Irene la fata

Едва ли на толкова усмихнати снимки им приляга пост за страха, но той така трайно се е настанил в съзнанието ми и почуква да излезе, че реших да го разпиша, току-виж се отказал от мен.

Случвало ли Ви се е да сте най-безстрашните млади хора на света, безгрижни, необременени от задължения, изкарване на прехраната, достигане на статут на живот, мисли за осигуряване на деца, работа, битовизъм, а да сте изпълнени единствено с веселие и слънце в очите, свободни сякаш всеки момент ще полетите, сякаш целият свят е пред вас и няма граница, която да Ви притиска.

Да, и аз бях такъв човек и получавах картички за празници от приятели с пожеланието „остани си такава“ и винаги отговарях „разбира се, че ще“, докато някак неусетно не разбрах къде се изплъзна обещанието, как се промени цялата ми вселена, как необремененото ми съзнание тихо излезе през задната врата и затвори. Нямам обяснение кога и защо, може би след като родих Никол и започнах да я обичам повече от всичко на света, явно безграничната любов върви ръка за ръка със страха, явно минавайки, годините носят със себе си мириса на самотата и не, не си представяме, че седя депресирана вкъщи и само се самосъжалявам. По-скоро с всички сили се опитвам да изтласкам страха в някой килер и да го затворя с катинар, но той е упорит и не се предава, ехото му продължава да кънти по коридорите. Дали животът се промени, дали всичко е само в моето съзнание, дали другите също имат страхове, дали излезе вярно, че когато имаш деца и винаги ще се притесняваш, независимо на колко години станат и вярно ли е, че всеки сам си се справя както успее…да, май е вярно и май винаги ще има някои, които са по-големи параноици от други.

Просто едно утешение за тези като мен, че не са сами и има други като тях, че все пак рискуваме и правим всичко за тези човечета по-долу, че все пак страхът не е всесилен и че може би е нормално да го има, в границите на разумното.

Съмнението, което се прокрадваше за тези снимки беше „само да не разлеем кафето на новия диван“, разляхме го, бърсахме го и неуспяхме да го почистим, просто обърнах възглавницата, преглътнах мърморенето и продължихме да се смеем. Значи можело:)

Николчето…тази моя и малка душичка, която след броени дни тръгва на училище. Както и друг път сме си говорили, по-скоро родителите преживяват и се стресират от тази нова крачка, по-скоро моето сърце е пълно с носталгия, меланхолия, тъга и една сладка радост, докато нейното е пълно с малко уплах (дали ще се справи), очакване (заради промяната и неизвестността) и огромно щастие (защото ще бъде в един клас с най-добрите си приятелки от градината).

Не ми се пишат някакви сърцераздирателни обяснения в любов и самосъжаление, гърлото ми се е стегнало, но ще се отпусне, трябва му малко време да свикне (с възрастта промените се оказват трудно нещо), затрупана съм от работа и това някак се оказва спасителен пояс, отново избутвам в някое ъгълче меланхолията и гледам да съм винаги усмихната (не само привидно, но и вътрешно), имаме страхотна раница с делфин и несесер, а по-долу е машината на времето и ние двете <3

Дали заглавие „Палермо“ е подходящо? Да! Текстът е най-долу.

Нарочно е тук, нали знаем, че случайности не съществуват.

Как беше Палермо и Монреале (вече квартал на Палермо и на 10км от града)? Неописуеми, нали?! Гледам снимките и всъщност гледам спомени, гледам щастието лице в лице, гледам и не виждам друго място като там, гледам и единственото, което правя е да чувствам. Знаех си без да съм била и без да обърнах достатъчно внимание на нещата, бях претрупана от работа, болни деца, ремонтни проблеми, притеснения за едни кръстни връзки и Париж ме притесняваше организационно и всякак, беше завладял съзнанието ми, затова Сицилия остана встрани, а цял живот ми се е струвало най-прекрасното място (преди смятах, че е след Геноа, сега смятам, че е преди нея). Стъпвайки там забравих всичко и всички, сетих се към края, колкото и безсърдечно да звучи. Сицилия без Палермо? Не, благодаря.

*Традиционни храни: Паста алла норма ( с патладжан), Пармиджана (отново патладжан), пробвахме в Osteria lo Bianco и когато се върнем някой ден пак ще отидем там https://www.tripadvisor.ie/Restaurant_Review-g187890-d1088465-Reviews-Osteria_Lo_Bianco-Palermo_Province_of_Palermo_Sicily.html

Pane con la milza – уличната храна на Палермо и тук огромни благодарности на две прекрасни момичета, без които това чудо едва ли щеше да се докосне да небцето ми. Не ме питайте какво има, не гледайте с недоверие, просто го вземете, опитайте го и да знаете, че ще го изядете за секунди и никой друг няма да порбва от вашия сандвич. Това е мястото, което на мен ми препоръча местния гид https://www.tripadvisor.it/ShowUserReviews-g187890-d4401496-r241174213-Rocky_Basile-Palermo_Province_of_Palermo_Sicily.html

И още едно популярно място: https://www.ninouballerino.it/prodotti/pane-con-la-milza/

Край! (поне за сега)