Спомени в настоящето

Спомени в настоящето

Николчето…тази моя и малка душичка, която след броени дни тръгва на училище. Както и друг път сме си говорили, по-скоро родителите преживяват и се стресират от тази нова крачка, по-скоро моето сърце е пълно с носталгия, меланхолия, тъга и една сладка радост, докато нейното е пълно с малко уплах (дали ще се справи), очакване (заради промяната и неизвестността) и огромно щастие (защото ще бъде в един клас с най-добрите си приятелки от градината).

Не ми се пишат някакви сърцераздирателни обяснения в любов и самосъжаление, гърлото ми се е стегнало, но ще се отпусне, трябва му малко време да свикне (с възрастта промените се оказват трудно нещо), затрупана съм от работа и това някак се оказва спасителен пояс, отново избутвам в някое ъгълче меланхолията и гледам да съм винаги усмихната (не само привидно, но и вътрешно), имаме страхотна раница с делфин и несесер, а по-долу е машината на времето и ние двете <3



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *