Декември’24
Този бюлетин започнах да го подготвям още в началото на декември, но така и не видя бял свят до 31-ви, така че началото стана напълно излишно и беше подобаващо изтрито. По-долу бях нахвърляла неща, които бях убедена, че са моите, после се оказа, че не всички са и понечих да ги махна, но в крайна сметка реших, че това е място за споделяне, не само на лъскави и успешни придобивки, ами и такива, които са били разочарование до някаква степен.
Плач на ангел – постановка на Стефан Цанев в Народния театър. Обожавам Стефан Цанев. Едно време чух изречение от родинина: „Христо Стоичков е истински българин.“ и се замислих, кой за мен е истински българин и после си отговорих, че това е Стефан Цанев. За постановката съм със смесени чувства. Дали Христо Мутафчиев просто не е моят актьор, дали на моменти имаше повече жаргони, които някак не очаквах, дали текстът изобщо е подходящ за постановка, не знам, а и не съм аз човекът да даде квалификация. Не съжалявам, че я гледах.
Dear Sisters – много момичешки и сладък бранд. Абсолютно точната дума е сладък. Материята е прекрасна, кройката и как е ушит, прекрасен. Никаква забележка, направо е съвършен.
Penny – несесерите им са невероятни и наистина си заслужават. След като имам техен, вече напълно разбирам хайпа около тях и това, че количествата им се изчерпват буквално за минута.
Мъжки парфюм на YSL – мъжът ми е малко класик, цял живот си ползва 212 men и все не успявахме да открием парфюм, който да му хареса, че и на мен, нали. Обаче този на YSL е просто невероятен. И правя уточнение, че е лъскавото шише, защото го има и в матово.
Гласът на покоя – на Екхарт Толе. Поредно доказателство, че хората преминават през техния си живот и нужди, и те не винаги съвпадат с нашите независимо колко сме близки и привидно еднакви. Може би за пореден път се убедих, че такъв тип утвърдителни книги, просто не са моите.
When the waves come by Maia – поезията си остава моето нещо. Тази я поръчах от немския амазон и е прекрасна.
Одеяло от Estrella Marina – не е тайна, че много ги харесвам. Имаме техни плажни кърпи, покривало за легло, сега и одеялото им. Отдавна са влезли в списъка ми „качествени и хубави продукти“.
Panettone от And bread – тук само ще кажа, че изядохме половината и другата част я изхвърлихме. Тотално не покрива представата ми за панетоне.
ITCE – в цялата лудница през декември, изкарах и един курс за SAFE Scrum. Определено е много полезен и хубав, особено за хора, които тепърва встъпват в тази материя. Аз не видях особено надграждане при мен, но винаги има нещо, което да се научи, а и пък сертификат, нали са ни важни. Само да изкарам изпита, че да не стане ужким много знаеше, а накрая един изпит не успя да вземе.
Сто години самота – жесток сериал. Няма да крия, че съм прочела доста неща от Маркес и много го харесвам, и не вярвах, че някакъв си сериал може да се доближи до гениалността му, обаче ето го, чистото доказателство. Само намигам, че има и филм по романа му „Любов по време на холера“, гледала съм го доста отдавна и вече не си го спомням, но все още го усещам.
Ще се видим другата година, а дотогава бъдете добри, не само с останалите, но и със себе си.
С обич,
Ирена