Recent Posts

Спомени в настоящето

Спомени в настоящето

Николчето…тази моя и малка душичка, която след броени дни тръгва на училище. Както и друг път сме си говорили, по-скоро родителите преживяват и се стресират от тази нова крачка, по-скоро моето сърце е пълно с носталгия, меланхолия, тъга и една сладка радост, докато нейното е […]

Есенна култура или неща, които чакам с нетърпение

Есенна култура или неща, които чакам с нетърпение

Пак да кажа за хиляден път, че София е страхотен град, непрекъснато се случват интересни неща, стига човек да има желание и душа за тях. Тук ще Ви представя само нищожна част от нещата, на които искам и ще се опитам да присъствам до края […]

Париж

Париж

Париж…малко ми е трудно да започна, наум ми идват препоръки, съвети и малко оплаквания, а не ми се иска да звуча като някой сърдит от всичко човек.

Дълги години все не идва ред на Париж, то не бяха оправдания и изчаквания, все мисли от порядъка на „сега предстои ремонт“, „Никол е малка за Дисни“, „дали да не изчакаме и Андрей да стане на 5-6“, „скъп град“, „ходи ми се в Италия“ и още много, докато не дойде 2019-та и си казахме сериозно, че отиваме и край, като задължение, което разваля малко нещата, но така се получи.

И преди бях споменавала, че въпреки всичко се вълнувах, правих планове, четях пътеводители, форуми, питах приятелки, толкова много исках Никол да остане доволна, че последния месец вложих цялата си енергия в този град.

Хубав е Париж, ако не се ходи по забележителности още по-хубав, но уви, нали знаете, ние сме си туристи 🙂

И за да не отегчавам с празни приказки започвам да разказвам нашата организация, защото някои от нещата бяха животоспасяващи 🙂

  1. Билети си купихме два месеца по-рано и избрахме края на месец май с надежда за по-хубаво време и неактивен сезон. Имахме по една раница и един малък куфар. По два чифта обувки и по един дъждобран са задължителни (в Джъмбо има по 2 лева, а за децата са 6 и са чудесни, особено на фона на 7-8 евро там). Оказа се, че април е може би по-добрият вариант, там пролетта идва по-рано и всички цъфнали в розово дървета, които гледаме по снимки са безвъзвартно прецъфтели май месец. А и април месец има значително по-малко туристи.

2.Настаняването и моят първи опит с airbnb. Избрахме си приличен апартамент, на сравнително добра цена (имайки предвид, че ми се стори по-скъпо от на други места), 19-ти район, 400 метра от спирка на метро, малка тераса, на пети етаж без асаньор, което ни показа, че сме в плачевна форма (изключваме Никол и Красимир, който е със скъсани връзки, демек аз). Не сме имали никакви притеснения в района, разбира се не е в идеален център и сградите на са като по Шанз-Елизе, но е доста приличен, с много пекарни и супермаркети, а и се виждаше светещия връх на Айфеловата кула. Обаче мненията ни се разминаха с Красимир, когато тръгнахме да оценяваме апартамента след престоя ни, аз казах 4, той каза 1 🙂

3. Забележителности: това ще е една дълга и предълга точка. Всички билети онлайн и с фиксирани часове, където може и сутрин. Ще го карам едно по едно.

-Айфелова кула – 3 седмици преди пътуването в сайта даваше, че няма нито едно място за закупуване на билети онлайн за цялата седмица престой. Всеки ден влизах и проверявах и 4 дни преди да тръгнем се появи един ден с единствен час 09:30. Така или иначе нямах избор, ако не се бяха освободили места щяхме да отидем и да чакаме. Сутрин е по-добър вариант, особено ако се организирате и отидете час преди да отвори, така ще си спестите часове наред висене на опашка през деня и ще си осигурите стигане до най-горната точка. Първо има проверка на багаж, влиза се към кулата и там вече разпределени каси, навсякъде има табели и персонал, който да Ви упъти. Кулата беше прекрасна, на мен лично много ми хареса, целият град се виждаше, единствения недостатък, че времето беше лошо и духаше силен вятър, който разваля всичко.

