03.04.2024

Март’24

Не знам дали се разбра, но правя нещо, което не съм си представяла, че ще правя – YouTube видеа. Обмисляла съм го, имала съм приливи на голяма енергия и желание, които се изпаряваха за миг, но в крайна сметка се реших, с обещанието към самата себе си, че нищо не си задавам като цел и не си го налагам като задължение. Все още имам доста съмнения дали е моето нещо, чувствам ли удовлетвореност, намирам ли смисъл и дали разумно инвестирам времето си. Нямам отговор, но пък някъде отвътре извира едно любопитство и стремеж за нещо различно.

Доказах на себе си, че явно съм постоянна в живота и изборите си. 16 години един и същ мъж, 9 години в една компания, 10 години блог, 3 години месечен бюлетин и така нататък. Бюлетинът продължава да „живее“ всеки месец, не ми се отказва от него, защото целият ритуал по написването му ми носи голяма наслада и спокойствие. А и при мен формулата успешно работи, когато правя нещата за собствено удовлетворение, а не за чуждо одобрение и илюзиорна слава.

Станислава Калушков е едно младо момиче с невероятен талант и голямо сърце. Мога гордо да заявя, че имаме нейна картина в спалнята и всеки ден ме кара да се усмихвам. Със сигурност искаме да имаме още нейни неща на стените си, защото картините ѝ освен, че са красиви, хармонични, са и точно това, което харесваме и търсим, то и някак носят някаква положителна и спокойна енергия. Задължително се отбийте в профила ѝ, а и винаги може да ѝ пишете, за да се консултирате по всички въпроси, дори и да не виждате вашето конкретно нещо в ИГ профила ѝ.

„Прекрасни дни“ – филм на Вим Вендерс, който е част от пролетното издание на София Филм Фест. Хиляда пъти съм споделяла, но пак ще го направя, че част от филмите на различни кино издания, могат да се гледат в платформата на Neterra. Ако един филм трябва да избера да гледам в 2024, че даже и в предната година, то без съмнение ще е „Прекрасни дни“. Винаги съм имала едно безкрайно влечение към Япония, към нейни автори, хайку, традиции, култура, храна и филми. Но напоследък все повече се засилва тази нужда Япония да присъства под някаква форма в живота ми. Така че може и да съм пристрастна в оценката си към филма, но аз за себе си го усетих много докосващ и смислен.

Кредитна карта на ДСК Банка и Wizz Air – това не е спонсориран пост и със сигурност ДСК не подозират за съществуването ми. Никога не сме имали кредитни карти, не сме имали нужда и като цяло не обичаме кредити, доста ни напрягат. Но рано или късно идва и този момент. Взех решение да си направя кредитна карта заради вземане на кола под наем в чужбина, а избрах комбинацията с Wizz Air, защото Wizz Discount за 5 човека е безплатен, а редовната му цена е около 80 лева, а годишното обслужване на картата е малко под 50 лева. Друго предимство беше, че плащайки с нея се трупат точки, които после могат да се усвоят в Wizz Air и да се закупят самолетни билети или да се покрие част от сумата с тях. Цялото нещо ми се стори много изгодно, а процесът по издаване и разяснение на допълнителните ми въпроси беше много лесен. Тук правя вметка, че ползвам банката от години и самото погасяване на плащанията с кредитната карта, както и прехвърляне на парите, следене на точки и прочие, е доста улеснено, не знам дали би бил същия процес, ако нямате друга сметка в ДСК. Картата ми е нова, така че отново бих споделила към края на годината какви са резултатите и опитът ми с нея.

Philip Kingsley – шампоан за мазни корени и сухи краища. Най-големият проблем с косата ми през годините. Измивам я и на 2-рия ден сутринта вече е мазна в корените, което ме кара веднага да я вържа, защото не мога да я мия на 2 дни. Пробвала съм какво ли не, но честно казано по-добър продукт за моята коса не съм имала. С този шампоан съвсем спокойно издържа 3, че даже и 4 пълни дни. Ползвали сме жълтата серия за обем и тази против пърхот, много сме доволни от всички техни продукти. Понякога имат и промоции, които не са за пренебрегване.

Kings Valley – отдавна не бяхме ходили на СПА хотел, а те толкова много станаха в България, че трудно вече бих могла да сравня и да си избера, защото последните години по-скоро избираме да ползваме отпуската си за екскурзии. Но ще систематизирам според моите критерии и очаквания. Голям, нов, чист и определено с потенциал. Много ми хареса храната. За първи път да споделя такова нещо, чак и себе си изненадах. Бях силно впечатлена, че имаше бурата, която беше супер вкусна и леко овкусена с песто. Аз ядох агнешко и беше страшно вкусно, а Красимир телешко, което също много ни хареса. Като цяло стандартна блок маса, но имаше някои съкровища, които я изведоха като най-добрата, която съм опитвала. Стаите са големи, чисти и приятно обзаведени. Имаше два детски клуба, в единия бяха малко по-малки деца и рисуваха касички срещу заплащане, а в другия имаше нещо като мини батут с пързалка и оставяте децата си сами да играят, ако са на подходяща възраст. Имам и разни малки забележки, като това, че в часа за настаняване на рецепция се бяха струпали ужасно много хора. Пред нас имаше около 12-15 човека (демек 12-15 настанявания) и чакахме точно 45 минути, за да дойде нашият ред, а след нас имаше поне 30 човека, не знам колко са чакали те. Малкият ни досег с персоналът е положителен, хората бяха отзивчиви и усмихнати. Нещо, което няма общо с хотелът, но малко в повече ми дойдоха ланци и Karl Lagerfeld, както и лудницата. Хотелът беше пълен на максимум и имаше семейства с деца, които ползваха един общ шезлонг, а в детските басейни беше буквално супа топчета. Навън работеше само топилото и не можахме да видим външната част в пълния ѝ блясък. Лична препоръка е да не ходите по такива места в никакви ваканции и почивни дни, хем ние бяхме в делнични дни, но това не помогна много на ситуацията, все пак беше пролетна ваканция, което обяснява нещата. Цялостно ми хареса, но просто не е моето. Нямах спокойствието и уютът, които обикновено търся, но не пренебрегваме фактът, че просто аз съм си такъв човек и може би щеше много да ми хареса в друг период.