Любов за двама

Любов за двама

 Как обичаш двама еднакво, ами как…ей така, не се учиш да обичаш, любовта не е стока, с която можеш да се сдобиеш, да си я купиш (както и добрината/п.с.неуместна вметка) или ти е напълнила душата, или не. Обичаш ги еднакво, изобщо не възниква въпроса защо, кой повече. Не можеш да ги разделиш, те са едно цяло, времето се размива, полът, възрастта, това че едното го имаш от 5 години, а другото от 5 часа, няма значение, те са едно, слели са се. Чувството е неописуемо, все едно си пълен със захарен памук, розов, въздушен, лек, непретенциозен и полепващ по теб, хем на моменти леко те дразни лепкавостта му, хем знаеш, че няма нищо по-вкусно и пристрастяващо от него. Клишета са лозунгите тип: „Моите деца са най-хубавото нещо“, особено за хората без, но за мен, за нас, мога да кажа само, че дадохме най-доброто от себе си и с нетърпение очакваме развръзката. To be continue…

Андрейчето, който много обича да папка, много обича да го гушкат, който е само на 2 месеца и вече се смее с глас, най-му се играе в 5 сутринта и когато плаче вика с цяло гърло: Неее, нееее, неее. Една страхотна бяла (има нещо странно с тена на това дете) топчица.



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *