Април’25

Април. Това е месец на надежда, на чисто щастие и пълнота, на пеперуди в стомаха и копнеж за живот. Това е месец на мечти и планове, на обич и прегръдки, на вяра и добрина. Април. Дори името му е зов за бъдеще.

„Да ти бъда тяло“ на Албена Тодорова

Разговор

На тръгване няма да мога да взема тялото,

мърмори си душата,

пусто неудобство от привързване.

Не ме мисли, обажда се тялото,

когато стана душа,

не ми обръщай гръб.

Научи ме на тънкостите на занаята.

Когато станеш душа, отговаря душата,

ще дойда да ти бъда тяло.

„Ето го разкаяния победител“ на Никола Петров

Да оставим ли очите им отворени

Щом няма в тях вина и няма укор.

Да ги каним ли да влязат.

Да ги каним ли, когато сме забравили,

че няма как, да ги посрещаме ли

с лекомислието на спящия.

Да падаме ли на събуждане.

Да продължим ли да запомняме

по нещо смешно от деня си ,

ако няма на кого да го разкажем.

Да говорим ли задочно с тях,

да търсим ли мотивите им.

Да разровим ли мотивите им,

и какво, ако на дъното

не видим нищо повече от

изненадата

на първокласник без домашно.

Да затворим ли очите им.

Програма „Незабрава“ Носталгично дивертименто – спектакъл посветен на поезията на Цочо Бояджиев. Струва ми се неуместно и арогантно да давам ревюта и класификации на нещо толкова прекрасно, което е, както поезията и фотографията на Цочо Бояджиев, така и на актьорската игра на хората зад тази постановка. Само ще кажа, че беше лично.

Апотеоз на детството

тогава

за да видя щастието бе достатъчно

да примижя с очи

сега

поискам ли да го направя трябва

да се обърна

Къс бюлетин, но има причина да е такъв. Понякога имам нужда от пространство лишено от суета. Затова, когато се изгубя се намирам в поезията. Дано имате свой спасителен пояс, ако не, ослушвайте се и той сам ще ви намери, винаги в подходящото време.

До скоро,

Ирена