Пулия част I

Пулия част I

Отдавна мечтая за Пулия, всъщност мечтая за всяко кътче в Италия, но конкретно за Пулия ми отне повече време да убедя мъжа ми, че задължително трябва да го посетим и много ще ни хареса. Пролетта на 2022-ра година регионът беше български, социалните мрежи ми създадоха усещането, че има толкова много туристи и всичките са все от България, снимките в Инстаграм ми се сливаха и ме караха да съм нетърпелива за моето пътуване до там. Началото на септември нещата бяха различни, освен един полет, в който разбираемо почти всички сме от родината, то следващите дни бегло чух българска реч, само на гарата в Алберобело и честно казано навсякъде имаше туристи, но доста умерено, никъде не се чувстваше “пълно”.

Предимно съм била на север, като изключим Сицилия, но там бяхме с майка ми и агенция, нямахме придвижване между градовете със самостоятелна организация. Та в Пулия важи приказката: “С питане до Цариград се стига.” Автобусите бяха малко на магия и на приличен късмет, но се справихме успешно. Загубихме някакъв си час чакане в Остуни, за да стигнем от града до гарата и подобен беше опитът ни с прибирането от Локоротондо към Бари. Но влаковете както винаги бяха на ниво. Само какви влакове уцелихме, чисти, с климатик, зарядни, бързи, голямо удоволствие ми е с влак, любимият ми транспорт. Не сме си купували предварително билети за никъде, но следях разписанието в https://www.trenitalia.com/it.html , като се виждаха часовете на автобуси и влакове, чиито курсове не се изпълняват от тях. Маски FFP2 искаха във влакове и автобуси, имаше и свалени пътници поради липсата на такива.

Кацаме, времето е приказно, все още не е станало 37 градуса, няма и да стане следващите 2-3 дни. Бързо се отправяме към влак (навсякъде има табелки, които водят към него), който свързва летище с централната гара на Бари за около 20 минути. Пазим билетите по 5 евро, защото трябва отново да ги сканираме, за да можем да излезем, а не да бъркаме в кофата като Ирена. Излизаме и централната гара се намира от дясната ни страна, отиваме и взимаме билети за най-скорошния влак до Лече, докато чакаме пием кафе и закусваме кроасани. След 2 часа път пристигаме, часът е 10:30, успяваме да се настаним веднага в стая, която наех 3 дни преди полета ни, защото предишната не съм забелязала, че е на приземен етаж. Не съм претенциозна, но на приземен етаж не бих искала да спя. Имаме огромна тераса, която е обща с още стаи, но единствените настанени сме ние, така че е наша и на местната котка. Нямахме план, нямахме резервации за заведения, не искахме да е почивка обвързана с гонене на часове, достатъчен ни беше денят, в който бях планирала Остуни, Монополи и Полиняно. Нямаше място, в което да сме опитали да седнем и да не сме успели.

Лече е град магия, още със стъпването и знаех, че завинаги остава в сърцето ми. Всички сгради са направени от един жълтеникав камък, който се добива в района и създава невероятен уют, улиците чисти, всички усмихнати, вървиш и се чувстваш някак напълно щастлив, спокоен и благодарен. Посетихме известната pasticceria Natale , опитахме pasticcioto, което е местен десерт, авторския им сладолед pistacchio salate – не беше нищо особено, и rustico (малко като бутерка пълна с домати и моцарела). Обядвахме в Pizza&Co, ако искате да хапнете набързо нещо вкусно, това е мястото.

Няма по-хубаво от това да се разхождате без план в малък град, рано или късно минавате през всички забележителности, но без да се взирате непрекъснато в телефона си и да следвате навигация, както и всеки човек вижда и се впечатлява от различни неща докато се разхожда. Небето и слънцето ни предложиха запомнящи се цветове и залез, особено от терасата. Вечеря и разходка в града след нея.

Следва нов ден, връщане до Bari Centrale, смяна с нов влак, чиито билет се купува от магазинчето за тото в малката гара залепена от дясната страна на същата, от която излязохме след като пристигнахме от летище. Пита се по много и често, жестовете играят главна роля в доста ситуации. Прекачване на Altamura и пристигане в Матера – поредният невероятен град.

Толкова беше скоро, че пишейки и усещам как ме топлят слънчевите лъчи на града. Настанихме се в Le Dimore dell’aqcua , може да ги откриете в Booking, позволявам си да ги препоръчам, защото локацията им беше перфектна, домакинът изключително мил и любезен, а имаше и скромна закуска сутринта, както може и да оставите багажа си, ако Ви се налага. Първото нещо беше гледка, която е на 1 минута от стаята ни, сладолед в I Vizi Degli Angeli, които имат due coni за сладолед на Италия за 2022г и разходка в града и обикаляне по всички възможни sassi. Времето от 16 часа ни стигна повече от прекрасно за разходка, снимки, коктейли, целувки и докато се усетим се мръкна. Бяхме гладни, жадни и без план за вечеря. Пред погледа ни се изпречи малка пицария и хапнахме на крак. След това решихме да направим последния тур от маршрута ни по тъмно, както ни препоръча собственика на стаите под наем. В мига, в който завихме по калдъръмената улица и пред нас се откриха най-романтичните ресторанти, които съм виждала. За съжаление никъде и никой не беше споделил за мястото, нямам конкретно заведение, но силно Ви препоръчвам да отидете, когато се стъмни, всички лампи и фенери са светнали и просто да си изберете някое, в което има място и Ви харесва. Не знам на колко високо ниво е кулинарията им, но едва ли могат да сбъркат с нещо семпло. Определено единственото нещо, което отчитам за пропуск през целия ни престой. На снимката на картата се вижда пътят, може да зададете църквата Idris.

Вечерната Матера е наистина като в приказка, мога с две ръце да кажа, че беше изключително впечатляваща, за мен много повече отколкото през деня и определено заслужава нощувка, а не само дневна обиколка.

След закуска и кратка разходка се отправяме към гарата, билети от машина, не е ясно точно в колко е влакът, разбираме, че има след час, слизаме на перона, задава се един, в последния момент питам момичето до мен дали знае за къде е, тя казва direct to Bari Centrale, чак не ми се вярва, че няма да прекачваме. Скачаме в него, след 40 минути минава кондуктор, който също потвърждава нещо, а единственото, което чувам и разбирам, когато почти е преминал в следващия вагон е Bari.

Успешно и без прекачване пристигаме в Бари, почти обяд е, поне 30 градуса, гладни сме, тежи ни багажа и искаме този ден повече да не се качваме на влак или каквото и да е друго превозно средство. Отказваме се от запланувания Монополи и решаваме, че ще го оставим за следващия ден, ще стане малко гъста програма, но просто нямаме сили, а и тъкмо ще отделим почти цял ден на Бари. Тук разказът спира и продължението остава за следващ пост.

Auguri, ragazzi ~



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *