Irene la fata

Николчето…тази моя и малка душичка, която след броени дни тръгва на училище. Както и друг път сме си говорили, по-скоро родителите преживяват и се стресират от тази нова крачка, по-скоро моето сърце е пълно с носталгия, меланхолия, тъга и една сладка радост, докато нейното е пълно с малко уплах (дали ще се справи), очакване (заради промяната и неизвестността) и огромно щастие (защото ще бъде в един клас с най-добрите си приятелки от градината).

Не ми се пишат някакви сърцераздирателни обяснения в любов и самосъжаление, гърлото ми се е стегнало, но ще се отпусне, трябва му малко време да свикне (с възрастта промените се оказват трудно нещо), затрупана съм от работа и това някак се оказва спасителен пояс, отново избутвам в някое ъгълче меланхолията и гледам да съм винаги усмихната (не само привидно, но и вътрешно), имаме страхотна раница с делфин и несесер, а по-долу е машината на времето и ние двете <3

Дали заглавие „Палермо“ е подходящо? Да! Текстът е най-долу.

Нарочно е тук, нали знаем, че случайности не съществуват.

Как беше Палермо и Монреале (вече квартал на Палермо и на 10км от града)? Неописуеми, нали?! Гледам снимките и всъщност гледам спомени, гледам щастието лице в лице, гледам и не виждам друго място като там, гледам и единственото, което правя е да чувствам. Знаех си без да съм била и без да обърнах достатъчно внимание на нещата, бях претрупана от работа, болни деца, ремонтни проблеми, притеснения за едни кръстни връзки и Париж ме притесняваше организационно и всякак, беше завладял съзнанието ми, затова Сицилия остана встрани, а цял живот ми се е струвало най-прекрасното място (преди смятах, че е след Геноа, сега смятам, че е преди нея). Стъпвайки там забравих всичко и всички, сетих се към края, колкото и безсърдечно да звучи. Сицилия без Палермо? Не, благодаря.

*Традиционни храни: Паста алла норма ( с патладжан), Пармиджана (отново патладжан), пробвахме в Osteria lo Bianco и когато се върнем някой ден пак ще отидем там https://www.tripadvisor.ie/Restaurant_Review-g187890-d1088465-Reviews-Osteria_Lo_Bianco-Palermo_Province_of_Palermo_Sicily.html

Pane con la milza – уличната храна на Палермо и тук огромни благодарности на две прекрасни момичета, без които това чудо едва ли щеше да се докосне да небцето ми. Не ме питайте какво има, не гледайте с недоверие, просто го вземете, опитайте го и да знаете, че ще го изядете за секунди и никой друг няма да порбва от вашия сандвич. Това е мястото, което на мен ми препоръча местния гид https://www.tripadvisor.it/ShowUserReviews-g187890-d4401496-r241174213-Rocky_Basile-Palermo_Province_of_Palermo_Sicily.html

И още едно популярно място: https://www.ninouballerino.it/prodotti/pane-con-la-milza/

Край! (поне за сега)

Не е лесно да си майка, истинска майка, не само такава каквато купува, плаща, пере и готви, ами да си пример за децата си. Всеки ден да си част от емоциите им, да се променяш с тях, да успяваш както да отвориш светогледа им, така да промениш и своя. Да гледате в една посока, да осъществяваш мечтите си заедно с тях, да се смееш гръмко, да прегръщаш със сълзи на очи, да си подкрепа, да виждат и усещат обич, искрена и дълбока.

Това не е наръчник на родителя или съветник, това е моят живот, днес и сега. Спомням си, когато бях бременна с Никол четях една книга как да бъдеш добър родител и ми се струваше толкова далечна. Прегледах я отгоре отгоре, не успя да ме грабне. После нещата толкова бързо започнаха да се случват, че книгата събираше прах (до ден днешен) и някак все нямах нужда да посегна към нея. В сърцето си знам, че се справям, знам, че не съм най-добрата за някой, който ме гледа отстрани. Знам, че може още и перфектно знам всичките си недостатъци, но знам, че децата ми са обичани по най-добрия за тях начин. Имат точно това, от което имат нужда и че въздържането от някои неща също си заслужава и някой ден ще го разберат.

Предстои ни промяна, която ме кара да съм леко тъжна и носталгична. Голямото ми момиче преминава в друг етап от живота си, ние с баща ѝ също. Опитваме се да приемем, че вече не е дребосък, опитвам се да ѝ имам все повече доверие. Гледайки я ми доказва, че сме се справили отлично за първите седем и можем спокойно да преминем към следващите.

Едно единствено нещо ме е водело от самото начало и то е да вижда мен, да вижда моя пример. Да вижда как тренирам, как чета, как се опитвам да спомогна поне малко за опазването на планетата, как я водя по изложби, как пътувам, как се смея, как обичам и тя несъзнателно започва да става като мен. Няма как да стане, ако не го вижда в очите на родителите си. Няма книга, която да прочетем, тя се пише всеки ден с нашите постъпки.

Обича да гледа Cartoon Network, в началото се противях, свикнала, че е малко дете, а тя всъщност не е. Смятах, че анимациите са за по-големи, един ден се загледах с нея в „Реактивните момичета“ и…знаете ли много ми хареса. Хареса ми как се справят сами, как успяват да преодолеят предизвикателствата, да покажат, че момичетата са също толкова силни, колкото момчетата и могат да бъдат не по-лоши супер герои. Сега ги гледаме заедно и си говорим за всяко тяхно предизвикателство. Даже си имаме любими героини, нейната е „Бълбук“ разбира се, нежна, добра и чувствителна, а моята любимка е „Бръшлян“, реагира мигновено, силна е, ефективна и винаги готова да защитава с цената на всичко. Имаме си и въображаема „Белушка“ , тъй като Реактивните момичета са три. Не виждам какъв по-добър пример и по-смислено преживяване от това двете да се смеем с глас и да се чувстваме като един отбор, в който главния герой е тя, но винаги знае, че зад нея е майка ѝ, която ще помогне със съвет, насока и кураж. Защото това е новата стъпка, да се справя сама, да не се отказва, ако нещо ѝ е трудно. Да вложи двойно усилия, да вярва, да взима сама решения, да обмисля нещата, да не прибързва и да знае, че хората правят грешки, независимо от възрастта си.

Започваме заедно с новите серии, които са всеки делник от 15-ти Април в 13:55 часа по Cartoon Network, ще ни е трудно да ги уцелваме, но пък ще си ги превъртаме или ще гледаме повторенията, заедно. В уебсайтът на Cartoon Network може да разгледате за нашите любими героини https://thepowerpuffgirls.cartoonnetwork.bg/ – има и много други интересни неща като Рецепта за кексчета, Ателие за рисунки и други занимания, които да правите заедно. Защото най-важното нещо е времето прекарано с децата ни. А за запознатите има и тест с кое момиче се припознават https://thepowerpuffgirls.cartoonnetwork.bg/ –

Пожелайте ни успех или по-скоро на мен, както разбираме аз съм слабата в случая, аз съм тази, която не е готова за промяната, но независимо от това се случва, затова колкото по-бързо свикна с нея, толкова по-добре за цялото ни семейство.