-Музеят на Роден – да не кажа голяма дума, но това беше най-стойностната забележителност за мен, толкова романтичен, спокоен и сгушен в сърцето на огромния и шумен град. Купихме билетите на място, по 12 евро на човек, без Никол, под 18 годишна възраст са безплатни, включително Лувъра и двореца Версай.

-Лувър – никога не правете грешката да го оставите за края на деня, особено, когато не сте проверили до колко работи. Ние така направихме и успяхме да видим една много малка част от него, за което дълго ще съжалявам. Когато билетите са онлайн може да се влезе от странични входове, а не през пирамидата, където имаше стотици хора опашка. Заставайки с лице към пирамидата, в ляво има арка и коридор, който отвежда на успоредна главна улица, в този коридор има вход, вижда се, служители пропускат хората. Питайте, винаги питайте, когато видите служител, опашките и туристите са стотици хиляди, а идеята на онлайна е да спести време и висене.

-Версай – моето най-голямо разочарование. Отидохме към 10 часа сутринта и имаше километри опашка, нямахме онлайн билети, наредихме се на първата опашка за билети, вече чакали един час на нея, виждаме един лист А4 залепен, на който пише плащане на билети с карта, отидохме при машината и ги купихме за около 3 минути. След това чакахме 4 часа! Да, 4 часа! Бяхме четирима възрастни и се редувахме на опашката. Влязохме в 14 часа на обяд, имаше толкова хора, колкото не може да ми побере мозъкът, тълпата те влачи и се молиш да излезеш възможно най-бързо от двореца, защото усещаш как всеки момент ще припаднеш и единственият плюс е, че има толкова много хора около теб, че изобщо няма да паднеш, дори може и да не забележат. След 40 минути истинска борба с лакти и пазене на дете излизаме в градините, където се оказва, че трябва все пак да се купи билет на Никол, защото те не са безплатни, поне имаше каси пред самите градини. Влизайки в тях, вече бяхме толкова изнервени и толкова ни беше яд на цялата ситуация, че се разходихме половин час и си хванахме влака за града. И билетите бяха най-скъпите от всички останали.

-Дисни – тук мога да кажа, че беше вълшебство, толкова искрено се радвах, че се върнах във времето, когато бях дете. Отново отидохме рано, малко преди да отворят и си бяхме купили онлайн билети за един ден, за един парк. Според мен е невъзможно да се видят двата парка в един ден, като навсякъде е пълно с хора и на атракцион се чака по 40 – 50 минути. Детето Ви трябва да е издръжливо и вие също, имаше деца на видима възраст 5-6 години, чиито родители ги държаха на ръце на опашките. Ние успяхме да се возим на всичко, което предварително си бяхме набелязали. Особено, ако сте бързи и организирани, когато влезете в 10 часа още няма чак толкова много хора и можете да минете набързо 2 атракциона в някоя от зоните. Носете си храна и напитки, първо цените са високи, а качеството на предлаганите храни не е нищо особено, отделно почти всички се хранят докато чакат на опашките, защото времето наистина лети и без да се усетите идва краят на деня. Има парад, който е от 17:30 часа и беше много хубав, хората се бяха наредили от 16:30 по земята, включително и ние, използвахме да седнем (на земята) и да си починем, ако останете назад, рискувате детето Ви да не види абсолютно нищо. Има и шоу с фойерверки, които са в 22 или 23 часа, но ние не го дочакахме. Това беше единствения ден, в който Никол се измори страшно много, след Дисни отидохме на вечеря, забави се храната и видях как в очите ѝ напират сълзи от умора. Затова е добре да не планирате нищо за вечерта. И две последни неща, към основните билети има опция да си купите Fast pass, които струват колкото още едни билети, но намаляват наполовина времето на опашките, ние нямахме. Може да видите всякаква информация за Дисни в сайта им или в YouTube, както и когато влезете в парка, още в началото има карти, вземете си, със сигурност ще Ви трябва или направо две, защото аз забравих нашата на първото влакче, което се качихме, така се бях притеснила от скоростта и изобщо, че после трябваше да се връщаме в началото на парка за нова карта. Има и приложение, което може да свалите, ние си пазехме батериите, тъй като в самия град се ориентирахме с Google Maps. И последно, магазините в Дисни, ние купихме само една кукла оттам с идеята, че нали имало голям магазин на Шанз-Елизе, два етажа , нечуван и невиждан. Еми, това беше най-разочароващия магазин от веригата, в който съм била някога, нямаше нищо, ама буквално нищо. Та сега моя приятелка отива в Лондон и поръчвам кукли на нея, можете ли да си представите?!? Защото на мен още не ми се вярва. Купете си всичко, което си харесате от Дисни ленд.

