Спомени в настоящето

Спомени в настоящето

Николчето…тази моя и малка душичка, която след броени дни тръгва на училище. Както и друг път сме си говорили, по-скоро родителите преживяват и се стресират от тази нова крачка, по-скоро моето сърце е пълно с носталгия, меланхолия, тъга и една сладка радост, докато нейното е 

Лятото ни кара да обичаме

Лятото ни кара да обичаме

  Много исках да Ви покажа снимките, заслужават си според мен и много се чудех за какво да пиша, изобщо дали да го правя или само да зарадвам окото. В крайна сметка се вгледах и реших да разкажа за емоциите и спомените, които те ще 

Rinascimento

Rinascimento

 Ще дотегна вече с Италия, но това е нещо, което искам да разкажа отдавна, но все не получавам достатъчно вдъхновение или просто не ми се подреждат мислите в думи. “Яж, моли се и обичай”, филм, който за някои хора е комерсиален и плосък, за други 

Любов за двама

Любов за двама

 Как обичаш двама еднакво, ами как…ей така, не се учиш да обичаш, любовта не е стока, с която можеш да се сдобиеш, да си я купиш (както и добрината/п.с.неуместна вметка) или ти е напълнила душата, или не. Обичаш ги еднакво, изобщо не възниква въпроса защо, 

33

33

Ставаш на 33, както обичаш да казваш- “Страхотна възраст”. Аз съм човекът броящ годините и страхуващ се от тях (направо съм си герой от романите на Уелбек). Скромният и непохватен текст е моят подарък за теб… и една торта, не че не ни е сладко, 

Лятна тъга

Лятна тъга

Никол…всичко в нея обичам. Запотената ѝ гушка, пръстчетата на крачетата (особено малките), обичам мекото на ушичките ѝ, дупето на тръпчинки, голямото коремче, усмивката ѝ обичам, блясъка в очите, крокодилските ѝ сълзи също, къдричките подаващи се изпод шапката, веждите ѝ повдигащи се любопитно или сбръчкани от 

Гайо, story cubes и безгрижност

Гайо, story cubes и безгрижност

Напоследък се чувствам странно щастлива и освободена. Обикновено съм съмняващ се тип с леки наченки на тревожност. Pадвам се на живота, но винаги имам едно наум и винаги остава една малка част, която не се заразява от щастието. Мисля, че повратния момент за мен беше 

The story of our love and Happy Birthday, любими

The story of our love and Happy Birthday, любими

 Нашата любов си има история в две части. Първата, ученическа, неуравновесена, неосъзната, недооценена, от едната крайност в другата, обсебваща, безразлична, изтощителна, бърза и…и останала в миналото. Втората част започва плахо, бавно, внимателно, постоянно, честно, силно и  много бързо излиза извън релси. Усещанията хем имат частица 

P.S.I love you

P.S.I love you

 Когато станеш майка започваш да разбираш собствената си (при някои и по-рано, а при някои никога). Странното е, че когато бях по-малка сякаш нямах такава необходимост от нея, все бях опърничава, исках да съм самостоятелна, не исках да споделям, много объркани емоции и чувства се 

Баща на дъщеря си или „Честит рожден ден, тате!“

Баща на дъщеря си или „Честит рожден ден, тате!“

Въпрос: Не са ли бащите едно от най-прекрасните неща в живота? Отговор: Даже повече от прекрасно!   Винаги съм си мислела, че като се сетиш за „баща ми“ и чувствата, които тази дума трябва да предизвика са доверие, сигурност, подкрепа, отдаденост, сила, уважение и стабилност.