Irene la fata

Еми, така е, годините си минават и наскоро се бях сетила за поста си, когато Андрей стана на 1 година, хем вчера, хем отдавна. Гледам го и виждам как се е променил, визуално и като характер, вече има такъв и не се свени да го проявява. Не знам точно какво искам да напиша и дали изобщо е нужно, по-скоро искам да го запечатам за себе си, ей така, след някоя друга година да видя и усетя какво съм мислела.

Обич е, обич са, най-голямата и най-истинската, колкото и тривиално да звучи, но всеки ден е подарък с тях. Карат се, сдобряват се, целуват се, пошляпват се, идват да се гушкат, после ритат с крак и се инатят, вечер по пижами носят книжки и не мога, честно, не мога да им откажа, каквото и да става, нощем проплакват, друг път се смеят, боледуват, притесняват ни, падат, стават, ядосват ме рядко, повишавам тон, после се извинявам (да, много държа да се извиня), пипат тигана за палачинки, не искат супа от коприва, трудно ги карам да си измият зъбите, после трудно ги изкарвам от банята, сушенето на коси е най-големият проблем, който имат в живота. И така трябва да е, за да може накрая да видя светналите им очи от смях и радост, за да може моите да светнат от сълзите, които си пробиват път, не от друго, а от благодарност, че ги имам, че имам живота си, такъв каквъто то е.

Бъди смел, добър, честен и справедлив, Андрей. Аз винаги ще бъда някъде там, дори и да нямаш нужда от мен, ще знаеш, че ме има.

Това е тортата ни, всяка година си казвам, че няма да се занимавам, а ще поръчам една готова и всяка година не устоявам и давам всичко от себе си (колкото толкова). Украсата стана страхотна, направихме я заедно с Никол, мисля, че аз се вълнувах малко повече от децата 😀

Мисля, че дори и да не ме познава някой, то е нужно да има добър вкус за книги и веднага ще ме припознае като сродна душа. Чета много (по мои критерии), обичам да чета и не го правя за слава и не подлежи на извинения като „нямам време“, просто, защото не си представям живота си без книги, нещо като да спра да дишам, защото ми е натоварено, не, няма такава опция при мен. Тук идва моментът да споделя как в очите на други хора имам много свободно време и нали има две баби, които помагат (да, ама от време на време, и не, за да чета книга, а за да изпера и сготвя), през годините съм слушала какви ли не неща и винаги отговарям, че денонощието има 24 часа, за съжаление и аз разполагам само с тях. Та, имам две деца, нямам домашна помощница, никой не приготвя храната вкъщи вместо мен, никой не чисти вместо мен, никой не ни взима и води децата на училище и градина, никой не пътува по два часа на ден до работа и обратно вместо мен, никой не работи 8 часа вместо мен, изобщо имаме всички задължения като на всяко средностатистическо семейство и се справяме сами, бабите се включват при някое малко бягство извън страната или кино/театър вечер, that’s it.

А задълженията не стихват и съм видяла три неща, трябва организираност, гъвкавост и понякога да зарежеш всичко. Никой не гони перфекционизъм, това не е състезание, тук е заложено личното щастие и това на семейството, а никой не иска майка на ръба на нервна криза, която е излъскала цялата къща, приготвила е 4 различни храни (коя от коя по-здравословна), тренирала е, изпрала, изчистила и още куп задължения. Или може би е възможно, ако не работиш, аз бих се справила (поне така си мисля) , ако си върна онези 10 часа, които прекарвам в работа. И така, понякога оставям неща, които и мъжът ми може да направи или поне водя някаква битка да ги направи, защото колкото и да изглеждаме супер щастливи, нали не си представяме, че реалността е винаги розова и Красимир ходи с престилка вкъщи, правейки мъфини. А с две деца на различна възраст е също толкова…хм, предизвикателно е да се справиш с тях и да откликнеш на нуждите им във всеки момент, предизивкателно е да ги сложиш в 21 часа и да прочетеш две различни приказки (на 7 години и 2 години са), предизвикателно е в събота сутрин да приготвяш закуска, а те да стоят мирно без да падне блокът от викове и скачане, защото все пак е 7 сутринта, още е тъмно и ми е жал за съседите (само за избрани).