4. Транспорт: добре, че имам организирани и въобще „свръх майки“ за приятелки, от които да почерпя цялата информация, която сега Ви разказвам (Пете, да си знаеш, че го оценявам;)) Трансфер от летище Бове до града и обратно, взехме си билети онлайн (28-29 евро за двупосочен и 18-19 евро за дете), има една единствена верига автобуси, може и на място, но пак си спестявате 10-те минути чакане с багаж на крак. В града, в града е много важно да се знае, че без градски транспорт не става, ако ще пред Лувъра да спите, разстоянията са огромни, особено с дете, метрото се ползва непрекъснато, отделно до Дисни и Версай билетите струват по 7 евро на човек. Но тук идва седмичната карта, която също е скъпа, но включва всички зони, купвате я и забравяте на какво и до къде се возите. Много е важно да се знае, че тя е валидна само от понеделник сутрин до неделя следобед, струва 23 евро + 5 евро пластиката, трябва да имате ваши снимки, тъй като картите се надписват и се слага снимка. Размерът на снимките е 3 см х 2 см, ние се снимахме с телефон и във фото ми извадиха снимките, аз ги изрязах в точен размер и само ги залепих на място, ако решите да се снимате там, това ще Ви отнеме доста повече време и пари. Картите могат да се купят навсякъде, от метро, влак и т.н.

4.Квартали и храна:

Естествено опитахме да разгледаме най-емблематичните райони, които се намират в центъра. Латинския квартал, където видях единственото капучино отговарящо на изискванията ми, в кафето на книжарница Шекспир и сие. Латинския квартал е изключително приятен и поне в ранната съботна утрин не беше пълен с хора, което го направи още по-очарователен.

Разбира се кафенето на екзистенциалистите.

Квартал Ле Маре, който е претъпкан с хора, заведения и малки магазинчета, там отидохме в https://www.tripadvisor.com/Restaurant_Review-g187147-d1034252-Reviews-Les_Philosophes-Paris_Ile_de_France.html 

Бях прочела, че това е едно от местата с хубава френска лучена супа (на повечето места я нямаше, отговаряха, че вече е топло и не я предлагат) и наистина беше, най-добре беше да се поръча от комбинираните менюта.

Монмартър <3 Да си кажа честно най-прекрасното и романтично прекарване беше там, цялата обстановка, атмосферата, невероятната гледка към града, изобщо беше магия. Дори тълпата не успява да помрачи усещането. След като се разходихме в района на Сакре-кьор се спуснахме към долната част на Монмартър и беше също толкова очарователно, накрая стигнахме до https://www.tripadvisor.com/Restaurant_Review-g187147-d714938-Reviews-Le_Bouillon_Chartier-Paris_Ile_de_France.html

Също го бях намерила по форуми преди да отидем там, дълга опашка се вие пред заведението още от 19 часа, но въпреки многото хора, които чакат да влязат не се отказвайте, върви сравнително бързо, а ако отидете към 18:45 няма да чакате изобщо, няма външна част и е заведение от 1895г, менюто е малко, вкусно и на нормални цени. Там пробвахме охлюви, които бяха върховни, поръчахме си втора порция, вино на деня (цяла бутилка за 12 евро. Бърза вметка, алкохолът по заведенията е доста скъп или на мен така ми се стори, 500мл наливна бира 10 евро, навсякъде в центъра), патица, телешко, терин и крем-карамел. Беше супер, даже отидохме втори път в това заведение.

