Андалусия II
Следва вторник, в който грабваме най-вкусните емпанади и кафета от Jester – coffee & juices, взимаме си колата и под звуците на Gipsy Kings се отправяме към Кордоба. Стигаме до паркинг Мезкита, оставяме колата и веднага отиваме в самата Мезкита. За 3 минути си взехме билети от машините до касите. Определено си заслужава, наистина е огромна и впечатляваща. След това се разходихме из уличките на града. Много приятно, чисто и спокойно. Обядвахме в Bodegas Mezquita, пробвахме волска опашка, salmoreja и патладжан с мед. Всичко беше под формата на тапаси и беше много вкусно, особено волската опашка. Още малко разходки и тръгнахме към Малага, където се настанихме за останалите три нощувки.
Следобедa прекарахме в разходки из Малага и плажната им алея. Малко на Варна прилича, само, където варненската е по-симпатична. Вечерята беше на крак в едно италианско място за фокачи – Stritfud. А вeчерта приключи в Bar La Tranca, който стратегически беше на 3 минути от апартамента ни. Няма какво да Ви казвам, всички се досещаме за испанската атмосфера, вторник вечер е, всички са навън, весели и шумни.
Ако на едно място трябва да закусвате в Малага, то нека е Cookie York Malaga . Няма къде да седнете, но отварят в 7 часа сутринта и това са едни от най-вкусните (да не кажа най) кроасани с крем пистаКио. Взехме си колата, която впрочем паркирахме на улицата, тъй като бях проучила, че районът, в който сме отседнали е университетска част и пракирането на улицата е безплатно по всяко време. Друг е въпросът, че колите са на сантиметри една от друга и имаше няколко пъти, в които беше нужно да правим по 2-3 кръга, за да се освободи място, но пък спестихме едни 100 евро за паркинг и с удоволствие ги изхарчихме по тапас барове.
За сряда имахме билети за Alhambra в Гранада. За съжаление месец по-рано и вече бяха свършили за дворец Насрид и успяхме да си купим само Generalife билети, с които видяхме всичко останало, но не и Насрид. На място си имаше паркинг и беше супер удобно. След Аламбра отидохме в града, паркирахме и се разходихме безцелно по улиците, катедралата и главните 1-2 площада. Много ми допадна Гранада, ако знаех, че толкова ще ми хареса, щях да запазя и една нощувка там. Реално нищо особено, но имаше нещо във въздуха, което силно ме привлече в този град. В ранния следобед се прибрахме в Малага, след кратката почивка излязохме за още разходки из града и вечеря в Casa Lola. Доста рейтнато място, което не оправда много високата оценка, нищо разочароващо, но и нищо впечатляващо, по-скоро съвсем обикновено туристическо място. Не изключваме и възможността ние да не сме си поръчали правилните неща. Като забелязах също, че имат няколко локации. След вечеря отидохме в един ирландски пъб, където гледахме някакъв супер важен мач. Беше различно преживяване, но също много приятно.
Четвъртък беше последният ни ден. Не бързахме да тръгнем много рано, но аз така или иначе бях будна в 7 часа сутринта. Първо отидохме до Михас, което е може би най-известното „бяло село (или град)“ в Андалусия. Бързо стигнахме, за около 30 минути. Малко е, китно и такова спокойствие струеше от него. Предимството да стане човек по-рано и да се разходи е, че със сигурност изпреварва автобусите с туристи, вижда как котките се портягат, как възрастни хора отиват за хляб, други все още сънени вдигат щорите на прозорците си, слънцето закачливо се показва и гали раменете, които толкова рано имат нужда да са наметнати с нещо, с две думи вижда как светът се събужда и се ражда новият ден.
След Михас отидохме в Марбея, чиито стар град е очарователно цветен и подреден. Не стояхме много и се върнахме в Малага. Като едно от задължителните ни неща за посещение беше старият рибарски квартал El Palo. По булевард Banda del Mar са накацали безброй малки, спретнати и цветни къщурки. Далеч от туристите и централната част, кучетата се чуват от малките дворчета, дори и сервитьорите не говорят английски, хората седят на сянка по верандите, различните музики се преплитат в един общ танц, слънцето пече неумолимо, а трима младаежи играят футбол под лъчите му. Сядаме в ресторант Narval. Разбира се всичко е пластмасово, бутилките бира са с един пръст прах върху тях, ядем най-вкусният октопод в живота ни, опитвам се да снимам, но не, не ми се снима, ще оставим този момент отпечатан само в спомените ни…докато ги има.
Последни слънчеви стъпки из Малага. Все повече започва да ми харесва и все по-тъжно ми става, че си тръгвам от Андалусия. Голямо щастие ми донесе или може би аз го носех в сърцето и душата си, просто имаше нужда да бъде извадено навън.
Петък рано сутринта върнахме колата, събрахме се около 10-тина човека за няма и 5 минути, а бусът ни закара за още 2 минути до летище, където слънцето ни изпрати на спокоен полет, с обещанието да се върнем. Минути за преглъщане на две сълзи заради огромната благодарност, която е изпълнила сърцето ми от известно време насам, благодарност за възможността да се докосна до този свят осъзнато и благодарността за хората около мен, с които споделям тези мигове.
*Специални благодарности на Stefi и Tedi, за цялата помощ, отделено време, споделяне, насоки и мило отношение. Заради хора като вас социалните мрежи имат смисъл.