Но въпреки всички предизвикателства, човек търси ли най-добрия изход от ситуацията, го намира, рано или късно. А така изглеждат децата, когато са спокойни, нещо интересно занимава съзнанието и привлича вниманието им, а именно приложението за аудиокниги Storytel

В никакъв случай не казвам, че заменяме четенето със слушането, но честно, много е приятно, даже аз слушам с тях приказки от Storytel, съзнанието ми се освобождава и вместо да пусна поредния сутрешен блок, то приказките се оказват изключително приятни, слушаме в колата, когато четенето се оказва невъзможно. Изобщо не виждам по-добра алтернатива от това да ги занимая, докато аз успея да свърша нещо по къщата или дори и да седнем заедно гушнати на дивана, а признавам, понякога си мия косата или нещо друго дамско, докато те си слушат, чувам ги, виждам ги и вместо да викам по тях „не скачай на леглото“ , „не се качвай на бюрото“, „не го бутай с шейната по ламината“, „не играйте на гоненица по чорапи на плочките“ и подобни, то съм спокойна, че се занимават с нещо приятно и спокойно, което кара и тях самите да са в покой.

А наскоро и аз открих това щастие, когато мозъкът ми е на ръба да заври, очите ми са зачервени, защото съм гледала в монитора 8 часа, че и отгоре, просто си лягам, включвам си нощната лампа, затварям очи, слагам слушалките и не чувам нищо друго освен избраната книга. Ами вълшебно е и наречете ме егоист, но предпочитам да оставя оправянето на дрехите за утрешния ден, за да имам това време за себе си.

А сега можете да го откриете и вие, заедно със Storytelви подаряваме един месец безплатен достъп до приложението. Трябва само да последвате този линк (www.storytel.com/irenelafata) към специалната лендинг страница и да се регистрирате. 

*С любезното съдействие на Storytel

Пак да кажа за хиляден път, че София е страхотен град, непрекъснато се случват интересни неща, стига човек да има желание и душа за тях.

Тук ще Ви представя само нищожна част от нещата, на които искам и ще се опитам да присъствам до края на годината.

Нетрадиционен театър:

*„Актьори срещу поети“ в театър Сфумато, откриват сезона с първо представление на 14-ти септември. Събота е и не виждам нищо по-интересно, което мога да правя по това време.

*ХаХаХа Импро театър, ново откритие. https://hahahaimpro.com/?fbclid=IwAR3XzWmO7v4fvPHNebxUZQKsdjaH2x8w–_4sVYGT924hQZ5l01bW1RXzjI

Предстои да бъдат видяни, но възлагам големи надежди. Всъщност формацията не е никак нова, просто аз съм изостанала. Импро е без предварителен сценарии, всичко се случва на момента и никое представление не се повтаря.

*Традиционен театър:

• „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ – една от ембелматичните пиеси на Пейо Яворов. Не успях да си купя билети пролетта, но за октомври вече имам.
• „Колко е важно да бъдеш сериозен“ – героите от прочутата пиеса на Оскар Уайлд , този път в продължение, написано от американския драматург Том Томас и освен това се открива отново сцената „Апостол Карамитев“ в Народния театър „Иван Вазов“, билети взети.
• „Дебелянов и ангелите“, към момента я няма в програмата, но аз продължавам да се надявам и да следя зорко, защото е по текст на Александър Секулов, мисля че няма какво да допълня, всички, които са имали досег до творчеството му знаят какво да очакват.
• „Нощна пепруда“ – беше ми препоръчана, но ще остане за началото на 2020 🙂
• На 1-ви октомври в Народен театър „Иван Вазов“ – Класически японски театър НО: Железният Венец и Земният Паяк

Кино:

Започва любимият ми формат Синелибри, следя го от няколко години и чудесно се допълва с книгите, които чета. Все още няма готова програма, но имам няколко фаворита.

• „Тази, която не съм“ , в главната роля Жулиет Бинош, мисля че само заради нея е първи в списъка ми.
• Филмът за Никос Казандзакис, за съжаление все още не знам точното име, но пък е един от любимите ми автори.
• Разбира се филма за Леонардо Да Винчи, този ненадминат гений, също нямам име, но го чакам със сърцето си. На предно издание гледахме филма за Микеланджело и беше върховен.

Също така чакам и Киномания. Там с нетърпение очаквам „Dolor y gloria“ („Болка и Величие“) на Алмодовар, това е първия му филм след „Хулиета“ през 2016-та, който си струва да гледате дори и само заради саундтрака. За други филми нямам информация все още, а и време няма да имам най-вероятно.