На другия ъгъл на Le Maison Rose, мисля, че е в пъти по-романтична.

Opera Garnier и района около нея, големи булеварди и прекрасни сгради.

Ако аз трябва да обобщя в няколко изречения какво най-много ме докосна ще изглежда така:

„Монмартър, бих живяла в теб и всяка вечер бих изпълвала сърцето и душата си с невероятната гледка, която предлагаш, бих седяла с часове на малките заведения преплела пръсти с любимия.“

„Айфеловата кула, каквото и да казват хората, тя е прелестна и изобщо всичко около нея.“

„Музеят на Роден, мога да прекарам дни в него.“

Довиждане, Париж, бъди все така цветен и многолик.

Палермо

Палермо

Дали заглавие „Палермо“ е подходящо? Да! Текстът е най-долу. Нарочно е тук, нали знаем, че случайности не съществуват. Как беше Палермо и Монреале (вече квартал на Палермо и на 10км от града)? Неописуеми, нали?! Гледам снимките и всъщност гледам спомени, гледам щастието лице в лице, […]

Втора порция любов или накратко Сицилия

Втора порция любов или накратко Сицилия

Оказа се, че снимките са ужасно много, а аз ентусиазирано реших, че ще събера 8 дни и около 10 различни места в 2 поста. Не, не успях, дори в три няма да успея, но пък гледам ги и си мисля „със сърцето си съм снимала, […]

Когато любовта е истинска

Когато любовта е истинска

Когато любовта е истинска няма нужда от скъпи бижута, няма нужда от лукс, не е необходимо да бъде чиста и подредена, защото тя самата е най-скъпоценното нещо и винаги е прекрасна, неповторима и единствена, независимо от недостатъците, независимо от разочарованията, които поднася, настроенията, които проявява, защото любовта е сляпа. И ако някой си е помислил, че говоря за Красимир, съжалявам, но ще го разочаровам, него съм го открила отдавна и към днешна дата нямам съмнения дали е любовта. Говоря за Сицилия, която преобръща сърцето ти, която крещи в очите ти „Не може да не ме обичаш! Какво като съм бедна?! Струвам повече от много други, защото богатството не се мери с пари!“ и е така, права е, толкова права, че чак се стряскаш, снишаваш се и я гледаш със страхопочитание, искаш да я прегръщаш, да я задушиш в обятията си. Да, така се обича в Сицилия, така се обича в Италия, така трябва да се обича навсякъде, със страст, с отдаденост, че даже и със страх.

Сицилия беше поредното доказателство, че е ТЯ, Италия, неповторимата, където е душата ми, страх ме е от нея и същевременно кара сърцето ми да е като на 15 годишно момиче влязло в пубертета. Ако някой ми беше казал, че може да се обича така нечовешко същество, Бога ми, нямаше да му повярвам, то и сега не ми се вярва, като в някаква просъница.

И ако някой мечтае за далечни и лъскави места, за 5 звездни хотели, удобства и изтънчени ресторанти, с 5 вида различни прибори, с чисти и подредени алеи, по които да потраква с чифт скъпи обувки. То аз мечтая да се върна, да ходя боса по улицата около плажа в Чефалу, да нацапам роклята си на цветя с най-вкусната паста, да стоя на малко столче, на малка уличка, сервиторите да са смугли момчета и момичета, които викат с пълна сила помежду си, да има един нож и една вилица, виното да е в кана и да няма меню.

