Rinascimento

Rinascimento

 Ще дотегна вече с Италия, но това е нещо, което искам да разкажа отдавна, но все не получавам достатъчно вдъхновение или просто не ми се подреждат мислите в думи.

„Яж, моли се и обичай“, филм, който за някои хора е комерсиален и плосък, за други просто приятна американска сапунка, за мен (особено първата част с Рим) е наслада, чувства, отдих, мечта, надежда. Така илюзиорна ми е представата за италианския живот и всичко свързано с него, храна, вино, кафе, сладолед, градове, области и изобщо съм непоклатима в своята отдаденост и прехласване по тях.Че тя истинската любов устоява на всичко, на най-лошите премеждия и на най-лошите разкази ( нали знаете на хората стремежа винаги да омаловажат нещо чуждо, било детското столче, колата или обекта на любовта ти, как техният избор е ПО, нищо че никой не ги е питал, те са длъжни да ни осведомят за техния по-добър избор). Даже понякога в моменти на фантазия съм почти убедена, че съм била римлянка в някой предишен живот. И съвсем честно (вече и пред себе си) мисля, че пътувам само, за да мога  пак да се убедя, че няма друго такова място (за мен) като Италия и като пообиколя Европа (детсинациите извън нея, които искам да посетя се броят на пръстите на едната ми ръка) ще се връщам само в нея, докато накрая не си купя къща там.

Неделя е един сравнително мрачен и обикновен зимен ден, Красимир гледа футбол, Никол на ски, Андрей спи, на масичката ми стоят две книги. Не ми се чете, искам да се разтоваря, искам да помечатя, да си почина, да се махна макар и мислено, пускам филма, гледала съм го поне 10 пъти и винаги ми е като за първи път. Преди години като излезе, той беше виновникът да започна да се замислям за нещата , които обичам и с които не искам и няма да правя компромиси, съвсем ежедневни, съвсем непретенциозни. С годините се увеличават, качество за сметка на количество.

Обичам да пия капучино, и не, не искам да пия каквото и да е, само, защото се е превърнало в навик, знам точно какво харесвам, колко силно да бъде кафето, колко плътно и топло да бъде млякото, не пия кафе от където и да е, не пия кафе в пластмасова чашка, предпочитам да не пия, предпочитам да го изхвърля, отколкото да знам, че съм се насилила с нещо, което не ми харесва.

Не искам, а и вече не правя компромис с виното, пия една до максимум две чаши на вечер, картонените опаковки определено не са моите. Толкова се ентусиазирах с виното, че другата година мисля да се запиша на лекциите на Di Vino  феста.

Музиката, едно време бяха луди години, големи компании, различни музики, дискотеки и всякакви такива тинейджърски недоразумения. Да, Цеца и Криско не са моите хора, благодаря.

Паста, мога да живея хранейки се само с нея, освен навън, то и вкъщи винаги държа да бъде вкусна, няма да си сложа кетчуп и салам (за сандвичи може би, за паста е светотатство), както и пица с царевица.

С думите си, мислите си, със споделянето на опит, с приятелството. Ставам още по-интровертна и още повече орязвам кръга около себе си.

И още има, но тези като основни, хубаво е понякога да се оттърсим от неща, с които сме се съобразявали или такива, които сме пренебрегвали. Хубаво е и да изхвърлим ненужните вещи трупани с години, за гардероба същото се отнася, изобщо съм на вълна освобождаване и възраждане. Та и от там заглавието на поста Rinascimento = Възраждане или Ренесанс, дълго се чудех коя е моята дума на италиански, тази наскоро ми влезе в сърцето, направо го обви и попи в него.

Сега ще продължа да си снова от спалнята в хола, от вкъщи до градинката зад блока, събота и неделя малко по-разнообразно, включват се и паркове понякога, но пък с усмивка до ушите и ведро настроение. Колко малко му е нужно на човек да си върне трепета на сърцето.

П.С. Щях да забравя и снимките с кебапчета на скарата.ОМГ!!!Защо бе, хора?:D



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *