Януари’25

Малко нелепо ми се струва да си честитим новата година почти месец по-късно, а и ми се струва, че вече цяла година е януари. Да, не ми е любимият месец, макар да съм благодарна за спокойствието, уютът вкъщи и за климатика. Всъщност като се замисля януари и февруари са единствените месеци, в които си отпочивам, отделям време за разни неща, които все отлагам, стоя си почти през цялото време вкъщи и с годините това не ми тежи. Малко ме напрягат заледените улици и падащите сталактити от терасите на комшиите, но се преживява. Не съм си купувала нищо и не съм ходила никъде, така че ще споделя малко теми, които ме вълнуват вместо придобивки.

Хайку или хо̀кку

Поезията винаги е била един от любимите ми литературни жанрове. Хайку спада към поетичния жанр, но не баш. Аз съм в началното си обучение макар да чета от години и да се връщам почти ежедневно към него, не мога да имам самочувствието, че знам по въпроса. Традиционното хайку продължава да ползва системата 5-7-5. Всеки стих се състои от три реда, а всеки ред от срички. Твърди се, че по-модерното или свободно хайку не се придържа стриктно към сричките. Сега четейки, броя и тях. Най-известните хайку писатели са Башо, който гласно или негласно се води като баща на хайкуто, Бусон, който е негов ученик, Исса и Масаока Шики. Колко екзотично, древно и духовно звучат имената им, нали (това не е въпрос). Основната тема в поемите е природата и сезоните. На мен ми носи спокойствие, тишина и смисъл.

На белия мак

скъса пеперудата крилата си –

прощален подарък.

1684, Башо

Изкуство

Не съм аз откривателят, но изкуството не е просто занимание в свободното време и тагване от галерии, а е начин на живот. Не разбирам, нямам знания, напълно невежа се чувствам по материята и това, че знам 15-тина художника и разпознавам някои творби не ми дава самочувствие на човек компетентен по темата. Мога единствено да кажа, че вътрешно винаги съм имала влечение към него. Не успявам да посетя всичко, където ходим, но за мен най-важното е как се чувствам на тези места, и на повечето имам усещането, че съм у дома. Може да съм забравила мириса, картините, скулптурите или облика на мястото, но никога не забравям как съм се чувствала. Сякаш е пространство, в което мога да избягам от всичко и всички, мога да си поема дъх свободно и да си почина от мислите и емоциите си. Така ми действа на мен, при друг е друго, но смятам, че всеки от нас има нужда от това. По случая отидох да видя изложбата на графики на Пикасо и „Масата“ на Павел Койчев. Както каза една моя позната „Решила съм всеки петък да отделям малко време за себе си и да го инвестирам в изкуство.“

Какво гледах този месец: Eva Longoria: Searching for Mexico по 24 kitchen и Black Doves по Netflix. Стархотни.

*Един tip, с който едва ли откривам топлата вода. Може даже да го разгледаме като „как да прекараме хубав януари вкъщи“. Отговорът е свещи, ама не само в петък вечер и с чаша вино, ами ей така докато изпращате финални мейли в края на работния ден. Усещането е несравнимо и някак става навик и с всеки ден става все по-хубаво, а не мога да си изкривя душата, че добавяйки към тях чаша хубаво вино и винил колекцията на Харуки Мураками, то става преживяване на друго ниво.

Надявам се не Ви разочаровам с януарския бюлетин, но май наистина преминавам на друг етап в живота си и нещата малко се променят, което не означава, че всеки ще е с такива отклонения, просто наистина ми се иска да споделям/е неща, които вълнуват душите, сърцата и умовете ни (че дори и да са с практическа насоченост), а не само гланцове, които впрочем са супер и тъкмо си напомних за един, който искам да си купя и ще споделя тук през февруари. Хора, инвестирайте време и фокус над важните неща за душата, тази година наистина се усеща като да бъде много духовна (чак не мога да повярвам, че го казвам, но е факт).

До скоро,

Ирена