P.S.I love you

 Когато станеш майка започваш да разбираш собствената си (при някои и по-рано, а при някои никога). Странното е, че когато бях по-малка сякаш нямах такава необходимост от нея, все бях опърничава, исках да съм самостоятелна, не исках да споделям, много объркани емоции и чувства се бунтуваха в мен, изобщо трудна работа си беше. След време, дали изведнъж или плавно, нещата започнаха да се нареждат и успокояват, започнах да я разбирам по-добре, даже връщайки се назад в годините осъзнавам как е била в пълното си право да изисква от нас търпение, постоянство, отдаденост, съобразителност, помощ и разбиране. Искам да имам повече свободно време, повече време с нея, повече време за нас, да наваксам изпуснатото.

Сега наблюдавам как дъщеря ми гради силна връзка с майка ми, виждам как в бъдеще ще бъдат добри приятелки, как ще разчитат една на друга, как ще си липсват и ще се търсят.

Искат или не искат, и аз мисля да съм част от това.

Така че продължаваме напред…Трите.