Irene la fata

За всичките години, в които съм майка (а те вече ми се струват много) стигнах до един извод относно подаръците на децата, а именно, че всяко чудо за три дни (понякога и за по-малко), отново най-атрактивни остават гримовете и кутиите ми с бижута и всякакви джунджурии, които могат да се глътнат, да се порежат с тях или с лекота да счупят. Говорим си с Красимир за едно време (отдавна), когато ние сме били деца (и Слава Богу все още имаме спомени оттогава), че никой не е стоял с нас всяка вечер да си играе. Спомням си как си нареждах двете кукли и плюшения пингвин, които имах, на едно одеало в коридора и им сервирах цяла вечер, Красимир пък е редил цял отбор войници без да му се чуе гласът. Сега всяка вечер или да съм по-честна през вечер играем с децата, най-основно с Никол, Андрейчето докато дойде време за игра и той е почти заспал. Четем приказки, играем на всякакви неща от порядъка на „Не се сърди човече“ и вече ама съвсем твърдо и отговорно съм решила, че това безумие с купуването на всякакви ненужни боклуци е повече от безсмислено и мен направо ме влудява. На всеки два месеца изхвърлям една торба със счупени, смачкани и надраскани играчки, които се искат само защото са видели на реклама или някой друг има. Купуват ми се смислени неща, неща, които учат, които отварят светове, които стимулират въображението и те карат да мечтаеш.

И все си мисля, че родителите играят много важна роля в избора на подаръци и в никакъв случай не казвам, че ние сме безгрешните родители, напротив, трудно надделяваме над баби и дядовци, които искат да зарадвати внучетата, отделно, когато те гледат с едни такива големи очи и вплетени пръсти и се молят за конкретната играчка, аз поне трудно устоявам на натиска, после пък започвам да мрънкам и да се дразня на хвърлените пари, защото така не прецених възрастта на Никол и накупих едни Лего-та, които аз си строях и им се радвах, но на дете на 4 години му беше крайно трудно да строи за осем годишни. Та, грешки много съм допускала за годините и признавам, че е трудно да се взема винаги правилното решение, но наближават заветните 7 и така или иначе продължаваме с игрите заедно, поне да ни е интересно и забавно, а и полезно и образователно.

С най-голямо удоволствие Ви представям http://kooky.bg/ , с които се открихме взаимно и беше любов от пръв поглед. Още по-щастлива съм, че съм част от пътешествието на Ян и Моли в Италия, защото както всички вече знаем (само може би италианците са го пропуснали) в предишен живот съм била римлянка. Но за него ще Ви разкажа съвсем скоро, точно преди една италианска мечта.

Имаме комплект Париж и Тайланд, които са страхотни, благодарение на тях Никол вече е запозната не само с Айфеловата кула, но и разпознава Лувъра, Триумфалната арка, иска да приготвяме рецептата, която беше в пакета, а именно френски галет, иска да прави тайландски масаж на ходилата, за което с баща ѝ сме истински благодарни. Даже ни питаше дали се радваме, че идва Свети Валентин и ние безпристрастно повдигнахме рамене (не сме много по празниците, каквито и да били, с изключение на Коледа и Великден), а тя каза: „Аз пък чакам с нетърпение, защото тогава се празнува любовта, а аз ви обичам и съм измислила страхотни изненади“, моята изненада за нея беше да направим френски макарони, любимият ѝ десерт, еми нямах време за направа, но успях да ѝ купя, с такова удоволствие и внимание си ги изяде, премрежвайки поглед, че чак и на мен взеха да ми харесват, без да съм ги опитала.

Пакетите са страхотни за опознаване на света, а аз ще ги ползвам, за да ѝ покажа културата и кулинарията, защото сме в дилема на избор за евентуален втори език, и не, не съм от свръх амбициозните майки, които водят децата си на 3 езика, 2 спорта, инструмент и всичко, което можете да се сетите. Засега ходи на английски, но ми се иска да има представа какъв друг език би искала да учи в бъдеще и изборът да бъде нейн.

И завършвам с една снимка, която представя нейните виждания за това как добре ще прекараме в Париж, тук държа да вляза в подробности. Френското знаме, защото все пак отиваме в тази държава, слънцето, защото силно се надяваме да го има през цялото време, дървото, защото ще се разхождаме много, тъй като ще имаме цяла седмица на разположение, чашата вино, защото както тя казва „мама е влюбена освен в тате и във виното“, което аз винаги опровергавам с „Чак пък влюбена (връткане на очи)?! По-скоро удоволствие (изплезване).“, кроасани, защото сме чували, че са ненадминати, а ние много обичаме сладки и тестени неща, по-натам се допълниха и още неща, но няма повече да Ви издавам, надяваме се да покажем.

