Irene la fata

Irene la fata

Lifestyle blog

Recent Posts

Париж

Париж

Париж…малко ми е трудно да започна, наум ми идват препоръки, съвети и малко оплаквания, а не ми се иска да звуча като някой сърдит от всичко човек. Дълги години все не идва ред на Париж, то не бяха оправдания и изчаквания, все мисли от порядъка […]

Палермо

Палермо

Дали заглавие „Палермо“ е подходящо? Да! Текстът е най-долу. Нарочно е тук, нали знаем, че случайности не съществуват. Как беше Палермо и Монреале (вече квартал на Палермо и на 10км от града)? Неописуеми, нали?! Гледам снимките и всъщност гледам спомени, гледам щастието лице в лице, […]

Втора порция любов или накратко Сицилия

Втора порция любов или накратко Сицилия

Оказа се, че снимките са ужасно много, а аз ентусиазирано реших, че ще събера 8 дни и около 10 различни места в 2 поста. Не, не успях, дори в три няма да успея, но пък гледам ги и си мисля „със сърцето си съм снимала, а не с камерата“ ( в което има малко самоирония).

*Препоръчани места за хранене:

https://www.tripadvisor.ie/Restaurant_Review-g187888-d4091072-Reviews-Al_Vicolo_Pizza_vino-Catania_Province_of_Catania_Sicily.html 

https://www.tripadvisor.ie/Restaurant_Review-g187888-d2545593-Reviews-Trattoria_la_Pentolaccia-Catania_Province_of_Catania_Sicily.html

Рибния пазар, който е на диагонал на катедралата. Има малки заведения покрай него, не тези за сядане, а такива, които са за „на крак“, има две високи маси и няколко стола, изобилие от морски дарове, пържени 🙂 Местен специалитет са Сардини Бекафико.

Всъщност Катания е гастрономично чудо, както се включи едно момиче в Инстаграм с думите : „имам приятел, който ходи за уикендите до Катания, за да яде!“, има ли нужда от допълнително разяснение?! Вървях по главната улица Виа Етнеа, влизах и излизах с нещо сладко, кое от кое по-вкусно и сиропирано, сякаш подсъзнателно исках да се наям като за следващите 2 години, може би.

*Чефалу, романтичното ми място, ако можехме да се телепортираме с Красимир за 3 дни някъде, за миг няма да се поколебая да го избера. Снимките ще си покажат, а и не искам да досаждам повече с Чефалу, изписах мемоари за него в Инстаграм.

*Препоръка за храна: на площада, който е един, има много заведения, заставайки с гръб към катедралата, в ляво и най-долу на ъгъла има Бар Дуомо или подобно име, пробвах „касата“, традиционен сицилиански десерт, ядеш и хващаш диабет, горе-долу така стоят нещата, препоръчаха ми новия вариант на сладкиша, а не местния, не сбърках, всъщност нямам лош опит с храната, нямам дори поносим, всичко беше повече от отлично.

Когато любовта е истинска

Когато любовта е истинска

Когато любовта е истинска няма нужда от скъпи бижута, няма нужда от лукс, не е необходимо да бъде чиста и подредена, защото тя самата е най-скъпоценното нещо и винаги е прекрасна, неповторима и единствена, независимо от недостатъците, независимо от разочарованията, които поднася, настроенията, които проявява, […]

Майка и дъщеря супер герои

Майка и дъщеря супер герои

Не е лесно да си майка, истинска майка, не само такава каквато купува, плаща, пере и готви, ами да си пример за децата си. Всеки ден да си част от емоциите им, да се променяш с тях, да успяваш както да отвориш светогледа им, така […]

Ние двамата и един камембер

Ние двамата и един камембер

Значи нещата стоят така (поне при нас), ангажименти, битовизъм, прекрасни моменти, изпълнени с обич (присъстваме всичките четирима), викове и сръдни, тишина и хубава музика, боледувания, малко сън и кръговрат, в цялата картинка обикновено го няма уравнението „ние двамата“, дам, децата са си 99% от времето при нас, колкото и да ви се струва, че все някой ми гледа децата, тц, това е илюзиорна призма (тук много моля да не се чете, че не получавам помощ, получавам много и съм благодарна, но аз толкова не смогвам с всичко, че свободното време отива отново за задачи и битовизъм). Оставаме сами горе-долу един път в годината за 3-4 дни, в които се налага да излезем от страната, за да нямаме поне едно закачено дете, тази година не се очертава такова време, затова се опитвам поне понякога да прекараме един час (ако ще да е) само ние, да можем да си говорим, да се посмеем, та даже и леко да се скараме, то от тичащи и пищяши деца дори не можем да се скараме като хората, ходѝ ги надвиквай, дребосъци, но пък гласовити.

Получихме бонус обед, вкъщи, много обичам вкъщи, особено, когато е студено, а и да не е, мога да си пусна каквото музика искам, да си извадя кристалните чаши, да дръпна леко щорите, да запаля свещички или пусна лампички, да седна с подвити крака на дивана и само да подавам чаша за доливане. Разбира се, ако има опция за цял ден мога да измисля къде къде по-вълнуващи неща, като това как едно време обикаляхме поляните на Банско, за да намерим идеалното място за нас, носехме одеало, възглавници, ледарка, лед, шампанско, кристални чаши, десерт с маскарпоне, фотоапарат, букет с цветя, дървена дъска, сирена и още цял куп неща, оттогава Красимир не иска да ходим по пикници, но пък беше прекрасно, нищо, че после трябваше пак да занесем всичко до колата.

