаш стъпвайки там забравяш всичко останало, всички тревоги, нерви, проблеми, работа, влизаш в ритъма без дори да го осъзнаваш. Сутрин се протягаш по-дълго, усмивката е все там, чувстваш се лек, ходиш по улиците и топлината и тълпата не те дразни, реакцията на това, че в Праймарк те стъпкват (буквално) е помахване с ръка, всички говорят на испански, ти разбираш числата до 6, защото си гледал Дора Изследователката, но все някак върви комуникацията. Детето е повече от добро, а да, детето, Никол е доста кротка и доста издръжлива. Напоследък всички искат да са пътешественици и сякаш „турист“ звучи пошло, но има и такива, ние към кои спадаме е трудно да се каже, разбира се, че искам да видим емблематичните забележителности на града, особено, когато не сме били, това с „да се изгубиш по уиличките“ вече малко се изтърка като реплика, особено, когато я прочитам за 100-тен път точно в пътеписите на пътешествениците. Та имахме набелязани основни неща, като Прадо, двореца, няколко плази, 2-3 главни улици, парк Ел Ретиро, упсяхме да видим всичко, че и отгоре, разходихме се и по малките улици, и в малко по-отдалечените квартали, предимно пеш и то с 6 годишно, което навърташе по 20км с нас. Спяхме в центъра и това беше доста удобно, защото първия ден се прибрахме за малко на обед, беше сигурно 35 градуса , а и Никол заспа.

Най-големият проблем, който имахме е с храната, Никол е в период, в който не иска да яде нищо, не иска месо, не иска риба, чушки не яде, купувахме различни неща, които да пробва, но нито едно не ѝ хареса, ядоха се френски макарони и плодове от Меркадо ди Сан Мигел, който беше върха, как ми се иска да има такова място в София, там най-добре се усещаше духа на града, но не и по обяд, тогава беше непоносима блъсканица. В крайна сметка италианците винагис е притичват на помощ, когато не съ съвсем сигурен какво ти се хапва, ние поне пица винаги можем да ядем. Но от местните специалитети аз и Красимир сме единодушни, че паелята с морски дарове е супер (аз и стридите нареждам наедно с нея, ама тук се разминаваме).

Времето мина неусетно бързо, последния ден ходихме до стадиона и в парка, който е на 3 минути от гарата. Полетът ни също беше вечерен, Никол заспа веднага, всъщност целия самолет спеше с изключение на мен, времето беше ясно и се виждаха хилядите светлинки от Земята, а аз гледах къде се намираме на гугъл мапс, даже успях да помахам на Торино и Милано.И полета мина идеално, аз не получих удар, което си е добре и вино пих, и то помогна, особено на отиване, кацнах си една такава развеселена.

Всичко беше повече от прекрасно, единствения извод, до който стигнах наблюдавайки Никол е, че все още ми се струва малка, хем иска да дойде, хем като дойде и някак не изглежда съвсем удовлетворена от пътуването, сякаш ѝ е скучно, въпреки че и миналата година в Будапеща и тази винаги съобразяваме програмата с нея, да правим нещо, коете не е правила преди, като това да се вози на влак, да се вози на корабче, да отидем до някой хубав парк, където има възможност да тича и да играе, но за жалост не виждам този блясък в очите ѝ, който откривам при други обстоятелства. Мислех другата година да я заведем в Дисни ленд, нали 7 години, последна група в градината, честно казано мисля, че е малка или по-скоро искам да заведем и двамата, но Андрей определено трябва да е поне на 4. Ще вземем да пробваме едно пътуване с кола, толкова красиви места има в съседните държави, а ние не сме били нито в Хърватска, нито в Словения 😊 До скоро пътешествия!


*С любезното съдействие на Wizz Air

Genova e le sue strade

Genova e le sue strade

 Тази Геноа…не знам какво точно да напиша, дори не знам дали вече имам желание текстът ми да е подреден, все ми се иска някак да изглежда и звучи прилежно, с увод и както си му е редът, дали изобщо искам да разказвам за чувствата си, […]

Красотата ще спаси света

Красотата ще спаси света

 По моето скромно мнение, към което гледам да се придържам, крайно недостатъчно е да родиш едни деца, да ги водиш на почивка, да им купуваш модерни дрехи и всчики играчки от рекламите на Хиполенд и Джъмбо, да се снимат селфита и отдолу да се мъдри […]

Милано

Милано

 Едва ли Милано има нужда от представяне, по-скоро ми се иска да споделя няколко неща. Предния път, когато бях там си помислих, че това е град, в който бих могла да живея, първия ден като пристигнахме и пообиколихме леко се разколебах, на четвъртия ден не исках да си тръгвам. И пак с пинакотеката (макар и вече досадно), но дори и човек да не е голям  почитател и експерт по изкуство не може да не я оцени,  там загубва представа за света извън нея, когато излязохме ми трябваше половин час, за да започна да говоря, толкова спокойствие, величие, такава тишина, такива цветове и светлини, искам да имам един живот, в който ще работя в нея. 

Другото е заведенията, обикновено искам да пробвам местна кухня, по възможност не в ресторант с Мишлин звезди, а в такъв, където има меню само на италиански (примерно), готви чичото, сервира брат му, сестрата на жена му е зад бара, а в задния двор играят децата им. Трудно се намират, чета какви ли не безумни форуми, когато някой спомене някое интересно място, което си заслужава винаги го записвам в бележките на телефона си, дори и никога да не отида. Напоследък ги търся в трип адвайзър и успявам да открия такива,  за съжаление Август не е месеца, в който на италианците (предполагам и на испанците) им се работи, от всичките набелязани работеше едно единствено в Торино, но пък си заслужи петте звезди оценка. 

Десет вечерта е, има хепи ауър, пиеш бира за 7 евро или аперол за 8, ядеш посредствени неща от бюфет, обграден си от хора в костюми, рокли, тениски, смъкнати дънки, млади, не толкова млади, стоят прави, говорят силно, жестикулират разпалено, смеят се гръмко, идват все повече, взимат питие, а животът пулсира, всяка прашинка и всяка светлина носят заряд, пиеш още един аперол и инстинктивно започваш и ти да викаш, най-малкото, за да те чуе човекът пред теб или просто за спорта. Милано!

Торино

Торино

 Торино, тази северозападна приказка. Не съм го срещала по блогове, рядко на снимки или по-скоро „ама какво има там?“,  ми живот има, какво друго. Няма да правя гид или пътеводител, след като прочетох историята  на човекът написал пътеводителя за Италия на Нешънъл Джиографик и някак […]