Такава е за мен Сицилия, шумна, истинска, страстна, пулсираща, с гордо вдигната глава. Обичам я, няма какво да се залъгвам, не се вълнувам дали другите я харесват или не, не може никой да ме разколебае, а и да бъда напълно откровена, искам я само за себе си.

Събрала съм снимки, много, нямам идея как ще ги съчетая, а и честно ли, няма значение, защото нещата в живота понякога трябва да се случват без предварителна уговорка, ей така, от самосебе си.

*Ното – https://www.caffeitalia.se/journal/caff%C3%A8-sicilia-a-noto Намира се на главната улица и в никакъв случай не го пропускайте, капучино и каноли, или сладолед, или най-добре всичко.

Остров Ортиджа – старата част на Сиракуза. В Ортиджа седнахме произволно, оказа се, че заведението има и градина, прелестна. Опитахме брускети, които бяха с патладжан, чушки, сирене и още някакви неща, водеше се като местен специалитет, различен от стандартните. Ортиджа е първата ми голяма любов в Сицилия.

*Таормина – най-вероятно има безкрайно много препоръчани заведения, ние седнахме в https://www.tripadvisor.ie/Restaurant_Review-g187892-d1090930-Reviews-Osteria_Da_Rita-Taormina_Province_of_Messina_Sicily.html 

и сме много доволни, паста с фрутти ди маре и вино, мисля, че няма какво повече (разделихме си една порция, тъй като беше голяма за един човек, даже доста голяма, 18 евро).

И „Роберто, кралят на канолите“, който за съжаление след Ното просто загуби съревнованието, но също бяха прелестни. Намира се на 30 секунди от остерията на Рита. https://www.tripadvisor.ie/Restaurant_Review-g187892-d2277101-Reviews-Laboratorio_Pasticceria_Roberto-Taormina_Province_of_Messina_Sicily.html

Майка и дъщеря супер герои

Майка и дъщеря супер герои

Не е лесно да си майка, истинска майка, не само такава каквато купува, плаща, пере и готви, ами да си пример за децата си. Всеки ден да си част от емоциите им, да се променяш с тях, да успяваш както да отвориш светогледа им, така […]

Ние двамата и един камембер

Ние двамата и един камембер

Значи нещата стоят така (поне при нас), ангажименти, битовизъм, прекрасни моменти, изпълнени с обич (присъстваме всичките четирима), викове и сръдни, тишина и хубава музика, боледувания, малко сън и кръговрат, в цялата картинка обикновено го няма уравнението „ние двамата“, дам, децата са си 99% от времето […]

Малки изследователи

Малки изследователи

За всичките години, в които съм майка (а те вече ми се струват много) стигнах до един извод относно подаръците на децата, а именно, че всяко чудо за три дни (понякога и за по-малко), отново най-атрактивни остават гримовете и кутиите ми с бижута и всякакви джунджурии, които могат да се глътнат, да се порежат с тях или с лекота да счупят. Говорим си с Красимир за едно време (отдавна), когато ние сме били деца (и Слава Богу все още имаме спомени оттогава), че никой не е стоял с нас всяка вечер да си играе. Спомням си как си нареждах двете кукли и плюшения пингвин, които имах, на едно одеало в коридора и им сервирах цяла вечер, Красимир пък е редил цял отбор войници без да му се чуе гласът. Сега всяка вечер или да съм по-честна през вечер играем с децата, най-основно с Никол, Андрейчето докато дойде време за игра и той е почти заспал. Четем приказки, играем на всякакви неща от порядъка на „Не се сърди човече“ и вече ама съвсем твърдо и отговорно съм решила, че това безумие с купуването на всякакви ненужни боклуци е повече от безсмислено и мен направо ме влудява. На всеки два месеца изхвърлям една торба със счупени, смачкани и надраскани играчки, които се искат само защото са видели на реклама или някой друг има. Купуват ми се смислени неща, неща, които учат, които отварят светове, които стимулират въображението и те карат да мечтаеш.

