Андалусия I

От години искам да отидем до Андалусия, ама ей така, да останем за няколко дни, а не просто да преминем и да се отбележим, че сме били. Затова и отлагах толкова време, а може би просто съм усещала колко хубаво ще бъде и нали знаете как човек оставя най-хубавото за накрая.

Купих самолетните билети, които чудесно ни устройваха като време и започнах да планирам как да разпределя времето, къде да спим, какво да видим, как да не претрупам програмата, как да се придвижваме и какво да посетим като забележителности. Толкова се вълнувах и нямах търпение, че всеки ден проверявах по нещо и променях плановете.

Първоначално смятах, че влаковете ще са нашият междуградски транспорт, докато не видях цените на билетите за тях и не ги сравних с тези на колите под наем. За първи път си взехме кола под наем и беше страхотно. Ползвахме услугите на https://www.malagacar.com/ и съвсем откровено мога да кажа, че бяха супер. Наемът на колата за 5 пълни дни и с пълна застраховка (която впрочем е задължителна, ако искате да пътувате между градовете, тъй като избирайки нея, имате безлимитни километри на ден) ни излезе точно 80 евро, като платихме с дебитна карта при пристигането си и нямаше нужда от кредитна карта. Цената на бензинът беше около 1,70-1,80 евро, а паркингите средно по 2-2,5 евро на час.

Пристигнахме неделя към 9 часа сутринта, взехме колата и директно се отправихме към Ронда. Пътят беше супер и мина неусетно. За съжаление доста духаше и не успяхме съвсем да оценим Ронда. Разходихме се по главните улици, скрихме се за едно бързо кафе и решихме, че няма смисъл да се мъчим повече и тръгнахме към Севиля. Предварително в Гугъл бях намерила най-близкият паркинг до мястото ни за настаняване, за наш късмет имаше места и оставихме колата там за следващите два дни. Струваше ни по 25 евро на ден и платихме на машина преди да си тръгнем. Мястото ни за спане беше на 3 минути от катедралата. Доста централна и удобна локация, всичко ни беше на 5 минути. Оправихме се и веднага излязохме на разходка, която ни отведе до Bar Alfalfa и така отбелязахме първото си супер попадение. Всичко, което пробвахме беше страшно вкусно, опитахме да се върнем и за вечеря, но беше толкова пълно, а и опашката, която чакаше преди нас ни отказа.

Имахме билети за фламенко шоу от 19 часа. Хора, беше неописуемо преживяване, толкова много ми хареса, че бях на косъм да се разплача. Доста търсих преди да взема билети имаше огромен избор от места, ресторанти и какво ли не, които предлагат билети за такова шоу, но се спряхме на La casa del Flamenco и за миг не съжалявам, атмосферата, изпълнителите, светлината, всичко беше съвършено. Хубаво е да отидете малко по-рано преди началото на шоуто, тъй като не е със запазени места и редът е, който дойде пръв взима по-хубавите места.

Следващият ден започна с дворец Алказар. Отново бяхме купили билетите си онлайн с конкретен час, в нашия случай в 09:30 часа, когато и отваря. При пристигането ни имаше огромна опашка, но в момента, в който стана 09:30 часа и дворецът отвори, влязохме за няма и 10 минути. Беше като от приказка, можех да прекарам цял ден и пак нямаше да ми омръзнат тези звуци, цветове, спокойствие, природа и цялостното усещане, което витаеше. Сякаш щастието се беше настанило там. Прекарахме някъде 2 часа и малко, а след това се насочихме към квартал Triana, който е от другата страна на реката, минахме по Puente de Isabel II и се разходихме в околията. След това отидохме до Setas de Seville или гъбите на Севиля. Това е една голяма конструкция, от чиито покрив има 360 градусова гледка над града. Целият район около нея е много приятен. Стана време за обяд и се отправихме към едно друго място, което искахме да посетим, а именно Bar Castizo. Невероятна кава, най-накрая замбуринас, артишок за чудо и приказ, любимото на сервитьора – ризото със свинско и най-вкусният mild cheesecake. Ако ходите за вечеря, задължително с резервация.

Прибрахме се за кратка почивка, преобличане и отново излязохме. Остатъка от деня прекарахме на Plaza de Espana. Там е такава магия и красота, особено в златния час. Още разходки из града и втори опит за бар Алфалфа, този път успешен. Ядохме някакво свинско в сос, телешко и пихме бира. Сериозно, но това беше едно от най-вкусните неща, които съм яла в живота си и също така една от най-приятните атмосфери. Нищо особено, даже прекалено малко, натъпкано и леко захабено, но хората, хората бяха прекрасни. След вечеря правим последни стъпки в Севиля и се наслаждаваме на светлините на града, който не спира да пулсира и да е изпълнен с веселие и щастие.

*Нещо, което много исках да пробваме, но изпуснахме беше сандвич pringa, който е възможно най-непретенциозното нещо, просто вкусно хлебче и добре изпечено свинско месо. Подобен сме яли в центъра на Лисабон за 2 евро и ми се стори най-вкусното нещо на света. Ще ме извините, но аз в пъти предпочитам да пробвам места, на които има предимно местни хора, храната е простичка, а масите и столчетата пластмасови.

*Ден и половина са малко за Севиля. Да, ще успеете да видите повечето популярни места, но няма да успеете да се насладите напълно на града (като че ли е възможно), а той е толкова притегателен, че със сълзи на очи ще си тръгнете.

*Къщата на Пилат изглежда невероятна и съм сигурна, че си заслужава. Но ето, ние нямахме време в този ден и половина.

*Сетас де Севиля могат да се посетят два пъти за 24 часа с един билет. Вечер има светлини и изобщо по тъмно градовете придобиват друг облик.

*Винаги е добра идея да „мръднете“ от централните части на някой град, за да кажете, че наистина сте видели нещо, а какво по-автентично и истинско от живия живот на хората.

*Паелята е доста надценявано ястие. Има безброй интересни и местни неща, които да опитате.

To be continued…