Това ми е днешното приготовление, камембер (когато Никол го види и винаги казва „това яде Плак от Калинката и Черния котарак, уф, че гадно!“), боровинки и един топъл селски хляб закъснял за снимките, но дошъл точно на време за същинската част, а да и вино. Отново @billa_kulinarium  помогнаха, толкова цветно изглеждат предястията им, а аз толкова отдавна имам една запазена снимка на точно такъв камембер, че нямаше как да я подмина, а и продуктите са толкова малко и пазаруването не отне повече от 10 минути, особено, когато ги селектирах от приложението, а някой ден, когато като всички нормални хора си купя таблет ще мога да го сваля и там, също напълно безплатно (App store – http://bit.ly/kulinarium-app-store   и Google Play  – http://bit.ly/kulinarium-google- play  

Не говорихме за ежедневие, аз говорех за мечти и годишнини, а Красимир за проект на кухнята, да, хем се радвам, хем ми става лошо като си помисля за ремонти, под каквато и да е форма. Много беше хубаво, от такива малки неща имам нужда, да останем заедно, да си говорим, да има близост и хармония, защото все по-трудно става или не, по-скоро все повече ми изчезва времето някъде и ако нямам подкрепата и разбирателството на мъжа си мисля, че не бих успяла да се справя и с половината неща.

Малки изследователи

Малки изследователи

За всичките години, в които съм майка (а те вече ми се струват много) стигнах до един извод относно подаръците на децата, а именно, че всяко чудо за три дни (понякога и за по-малко), отново най-атрактивни остават гримовете и кутиите ми с бижута и всякакви […]

Пролет през февруари

Пролет през февруари

Нямам нищо кой знае какво за казване, освен, че се чувствам много щастлива, освен, че като всеки нормален човек понякога ми е и тъжно, и безнадеждно, въпреки че отстрани всичко изглежда прекрасно и хората обикновено обичат да казват: „какво се оплакваш, имаш всичко“. Да, но […]

Прибалтийски приказки

Прибалтийски приказки

Прибалтика се оказа сравнително атрактивна дестинация за хората, поне пет човека ми писаха, че планират Рига за тази година, като се има предвид липсата на директни и нискобюджетни полети. Не съм точният човек за пътепис, но ще се опитам освен празнословия да бъда и с нещо полезна.

Летяхме с прекачване, което ме доведе до тиха лудост още от ставането в 4 сутринта, бонуса беше виното, минуса всичко, с което се прекалява не е добре. Разбира се януари месец не е най-удачното време за такива дестинации, беше доста студено, но поне не валя сняг, мисля си, че дори и лятото да отида пак бих си взела топли дрехи. Спахме в хотел, който беше на 3 минути от Свети Петър, идеална локация, със закуска, срещу 90 лева за двойна стая, нищо луксозно, но прилично. Само още една вметка за транспорт, пътувахме от Рига до Талин с автобус, около 4 часа, цената беше нещо от порядъка на 15 евро на човек в посока, а има и директен полет за 40 минути и със самолет с перки (държа да подчертая). Талин е много близо и също си заслужава да се разгледа, имаше нещо много уютно в него. То и Вилнюс си заслужава, но ние нямахме толкова време.

Заведенията са много и все симпатични, където и да седнахме беше много вкусно, цените са като навсякъде в Европа.

Имахме ден и половина и успяхме да видим всичко набелязано, като да се качим на върха на Свети Петър и да се „насладим“ на гледката, беше толкова мъгливо и така духаше, че престоят ни продължи около 7 минути, от които 4 чакахме асансьора. Има вариант и да се качите на Радисън, където да пиете по едно кафе и също да видите града от високо. Отидохме до малките и китни улички Елизабет и Алберта, в чиито край ни чакаше едно прекрасно и уютно кафене. Стигнахме и до националния музей на Латвийското изксутво, много ми хареса, определено си заслужава.

Друго интересно не се сещам, освен, че навсякъде говорят супер английски и няма никакъв проблем с комуникацията.

Талин, нямам снимки, имахме само няколко часа за разходка, но валеше сняг, духаше вятър и беше адски студено, успяхме да направим един бърз кръг на стария град и просто влязохме в първото изпречило ни се заведение.

*Един съвет, яжте гъби. Аз ядох гъбена супа, която беше великолепна, още я мисля. Някой спомена, че винаги, когато пътува по тези райони яде гъби, тъй като са много вкусни и са си месно производство.

Доволна съм, защото едва ли някога ще се организирам да отида, определено не ми беше в листа с желания. Както, когато се чухме първата вечер с Красимир и той ме пита: „Как е в Рига?, аз: „Еми, добре е, град.“, той: „Викаш не е Италия хахахаха“ Та, сами може да си извадите извода за впечатленията ми. А и хората били в Скандинавските страни по-добре ще могат да кажат дали държавите имат нещо общо, но няма как да не, толкова са близо, а и в Уикипедия пише, че са произлезли от финландците, така че гена го имат.

Кулинарни приключения

Кулинарни приключения

Първото ни съвместно готвене, май това е силна дума, но да кажем, че в крайна сметка постигнахме приличен сладкиш, макар и с цената на няколко разплаквания, омазвания навсякъде, преяждане с крем и едно почти падане от стол. Хубавото е, че нагласих закуската поне за два […]