Успех на “Kooky”  от сърце, защото за пореден път казвам, че най ми е приятно да виждам как млади хора вярват в малкия и частен бизнес, борят се и създават неща от цялата си душа, които не са поредната масова пластмаса.

Първото ни съвместно готвене, май това е силна дума, но да кажем, че в крайна сметка постигнахме приличен сладкиш, макар и с цената на няколко разплаквания, омазвания навсякъде, преяждане с крем и едно почти падане от стол. Хубавото е, че нагласих закуската поне за два дни и друг път съм се оплаквала, че сутрин ставаме в последната минута, винаги закъсняваме, подканваме се да сме по-бързи, къде мило, къде не толкова. Докато се обуват обувките се бутат по две лъжици нещо, колкото да се издържи до детската градина. Красимир си закусва необезпокояван, което предизвиква нова вълна подканвания, а моята закуска е в кутия и прибрана в дамската чанта (като се замисля истинските дами какви неща имат в чантите си и се сетя какво има в моята, и спирам изобщо да си мисля за дамите).

На помощ дойде BILLA Кулинариум, приложението на BILLA), което си изтеглих като app (безплатно), освен идеи за бързи и симпатични ястия, мога да си направя списък за пазаруване с продуктите, необходими за приготвянето на избраната рецепта, има кратки видеа към всяка рецепта и описание, също мога да следя акциите, които пускат (много държа да отбележа, че такива промоции на хубави вина има, че обикновено едвам си ги занасям до вкъщи). С две думи много е удобно, аз обикновено се изчерпвам от идеи какво да приготвя и такива приложения са ми много полезни, гледам си ги, както докато пътувам, така и прибирайки се минавам купувам каквото ми трябва и остава частта с приготвянето, която в повечето случаи ми е много приятна (само мусака, ако може да не е).

Освен разнообразие от идеи, какво да приготвя вечер след работа има и специални авторски рецепти, които са на един от най-добрите готвачи в България – Виктор Ангелов. Харесва ми да се представям вкъщи като истински шеф. Може да го свалите от App Store –https://apple.co/2rDYAQ7   или Google Play https://bit.ly/2EsmLZv

или

Големите книги с италианските вълшебства ги пазя за вкъщи, ако трябва да помъкна Джейми и новата му книга най-вероятно ще трябва да ходя с куфар на работа.

По-долу може да видите как се забавлявахме за пред камерата, после пак се забавлявахме докато чистим, а най-много удоволствие падна при пробването на вече готовия сладкиш. Рецептата може да откриете в раздел „Десерти“ под името Мус кейк с карамелизирани круши, карамел и шамфъстък.

 Тази Геноа…не знам какво точно да напиша, дори не знам дали вече имам желание текстът ми да е подреден, все ми се иска някак да изглежда и звучи прилежно, с увод и както си му е редът, дали изобщо искам да разказвам за чувствата си, дали вече не са банални, дали пък и аз не прекалявам с този култ към Италия, ми държава като всяка друга, навсякъде има гледки и места, които са неповторими, да, ама Геноа не е . Не е спираща дъха, може да го задържите заради смрадта, която се носи по някои улици, дори не знам дали са и точно улици или по-скоро ниши, нищо не е подредено, прането не е така романтично както по снимките от Рим, бързо си прибираш камерата в раницата и ускоряваш крачка, някак ти става едно мъчно, че и тъжно, обаче завиваш в дясно и пред теб тя, в цялата си величественост, гледаш ги тези овехтели и нелъснати сгради, гледаш и не вярваш на очите си каква красота е, какви рисунки, дори това, че са се изронили по края ги прави още по-хубави и истински, гледаш орнаментите и статуите и мълчиш или най-много да цъкаш от възхищение, и сърцето ти се обърква „сега обичам ли я тази Геноа или е голяма мизерия тук“, и я обичаш, и си даваш реална сметка какво е, на оцеляване е. Аз си тръгвам след 7 часа престой, но други остават, и ми е едно стиснато гърлото, не искам да оставам, но не искам и да си заминавам.

  Няма какво друго, не ми се пишат клишета, защото тя не го заслужава, не ми се разказва за забележителности, защото цялата е една забележителност, не можеш да я разделиш, едно цяло е, тя е живот, истински, труден, мъчен, щастлив, с миризмите и прането, с боклуците и с фонтаните, с хората, които са отвсякъде, контраст е, примамва те и после те изоставя и пак, и пак, до безкрай. Тук съм изпитала най-противоречивите чувства, тук сърцето ми се опари (егати и лексикона стана). Плаче ми се, а се смея, горе-долу като в пубертета, затова ще завърша с храна, тя винаги усмихва нещата. Ядохме пикантно пиле на грил с лучени кръгчета и Кока-Кола, на стълбите пред заведението, тъй като вътре беше около 45 градуса без климатик. Истински американци с италиански корени.