Май’25
Май през 2025. Стори ми се едновременно безкраен и мимолетен. Душата и чувствата ми се бяха качили на роллъркоустър. От чиста и истинска радост за сбъдната мечта, през това да взема решението за емоционално отдръпване от близък човек, през благодарност за един кратък миг на изцяло сливане с момента и мястото, до бездънна тъга по близък роднина. Този месец ме накара да си отворя тефтера и да започна да пиша. Не за социални мрежи, не с недомлъвки, не за блог, а единствено и само за себе си. Имаше много радост, много любопитство, много съмнения, много обвинения, много съжаление, много любов, много копнеж…имаше от всичко по много.
Yo Mian Sofia – Велики нудълси. Велики. Разказах за тях във видео, в стори в Инстаграм, но са толкова вкусни, че заслужават да намерят място и тук.
Levi’s High Baggy Shorts – за себе си се убедих, че по-хубаво от Levi’s няма. Подредих и редуцирах малко гардероба си. Сега имам 4 чифта дънки и 3 от тях са Levi’s, които буквално не свалям. Късите им панталонки (особено този модел) са перфектни и ще ги нося дълго време.
Prima facie – все не намирах време да гледам постановката с Елена Телбис, докато не се ядосах на себе си, купих си един билет и се заведох на теаър. Всички хубави неща, които сте чули и ще чуете, са повече от заслужени. Невероятна игра и безкрайно болезнена тема, която ме вълнува от години.
Bloom specialty cafe – с нещо друго освен кафето ми грабна сърцето Bloom. Но кафето, да, кафето е невероятно. Смятам, че с нищо не отстъпваме на всички известни кафета по целия свят.
Tsukernia Savenko – за последните ни два празника взехме торти от Савенко и единствено мога да кажа, че бяха върховни. Специално за бенто тортата искам да обърна вниамние на цената – 30 лева. Благодаря.
Неапол I Пред портите на ада – Неапол, който доста от нас посещават и споменават, кой си оставя сърцето там, кой категорично не иска повече да се връща, а дори има и трети, които са предубедени преди да са видели. Аз не мога да отрека, че Неапол е един вихър и винаги съм знаела, че ще го заобичам, затова и все съм гледала илюзиорно на него, свързвала съм го с книги, с история, със снимки. Попадна ми едно интересно видео, защото един град е много отвъд комерсиалните постове в социалните мрежи. Гледайте го, ако ви е интересна темата. Въпреки него, все така е татуиран на сърцето ми с любов.
„Песента на бързолетите“ от Емилия Найденова – една от най-фините, дълбоки и истински стихосбирки, които съм чела през живота си. Точно така, през живота си. Напоследък всичко ме намира в точното време и място. Така е и с бързолетите. Плаках през цялото време, а накрая се чувствах по-жива отвсякога.
„Добър ден, тъга“ – е филм по едноименния роман на Франсоаз Сеган от 1954г., който го пише на 18 годишна възраст и продава над 2 милиона екземпляра. Филмът е наистина прекрасен. Истинска визуална и слухова наслада. Ако харесвате европейско кино, задължително го гледайте. Макар филмът да е съвместна продукция на Франция, Великобритания, Канада и САЩ, то усещането е изцяло европейско. Езикът беше английски с френски акцент, честно казано бих предпочела изцяло френски.
„Малката русалка“ в Младежки театър Николай Бинев. Не знам вече какви синонимни прилагателни да ползвам за прекрасна, невероятна и тн. Заведете децата си да я гледат, без значение от пола им.
„Мъжки, женски, среден род – единствено и множествено число“ – изложба на Павел Койчев. Надявам се всички знаем за нея, но все пак не мога да я подмина. Напоследък (а и не само) бягството ми от реалността са музеи, галерии и стихосбирки.
You do not need to understand everything to appreciate it.
До следващия път,
Ирена