Валенсия с деца
Преди 6 години, когато за първи път посетих Валенсия и веднага разбрах, че искам да се върна със семейството си. Колкото спонтанен избор беше, толкова и обмислен. Андрей не беше пътувал със самолет и с него не бяхме ходили по-далеч от Гърция. Решихме, че 6 години са идеалната възраст и вече е време да спрем да отлагаме по ред наши си причини.
Когато пътуваме с Никол или и с двамата, винаги гледаме преживяването да е съобразено с тях и да се забавляваме заедно, а не да прекараме едно безкрайно ходене по улици и разглеждане на сгради, което хайде да бъдем честни, но е крайно безинтересно за децата, а понякога и за някои възрастни.
Повторно ходене в Дисни е оставено за малко по-напред във времето, а бях чувала супер интересни неща за Био парка. Така започнах да гледам клипове в YouTube и с всеки изминал ден все повече исках да отидем. В плана влезе и най-големият Океанографик в Европа, а в последствие се настаниха парк Гъливер, обиколка с колела и рибарският квартал El Cabanyal.
Започнахме да го планирам още в началото на 2023-та, като искахме да е през априлската ваканция, но кой да знае, че тогава всички плануват нещо и съвсем удобно цените на авиокомпаниите са в пъти по-високи, не че за Валенсия някога са евтини. Разочаровани, че няма май да е тази година заменихме Испания със Солун, но зодията в мен не можá да се примири току-така и продължих да следя нещата, докато накрая не преценихме, че края на октомври е добър вариант, цените горе-долу ни устройват, а Никол все ще успее да навакса трите пропуснати дни в училище.
Билети само с ръчен багаж, апартамент на удобна локация (Flats Friends Torres Quart) и ни остана само да планираме ден по ден пътуването. Решихме да разпределим преживяванията според прогнозата за времето и оставихме закупуването на онлайн билетите за няколко дни преди пътуването. Био паркът и Океанографикът бяха с час на влизане, като ние и двата дни избрахме 10 часа. След посещение на парковете, се прибирахме за следобеден сън, макар и двамата да се големи и отдавна да не спят на обед, явно се изморяваха и почиваха за около час и нещо (и ние не пропускахме). Следобед имахме достатъчно време да се разхождаме в центърът на града.
Бях запазила и колела под наем с конкретен час на вземане. Оставям сайта им Eco bike rent, избрах ги заради високия рейтинг и удобното местоположение, на няколко минути от апартамента ни. В града има голям избор на компании за колела под наем. Нашите хора ни дадоха маршрут, който да следваме и така да стигнем от сърцето на града до самия му край, като минава и през плажната ивица. За Андрей бяхме запазили допълнително столче закачено за колелото на баща му. Беше супер, Валенсия е направена за хората. Минахме през почти целия парк Турия, в който събота сутрин кипеше активен спортен живот. Стигнахме до плажната алея и плажа, където след като обиколихме, решихме да закопчаем колелетата и да се разходим пеш из El Cabanyal, да постоим на плажа и да обядваме в някой от ресторантите на алеята с гледка към морето.
След плажа се върнахме отново в парка и спряхме на Гъливер, където беше лудница от хора (все пак беше събота), въпреки това много забавно, но е добре да бъдете с децата си или да ги виждате, особено, ако са на възраст до 8 години. Следобед върнахме колелетата и прекарахме последна вечер в града. Може би е важно да отбележа, че при вземане на колела под наем се оставя депозит и се представя лична карта. В нашия случай 50 евро на колело, блокирани от дебитната ни карта.
Валенсия е цветна, чиста, спокойна, подредена, красива и чаровна. Има много площадки за деца и всички, които видяхме бяха поддържани и направени с мисъл. Даже до апартамента ни имаше такава и две вечери оставахме Никол и Андрей да играят, а ние да изпием по една бира на пейките.
Квартали, които обиколихме: El Carmen, El Cabanyal, Russafa, Extramurs, La Xerea и самия център на града, който предполагам като район се намира в El Carmen. Няма да описвам забележителностите, тъй като са достъпни за намиране навсякъде в Интернет пространството.
Транспорт: от летище до града се стига с метро и има табелки навсякъде. Пред входа на метрото се наредихме на гише, вместо на машина и си купихме две отделни карти, една от летище до града и една с 10 пътувания в нея. Сумата за двете карти беше 11 евро, като дете до 7 годишна възраст пътува безплатно. Картата с 10-те пътувания (както и другата) е една на брой, но е валидна за няколко пътуващи, просто за всеки влизащ се маркира една и съща карта. Като се изчерпа я презаредихме с още 10 пътувания на гише в метрото.
Заведения: мога да кажа, че не ядохме нещо незабравимо, но всичко беше много добре приготвено и вкусно. Един ден даже случайно седнахме в едно заведение с обедно меню до блока ни и все още споменаваме калмарите и десертите им. Но пък пихме доста добри кафета, имаше много specialty coffee места, но и дори семплите заведения предлагаха cortado на ниво. Оставям някои набелязани места през годините, като не всички успяхме да посетим. Ето ги и тях: Gelateria La Romana , FAV Coffee , Juliet , Little Thai Russafa, L’italiano Cucina e Pizza, Mayan Coffees Organic Specialty, La Riua .
Друго интересно нещо е, че месец преди пътуването ни, авиокомпанията смени часа на полета навръщане и ни дадоха да избираме между няколко опции, като ние решихме да отидем за още 3 дни в Мадрид и да удължим екскурзията си. Мислехме Барселона, но цените ни отказаха. Купихме билети за влака Валенсия-Мадрид онлайн и цената за четирима ни в една посока беше 28 евро. Прекрасен влак, чист, бърз, удобен и точен. Остава любимият ми транспорт.
За да не става прекалено дълъг и отегчителен пост, спирам дотук и ще се видим отново в Мадрид 🙂
Ако Ви е интересен начинът на живот във Валенсия, може да следите Краси , който се премести да живее там за няколко месеца броени дни след като ние се прибрахме.
Adiós, amiga(o)s!