Пулия – част поредна

Пулия – част поредна

Никога не съм си представяла, че толкова скоро бих се върнала на някое място, било то и в Италия. Но животът понякога ти поднася шансове, които не са за изпускане. С годините все повече се убеждавам, че „гоня“ преживяванията, емоцията и споделеността с любими хора, а не тикчета.

След като миналата година обиколихме част от Пулия и Матера, явно съм била доста въздействаща на приятелите и майка ми, та някак се обединиха да искат и те да посетят това късче от рая. Без да му мисля много (явно ми е отличителна черта) реших, че „защо не“. Близко е, за малко дни, бюджетно, хем ще разнообразя майка ми, Никол ще взема и ще бъда и с приятелките си, а те от тяхна страна също взеха майка си и така се събрахме една чудесна женска компания. И да Ви кажа прекарахме страхотно, въпреки многото жени на едно място и различните възрасти. Единствено август беше леко топло, нали, сещате се, излизаш на терасата в 22 часа и е малко като в сауна, но нищо не може да развали ентусиазма ми, когато съм в Италия. А и в пъти предпочитам жега пред дъжд.

Тръгването беше малко инфaрктно и явно Венера беше в нещо си, но със сигурност не на моя страна. Почти краят на работния ден е, багажът е оправен, след броени часове тръгваме за летище и аз решавам, че ще отскоча да взема нещо за вечеря на момчетата, които остават вкъщи. Като по детските филми падам по стълбите във входа, изкълчвам си глезена, болката е неописуема, подува се, посинява, а аз изпадам в паника какво ще правя. Никол не може да тръгне без мен, пълномощно имам само аз, провалям всичко и то 4 часа преди полета. Някак се събирам от входа, качвам се вкъщи, веднага лед, репарил гел, кракът вдигнат нависоко, отрядът по бързо реагиране е задействан и майка ми е вече при мен, заредена с всякакви мазила, болкоуспокояващи и противовъзпалителни. Имаме лека надежда, че нещата не са загубени. Поне сме сигурни, че не е счупен, мога да стъпвам и не предизвиква някаква голяма болка.

Тръгваме, стигаме летище, опашката на Т2 е огромна, чакаме пред ескалатора и какво да стане, новият ми iPhone на има няма 10 месеца блокира, ни напред, ни назад. Бордни карти, всичко е на него, напускаме опашката, не мога да си вляза в мейла, редене на гише, обяснения, драма. И така след 2 часа прави в чакане на проверката и паспортен контрол, най-сетне се качваме на самолета. Поне нямаше закъснение и бонусът беше студеното просеко.

Следващите три дни бяха едни от най-хубавите за цялото лято. Да, вярно, че спах наобратно и с вдигнат крак на таблата на леглото, но беше истинско чудо, че на другия ден можех да стъпвам и ходя. Така започна и първият ни ден от гарата, където закусихме и пихме невероятно капучино, докато касиерките гледаха на ръка на някои редовни клиенти. Какво да Ви кажа, обичам я Италия, заради въздуха, заради смеха на хората, заради гарите, заради всичко, което е.

Пограмата ни е доста лесна и всички малко или много се съобразяват с мен. Но с бодра крачка хващаме влака до Монополи и след 20 минути сме там. Някои от нас пият кафе, други снимат, трети разглеждат магазинчета, накрая се събираме за една финална обиколка и завършваме със страхотния сладолед от миналата година.

Отново сме във влака, но точно за 5 минути, защото на такова разстояние се намира Полиняно а маре. От жегата и все пак едни 15к крачки до обед, кракът ми се е подул осезаемо, та изоставям групата и се отправям към едно площадче от предната година и сядам да си правя компания с един аперол. Какво да кажа, не виждам друго по-голямо щастие в онзи момент. След като сме готови с Полиняно се връщаме в Бари, където част от нас се прибират да починат в най-голямата жега, а другите са издръжливи и остават още малко под жаркото слънце.

Надвечер правим една обиколка на Bari Vecchia и сядаме да хапнем по една пица в Cosimo. Нищо особено като пица, но пък мястото отвън е доста приятно. Според мен е много романтично вечер, но пък с дългите летни вечери не успяхме да дочакаме да се стъмни. Аз съм вече изморена и крайно притеснена за този крак, така че се прибрам и прекарвам вечерта на страхотната ни тераса в компанията на едно Peroni. Споделям мястото ни за настаняване, през Booking го запазихме. Локацията му е много добра, беше чисто, прохладно и изобщо бяхме доста доволни.

На другия ден ни очакват Алберобело и Локоротондо. 8 без 15 сме на автобусната спирка, купили сме си билети и сме в очакване да се качим. Оказва се, че 8 часа не е толкова атрактивен час като 9 и няма много хора. Избирам да остана на гарата в Алберобело, защото вече съм била, пазя крака за Локоротондо, а и не съм закусила. В крайна сметка не се стърпявам и правя една съвсем малка разходка до началото на трулите и попадам на няколко съвсем пусти и прекрасни улички, както и местната катедрала. Връщам се и закусвам тирамису с капучино, върви ми на заведения по гарите.

Локоротондо е прекрасен както винаги, но уцелваме петъчния пазар и градът се пука по шевовете от хора и сергии. Разходката е кратка, но завършва заслужено с по един аперол.

Остатъкът от деня посвещаваме на почивка и разходка в Бари. Колкото повече си припомням улиците, усещанията и моментите ни там, толкова по-хубав и чаровен ми се струва. Поредният пренебрегван град, който е безкрайно красив. Завършваме вечерта при La Cantina dello Zio и сме страшно щастливи. Сервитьорите са от Черна гора, смеем се говорим си с тях, просекото се лее и всички са в едно еуфорично и приповдигнато настроение. Благодаря ти, Бари, че ни приюти и беше толкова уютен.

Трета сутрин, имаме билети за влака от Бари до Матера, взели сме си ги предния ден. Имаше нужда от малко обяснения в кой точно вагон да се качим, че да не ни откачат на Алатмура и да отидем другаде, но в крайна сметка след едно супер приятно пътуване стигаме в Матера.

Обяд в едно разочароващо място, но и такива моменти има, особено когато не е проверено. Не успя да ни помрачи настроението. Жегата е на ръба на непоносима затова се прибираме и излизаме чак към 17 часа. Разходка из сасите е задължителна, снимаме се, смеем се и приближаваме към La Lopa, където си бяхме направили резервация. Беше много вкусно, изключително приятно и обслужването беше едно от най-добрите.

След вечеря отново се разходихме из сасите, постояхме да погледаме безбройните лампички от катедралата и да послушаме музиката, която огласяше целият район от един изпълнител. В този момент се чувствах толкова безкрайно благодарна за живота си и за всичко, което имам, че беше някак сюрреалистично, сякаш бях във филм и можех да ни наблюдавам отстрани. Има нещо в Матера. Нещо необяснимо, нещо, което изпълва цялото сърце и душа със смирение и благодарност.

След разходката вечерта ни завърши с още просеко на главния площад и сякаш на никой не му се прибираше, всеки искаше да удължи щастието с още няколко минути.

На другия ден закусихме и се отправихме към автобусната спирка, тъй като още преди да заминем си бяхме купили онлайн билети от Матера до летището в Бари. Стигнахме доста бързо, за по-малко от час. Едно леко закъснение на полета и след това безкрай прегръдки на момчетата, които даже бяха приготвили вечеря. Оставям Пулия I и Пулия II към предните два поста от миналата година, ако сте ги пропуснали и са Ви интересни.

Желая Ви Италия, поне два пъти в годината, а защо не и по-често!



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *