Лисабон

Ех, този Лисабон, град на контрасти. Хем е един такъв хаотичен, мръсен, пренаселен, хем накрая ти грабва сърцето. Не знаеш да се отдадеш на обичта си към него или да ѝ се съпротивляваш. Аз все още съм в чудене, но странното е, че в началото казах „Не. Това не е моето място.“, даже имах едно странно чувство на разочарование. Нали знаете как човек в повечето случаи има едни очаквания, извисява в култ (или обратното) дадено място. Не знам какво очаквах, но знам, че градът ме погълна, изплю ме и сега не спирам да мисля за него. След малкото ми драматизиране в Инстаграм заради улична свада, ми отне време да се оттърся, да забравя случката и да дам шанс на Лисабон да попие по кожата и дрехите ми. Все едно съм стояла в някоя къща, където са се готвили вкусни ястия, тръгвам си и ароматът им продължава да се усеща от мен, аз съм им преносител.

За пореден път си давам сметка, че моето време по време на екскурзии е когато е рано сутрин. Обикновено това е последният ден, както и със случая с Лисабон. Малките криволичещи улици на Алфама, слънцето проблясващо между сградите, леко щипещото време, което те кара да се наметнеш, някоя и друга котка се разхожда още сънена, мини опашка от прозяващи се хора пред замък „S.Jorge“, младо момче реди масите пред модерно брънч място и ни поздравява, не устояваме на усмивката му и сядаме. Той научава как е „благодаря“ на български, тръгвайки си ние му благодарим с „obrigado“ и си пожелаваме amazing day. На вид една най-обикновена сутрин, а аз я запечатвам завинаги в сърцето си.

Сигурна съм, че всеки има своите моменти, своите преживяваня, усещания, мечти и споделяния. За да не Ви отегчавам повече с моите, минавам към практическата част. Запазихме си апартамент , който беше страхотен. Този път настаняването ни беше велико. Точно на 2 минути от Miradouro das Portas do Sol, която може би е една от най-известните и забележителни тераси в града. Единствено частта от Martim Moniz до апартамента не беше много ок, но все пак нищо кой знае какво, ако не се бутате в малките пресечки, както моят GPS. Любимо му е да ни прекарва през най-затънтените места. Супер локация, за няколко минути излизахме на катедралата и до центъра.

За един ден успяхме да разгледаме целия център, някои от нас да се качат на Санта Жуста, заключението е, че не си заслужава чакането и 5-те евро. Отзад има нещо като хълм и се стига до същата височина и до задната му част, напълно безплатно. Отидохме до Mosteiro dos Jeronimos и до кулата Belem. Като в самия град рядко ни се е налагало да ползваме транспорт, но в пътите, които се налагаше избирахме Uber, цените бяха супер прилични и беше много удобно. Даже от Синтра се върнахме с Uber. Честно да си кажа, бих пропуснала Синтра, ама вече съм я видяла и на база на този опит мога да кажа личното си мнение. Времето беше лошо, преливаше от туристи и заведенията им туристически, макар и да ядохме по един сандвич на крак. Хареса ми един местен ликьор, предлагаше се в шоколадови чашки, приличаше на бейлис и добре, че беше едно момиче в ИГ да ми го препоръча.

Пред летището се намира червената линия на метрото. Макар и със закъснял полет, си го хванахме и пътувахме с него до града. Хартиени карти се купуват от машини в метрото и се пазят, защото след това ги презареждате и може да се качите с тях на финикуляри и на така известния трамвай 28. Отново са на принципа 1.50 евро е един билет, който важи 60 минути, а от шофьора е 3 евро.

Не сме посещавали изложби и не сме прекарвали време вътре. Бяхме на Океанариум и не беше нищо впечталяващо, особено за 19 евро. Най-много ми хареса атмосферата на кулата Белем и обиколката с трамвай 28, макар да бяхме много скептични, особено като чакахме 2 часа на опашка за трамвая. Тръгва от Martim Moniz и няма правостоящи при тръгването, така че не се притеснявайте, ще успеете да седнете, ако се качите от първа или последна спирка. Навръщане само се прекачихме на предния трамвай и билетите ни важаха. Както и ако Ви духа много от прозорците, да знаете затварят се, на нас ни отне едно пътуване, за да схванем 😄 Tram 28 route – това е маршрутът му.

С нашето темпо, което е средно, защото сядаме за обяд, кафе, прибираме се за някой и друг час преди вечеря, градът може да се обиколи за два пълни дни. Първоначално бяхме планували един цял ден да прекараме в Лагош, но ни се стори много път за един ден и се отказахме. При по-добра организация и малко по-стегнато обикаляне можехме да го включим с една нощувка, но докато човек не е бил или няма някой познат, който да сподели опита си от първа ръка, няма как да съумее да организира всичко по възможно най-оптималния начин. Оставяме и нещо за следващо идване.

И да си дойдем на думата, а именно храна. Първият ни обяд беше в Frade dos Mares, запазих през приложението Fork, такъв октопод не съм яла никога в живота си, както и рибата беше невероятна. Два пъти бяхме и в Time Out Market, за нищо на света не пропускайте стридите и вино verde. Иначе вечеряхме от Asian lab и беше много вкусно. Пиците не ставаха и беше препълнено с хора, особено уикенда, но отново имаше много атмосфера. Бяхме и в BaixaMar , отново резервация през Fork, доста висок рейтинг, но сякаш ние не уцелихме какво да поръчаме. Бяхме се навили, че ще пробваме crab, но така и не успяхме да го открием. Pastel de nata ми хареса ужасно много, даже пропих и еспресо с него заради сладостта му. Ходихме и до Fabrica coffee roasters, модерно хипстърско място, кафето беше хубаво, но капучиното горещо. Добавям Graca do vinho, намира се в Алфама, ако не спите там, едва ли бихте тръгнали специално да го търсите, но не се знае, може да е на съседната улица до вас, както при нас. Последната вечер седнахме да пием вино и беше много уютно. И последно добавям сандвич Bifana в O Trevo, в идеален център, само местни хора, 2 евро сандвич в амбалажна хартия и 2 евро бира, това са любимите ми места.

Не мога да се сетя за друго, все още преживявам и осмислям това пътуване. Безкрайно съм щастлива, че прекарах време с най-любимите си хора, защото не бяхме сами с Красимир, безкрайно съм щастлива, че я сбъднах накрая тази Португалия и безкрайно съм щастлива и благодарна, че живея във времена, в които мога да се докосна до други светове.

*Последна вметка: не се подлъгвайте(като мен), вземете си връхна дреха и поне един клин. Най-дългото ми нещо бяха едни къси панталонки. Добре, че с Красимир сме сходни размери. Кацнахме при 33 градуса в 21 часа, излетяхме на 36, но имаше и такива с 25 и силен вятър.

Ще се видим пак Лисабон 💛