Октомври’24
Този бюлетин го списвам в последните дни на най-есенния месец, намирам се на едно чудно място във възможно най-добрата компания на Йоанна и честно казано го броя като голям бонус, две момичета седнали в уютно кафе, пият капучино и всяка изразява себе си, докато жълтите листа на дърветата тихо падат. Октомври беше шарен и слънчев, изпълнен с много училищни неволи и много вълнения в тази насока, една лятна рокля даде старт на мечтите за следващата година и предстоящите далечни и близки пътувания. Изобщо не се оплаквам, може да продължи така колкото си иска.
„Тайният орден на мускетарите“ от Дъбови листа. Поредната страхотна книга от издателството. Илюстрациите и качеството на книгата са както винаги безкомпромисни. Една книга за малките (и не толкова) деца, които смело и с чисто сърце се впускат да преследват идеали, дори понякога ние възрастните да не ги приемаме съвсем сериозно. Една книга, която ни пренася в света на мечтите и колко хубав е пътят, който ни води към сбъдването им. Тази книга е истинско богатство.
„Кога престанахме да разбираме света“ на Бенхамин Лабатут. Няма да спра да повтарям, че издателство „Лабиринт“ издава едни от най-хубавите книги, които съм чела в живота си. Купих я без да прочета нито едно ревю или да получа препоръка за нея. Имах големи очаквания, но тя не само ги оправда, но ги и задмина. Дори не знам как да я определя, звучи като роман, но всъщност не е, изглежда да е документална, но всъщност носи душа и живот в себе си. Остава ми малко да я завърша, но със сигурност ще я запаза в личната си малка колекция.
The Five Minute Journal – много пъти съм казвала, че обикновено съм от хората, които никога не са в тренда навреме, никога не откриват нещо първи или поне сред първите. Темата за благодарността не остава по назад от това ми свойство на неоткриваемост. Винаги вътрешно съм била благодарна за здравето, семейството, добрият живот, възможностите, децата, мъжът и много други, или по-скоро съм ги вземала за даденост, някаква вътрешна (арогантна) убеденост, че ми се полагат. Преди няколко години чувството на благодарност ме навести толкова силно и неочаквано, че сякаш ме събуди от сън и буквално ме накара да се просълзя от благодарност, пълнота, и ми върна усещането за тук и сега. Оттогава започнах плахо да чета по темата, да се ослушвам тук-там как хората споделят техните благодарности, да се оглеждам за подходящи ритрийти, сеанси или както там искаме да го наречем. Най-хубавото е, че колкото повече внимание обръщам на чувството, толкова по-често ме застига. И знаете ли, тези моменти ми носят истинска наслада, карат ме да бъда тук с цялото си същество, и нека сме честни, това чувство не е константно и не можем да го приемем за даденост, независимо колко добър съпруг имаме, колко са здрави и прекрасни децата ни или колко много пътешествия сме осъществили и ще, в бъдещето. Това е чувство на едно друго ниво. Просто дава смисъл на всичко изброено. И цялото това есе е, за да кажа, че в крайна сметка имам журнала и той ми носи едно безкрайно усещане за лекота и е най-хубавата рутина, която мога да си създам.
Lumina park – е парк, в който може да преживеете магията на околосветско пътешествие. Разположен е в Ботаническата градина и е страхотно преживяване за цялото семейство. На нас ни предстои да го посетим и си признавам, че нямам търпение. Може да разгледате по-подробно на линка.
Без кръв – новата постановка на Диана Добрева, адаптация от Александър Секулов и по едноименния роман на Алесандро Барико. Играе се в Драматичен театър Пловдив и разбира се отидохме специално до там, за да я гледаме. Преди време попаднах на интервю с Александър Секулов по някой от сутрешните блокове, където той разказваше за предстоящата постановка, а и си признавам, че съм пристрастна към съвместното творчество на Диана и Александър, та отидох с предварителната нагласа, че няма как да не ми хареса, както и стана. Следете дали ще гостува в София. Няма да съжалявате.
The perfect couple and Nobody wants this – последните два сериала, които съм гледала и са жестоки.
Camera Sony a7c – едно от най-трудно взетите решения в живота ми през последните години. Нека споделя практичната част на нещата, а после и романтичната. Горд ползвател съм на Canon вече 11 години, имала съм две техни камери, като втората ползвам вече 9 години и всички хубави снимки, които виждате са с нея, не са с нито един най-модерен и последен модел телефон. В един момент реших, че назрява моментът да я оставя като резервна и да мина към mirrorless камерите. Бърза консултация с хора, на които имам доверие (благодаря ти, Крис) и реших, че Sony ще е. Оттам дойде и трудната част, изборът е огромен, цените на новите камери разбираемо високи, съветите са безброй (супер яки са хората от групата във ФБ Sony E mount група (само безогледалки) – фото, видео, обяви, QA), за два дни станах top contributor, смятайте колко съм досадна. В крайна сметка бюджетът е едно от решаващите неща (поне за мен). За себе си взех решението, че ще дам малко повече пари, няма да се отказвам от full frame камера, но и няма да си купя последния модел на пазара. Остава ми да помисля добре и да избера втори обектив, който ще ми служи вярно, а дотогава не е лошо да разуча камерата и да започна да я ползвам пълноценно. А това е романтичната страна, защото определено пеперуди трепкат в душата ми щом я погледна и защото в живота си безкрайно много исках камера, не за да снимам в ИГ (той почти не съществуваше тогава), а защото го възприемам като пълно щастие.
Do not take yourself too seriously. I used to get so uptight when I missed a shot or my work didn’t improve but once I learn lighten up a bit and just enjoy the process and the magic happened again. Just go out as often as you can with a positive mindset take some photos meet some people and appreciate life out in the real world while documenting it with your camera. What could be better than this?
Ей така, чистата радост от самия процес на снимане. Някъде го загубих по пътя и през времето, в преследване на някакъв ИГ стандарт. Но усещам, че има надежда.
Mini Bulgaria -бях поканена от Mini Cooper Bulgaria да тествам новите електрически и не само коли. Мога с ръка на сърцето да кажа, че такова събитие и отношение са рядкост сред родния маркетинг и рекламни агенции. Всичко беше изключително приятно, професионално организирано и направено с мисъл за всеки един от гостите. Всички се досещаме, че колите бяха извънземно хубави, вътрешността им е направена изцяло от рециклируеми материали, смело вървят в посока електрически автомобили и нулев отпечатък в природата. Беше много забавно и истинско удоволствие.
Това е от мен, хора, написано с много обич, търпение и внимание. Всеки път се вълнувам и мъничко се гордея, когато сядам да пиша бюлетина, наистина се надявам да Ви носи поне щипка удоволствие.
До скоро,
Ирена