И все си мисля, че родителите играят много важна роля в избора на подаръци и в никакъв случай не казвам, че ние сме безгрешните родители, напротив, трудно надделяваме над баби и дядовци, които искат да зарадвати внучетата, отделно, когато те гледат с едни такива големи очи и вплетени пръсти и се молят за конкретната играчка, аз поне трудно устоявам на натиска, после пък започвам да мрънкам и да се дразня на хвърлените пари, защото така не прецених възрастта на Никол и накупих едни Лего-та, които аз си строях и им се радвах, но на дете на 4 години му беше крайно трудно да строи за осем годишни. Та, грешки много съм допускала за годините и признавам, че е трудно да се взема винаги правилното решение, но наближават заветните 7 и така или иначе продължаваме с игрите заедно, поне да ни е интересно и забавно, а и полезно и образователно.

С най-голямо удоволствие Ви представям http://kooky.bg/ , с които се открихме взаимно и беше любов от пръв поглед. Още по-щастлива съм, че съм част от пътешествието на Ян и Моли в Италия, защото както всички вече знаем (само може би италианците са го пропуснали) в предишен живот съм била римлянка. Но за него ще Ви разкажа съвсем скоро, точно преди една италианска мечта.

Имаме комплект Париж и Тайланд, които са страхотни, благодарение на тях Никол вече е запозната не само с Айфеловата кула, но и разпознава Лувъра, Триумфалната арка, иска да приготвяме рецептата, която беше в пакета, а именно френски галет, иска да прави тайландски масаж на ходилата, за което с баща ѝ сме истински благодарни. Даже ни питаше дали се радваме, че идва Свети Валентин и ние безпристрастно повдигнахме рамене (не сме много по празниците, каквито и да били, с изключение на Коледа и Великден), а тя каза: „Аз пък чакам с нетърпение, защото тогава се празнува любовта, а аз ви обичам и съм измислила страхотни изненади“, моята изненада за нея беше да направим френски макарони, любимият ѝ десерт, еми нямах време за направа, но успях да ѝ купя, с такова удоволствие и внимание си ги изяде, премрежвайки поглед, че чак и на мен взеха да ми харесват, без да съм ги опитала.

Пакетите са страхотни за опознаване на света, а аз ще ги ползвам, за да ѝ покажа културата и кулинарията, защото сме в дилема на избор за евентуален втори език, и не, не съм от свръх амбициозните майки, които водят децата си на 3 езика, 2 спорта, инструмент и всичко, което можете да се сетите. Засега ходи на английски, но ми се иска да има представа какъв друг език би искала да учи в бъдеще и изборът да бъде нейн.

И завършвам с една снимка, която представя нейните виждания за това как добре ще прекараме в Париж, тук държа да вляза в подробности. Френското знаме, защото все пак отиваме в тази държава, слънцето, защото силно се надяваме да го има през цялото време, дървото, защото ще се разхождаме много, тъй като ще имаме цяла седмица на разположение, чашата вино, защото както тя казва „мама е влюбена освен в тате и във виното“, което аз винаги опровергавам с „Чак пък влюбена (връткане на очи)?! По-скоро удоволствие (изплезване).“, кроасани, защото сме чували, че са ненадминати, а ние много обичаме сладки и тестени неща, по-натам се допълниха и още неща, но няма повече да Ви издавам, надяваме се да покажем.

Успех на “Kooky”  от сърце, защото за пореден път казвам, че най ми е приятно да виждам как млади хора вярват в малкия и частен бизнес, борят се и създават неща от цялата си душа, които не са поредната масова пластмаса.

Пролет през февруари

Пролет през февруари

Нямам нищо кой знае какво за казване, освен, че се чувствам много щастлива, освен, че като всеки нормален човек понякога ми е и тъжно, и безнадеждно, въпреки че отстрани всичко изглежда прекрасно и хората обикновено обичат да казват: „какво се оплакваш, имаш всичко“. Да, но […]