Януари’24

Почти свърши най-дългият месец от годината, което не е шега работа. За мен януари е…в общи линии чакам го да свърши. Не знам защо съм заложила такъв заряд на този месец. Наистина всяка година се опитвам да му дам шанс, да го променя, защото той никак не е лош, просто моето възприятие за него е някак скептично и недоверчиво. Но въпреки началото с привкус на негативизъм, по-долу са събрани няколко приятни неща.

Vision board – по тази тема съвсем неизненадващо, но пак сме на различни мнения. Или отричаме и се надсмиваме, или пък сме крайно амбицирани и направо вманиачени по целите за новата година, мечти, преследване, графици и още безброй. Веднага признавам, че винаги малко съм клоняла към първата група, както и съм се присмивала под мустак на любимата дума в социалните мрежи – манифестиране. В края на годината изпаднах в нещо като прегряване, което се отрази на физическото и психическото ми състояние. Няма да се жалвам и оплаквам, но само ще кажа, че малко в повече ми дойдоха безкрайните задачи, организации и жонглиране с прекалено много неща. Понякога съм си мислила, че подсъзнателно сама изпитвам границите и възможностите си. Ами, добре ги изпитах. Страдайки тихо на дивана между празниците, се загледах малко повече в мотивиращите американки, канадки, „that girl“ и така нататък. Накрая реших, че ще опитам да направя нещо хубаво за себе си, но няма да си го задавам като бройка или цели, за да не се самонаказвам и разочаровам, ако не го спазя. Слагам си следното – ще опитам да правя неща, които ме карат да се чувствам здрава, силна и енергична (ако пък помогнат и за по-хубаво дупе, направо бонус). Искам да опитам някое и друго ново нещо, може да е моето, но може и да не е. Искам да се върна към стари хобита, които ми носят безкрайно удоволствие, ще пробвам да намеря време и да се откажа от нещо друго заради тях (примерно висене в ИГ). И така до безкрай, но може би най-важното е да го карам леко, без огромни очаквания и без сравнения. Тук си споделям първият vision board в живота и признавам, че всъщност беше доста приятно занимание.

Ferrari – не може Пенелопе Круз да участва в някой филм и аз да не го споделя. Филмът е базиран на биографията за Енцо Ферари. На 14-ти декември беше световната премиера, чакаме го и в България.

Meliza ceramics – зад този бранд стои едно младо и талантливо момиче, което създава керамики, които са произведения на изкуството. Може да я намерите в Инстаграм и да ѝ пишете там.

Succession – сигурна съм, че няма някой да не е чувал за сериала „Наследници“ (не българския). Взе доста статуетки на тазгодишния „Златен глобус“. Рядко, но все пак се случва да има леко мудни серии, но пък толкова много ми харесват всички актьори, мода, поведение и игра. Минусът за Красимир е, че често започвам да правя психоанализа на участниците, на постъпките, реакциите и взаимоотношенията, но след две забележки се спирам.

Избрани хайку от Мацуо Башо – търсих я под дърво и камък, а тя се оказа на едно от любимите ми места – „Български книжици“.

Yoga with Adriene – сега сигурно ще си кажете „оф, и тази почна с йогата“. Знам, че всички са чували и са наясно с нея. Аз съм нова в това пътешествие, имала съм многократни опити в тази насока, но никога не съм откривала моят човек или точната практика. Дадох шанс на Адриене, правя януарското journey, толкова е леко, приятно и плавно. Както се опитах да обясня на мъжа ми, но в живота си съм доста сприхава, бързо изнервяща се, натоварена, напрегната и като цяло съм човек, който обича да отиде на тренировка и след това да не може да върви, защото краката му не го държат от умора и натоварване. Такава е нуждата ми да бъде една тренировка, някак след това изпитвам вътрешно задоволство. Обаче се появи едно „обаче“. Трябва да има баланс в този живот, не може само натоварване до краен предел, и така открих Адриене, с помоща на Roksana. Правя си йогата и се чувствам прекрасно, наистина ме кара да спра, да благодаря, да се успокоя и да намеря баланса си.

Като цяло това е през януари. Повече време вкъщи, повече гушкане и чай на дивана, повече Монополи, повече тесто, по-малко похарчени пари за вещи, но за сметка на това букната годишна отпуска до средата на юли.

Дръжте се, идва февруари, вторият ми „най-любим“ месец.

С обич,

Ирене