Lifestyle blog
Николчето…тази моя и малка душичка, която след броени дни тръгва на училище. Както и друг път сме си говорили, по-скоро родителите преживяват и се стресират от тази нова крачка, по-скоро моето сърце е пълно с носталгия, меланхолия, тъга и една сладка радост, докато нейното е …
Много исках да Ви покажа снимките, заслужават си според мен и много се чудех за какво да пиша, изобщо дали да го правя или само да зарадвам окото. В крайна сметка се вгледах и реших да разкажа за емоциите и спомените, които те ще …
Ще дотегна вече с Италия, но това е нещо, което искам да разкажа отдавна, но все не получавам достатъчно вдъхновение или просто не ми се подреждат мислите в думи. „Яж, моли се и обичай“, филм, който за някои хора е комерсиален и плосък, за други …
Как обичаш двама еднакво, ами как…ей така, не се учиш да обичаш, любовта не е стока, с която можеш да се сдобиеш, да си я купиш (както и добрината/п.с.неуместна вметка) или ти е напълнила душата, или не. Обичаш ги еднакво, изобщо не възниква въпроса защо, …
Никол…всичко в нея обичам. Запотената ѝ гушка, пръстчетата на крачетата (особено малките), обичам мекото на ушичките ѝ, дупето на тръпчинки, голямото коремче, усмивката ѝ обичам, блясъка в очите, крокодилските ѝ сълзи също, къдричките подаващи се изпод шапката, веждите ѝ повдигащи се любопитно или сбръчкани от …
Напоследък се чувствам странно щастлива и освободена. Обикновено съм съмняващ се тип с леки наченки на тревожност. Pадвам се на живота, но винаги имам едно наум и винаги остава една малка част, която не се заразява от щастието. Мисля, че повратния момент за мен беше …
Нашата любов си има история в две части. Първата, ученическа, неуравновесена, неосъзната, недооценена, от едната крайност в другата, обсебваща, безразлична, изтощителна, бърза и…и останала в миналото. Втората част започва плахо, бавно, внимателно, постоянно, честно, силно и много бързо излиза извън релси. Усещанията хем имат частица …
Когато станеш майка започваш да разбираш собствената си (при някои и по-рано, а при някои никога). Странното е, че когато бях по-малка сякаш нямах такава необходимост от нея, все бях опърничава, исках да съм самостоятелна, не исках да споделям, много объркани емоции и чувства се …
Въпрос: Не са ли бащите едно от най-прекрасните неща в живота? Отговор: Даже повече от прекрасно! Винаги съм си мислела, че като се сетиш за „баща ми“ и чувствата, които тази дума трябва да предизвика са доверие, сигурност, подкрепа, отдаденост, сила, уважение и стабилност. …