Филм „Бащата“ на режисьорите Петър Вълчанов и Кристина Грозева, койот спечели голямата награда на фестивал Карлови вари в Чехия.

Концерти:

• Ще водя Никол на първия ѝ концерт в зала 1 на НДК, а именно на Васко Василев, който е едно от най-магичните същества на света.
• Бих отишла на още няколко концерта, които ще споделя по-долу, но за съжаление са в Арена Армеец, а много съжалявам, но това е спортна зала, а не концертна, няма акустика и още много други, струва ми се нелепо да дам 200 лева за билети и да се намирам там. Но ще вмъкна, че има концерт в зала 1 на Mario Biondi на 18-ти октомври, все още се чудя.

–Il Volo -тези прекрасни момчета/ 18-ти септември

-Eros Ramazzotti – може би за този най-много ме е яд./ 3-ти октомври

-Лили Иванова– също в НДК, също съм в чудене. Не сме най-големите фенове, но все пак таланта и въобще това е Лили Иванова, искаме поне веднъж в живота си да бъдем на нейн концерт.

-Michael Buble разбира се, накъде без него, но отново за мое съжаление не.

Книги за възрастни:

Ужким съм си обещала да вляза в някакъв спестовен режим, защото когато човек има някакви мечти или цели трябва да се лиши от някои неща в името на други, не съм достигнала нивото да имам всичко и да не трябва да се боря и да правя жертви. Това не е оплакване, по-скоро споделяне, че повечето хора имаме и съвсем обикновени моменти и далеч не можем да си позволим всичко, защото социалните мрежи създават доста илюзиорна представа за нещата.

Но предстои „Алея на книгата“, а там съм набелязала:

• „Месо и птици“ на Белослава Димитрова – поезия
• „Часовете“ на Майкъл Къмингам
• Вмъквам спиасние „Култура“, което излезе вчера след известен период на почивка, не съм го прочела, но е нормално изоставам с поне 3 списания, 1 вестник и 2 книги.

За деца имаме и бих взела:

• „Нирмала“ от Бианка Иванова, която е едно прекрасно младо момиче, което изследва света със сърцето и душата си, на издателство „Рибка“
• „Дърветата“ на издателство „Дакелче“
• „Малки същества“ на Петя Кокудева, детски стихотворения за възрастни – от Читалнята

Чудя се дали Никол е достатъчно голяма, за да започнем да четем „Хари Потър“ или на мен ми се иска да преживеем вълшебния му свят заедно, имам първите издания, които изглеждат неугледно на фона на новите, но пак носят своята магия.

*Опера:

• Трубадур – гледах го миналия сезон и мога да кажа, че беше великолепна опера
• Тази година има няколко, които няма да успея да гледам, но все пак може да си помечтая: „Дон Паскуале“, „Турандот“, „Клетниците“ и балет „Жизел“, или мога и да успея, въпрос на желание и организация 🙂
• „Лешникотрошачката“ е страхотна покрай Коледа, водих Никол миналата година
• И за малките : „Истории с патоци, мечо и лиса“ и „Шегобишко на острова на съкровищата“. На малка сцена има още доста представления, които са подходящи, Никол е гледала всички освен тези две, които са и нови в програмата, а на Андрей му предстои да пробва.

За малко по-големи деца видях, че има интересни представления в театър „София“, изчаквам да започне активно сезонът и да ги посетим. За малките в книжарница „Гринуич“, всяка неделя има куклен театър срещу 5 лева, които след това може да обърнете в книжка.

И няколко материалистични неща, все пак и аз съм човек 🙂 Ще си купя пуловер и палто. Все още търся килим/пътека за новата ни стая. Нямаме бюро за първокласничката. И едно червило съм харесала, но не съм пробвала 🙂

Както и мисля да си подарим една фотосесия от Алекс (https://www.facebook.com/alexorangephotography/, която за мен е най-талантливият фотограф и ужасно мил човек. Ако някога свършим довършителните неща по ремонта, а те приключват трудно и дълго.

Всякакви препоръки и интересни неща, които могат да се правят или знаете са повече от добре дошли. А иначе това е само една нищожна част, за която евентуално бих имала време и да не забравяме изложбите в галериите, винаги си заслужават.

Прекрасна есен, мили хора 🙂