Порто

Ще започна отзад напред разказа за пътуването ни до Португалия. Пристигаме на гара Sao Bento в Портo и попадаме в морето от сини плочки по стените. Излизаме, слънцето ни заслепява, вдигаме ръце, за да предпазим очите си и пред нас се открива гледката на един топъл и уютен град, пълен с туристи, които някак стъпват по-бавно и по-леко.

Той е шарен, колоритен, едновременно натоварен и лежерен град, който открадна сърцата ни завинаги. Прекарахме три нощувки и два и половина дни, които бяха абсолютно достатъчни, за да видим почти всичко и да не бързаме за никъде. Спахме в центъра на града и оставям линк към апартамента, в който бяхме отседнали, резервацията направих през Booking. Чисто, хубаво, нормална цена, много мили хора, топ локация. Ползвахме транспорт само, за да стигнем до океана, автобус 500, има няколко спирки, на нас ни беше най-удобно при гара Sao Bento. Едва ли има нужда да казвам, че водата беше ледена, заведенията още не работеха и изгоряхме, но все пак беше различно, разходката ни отне около 2 часа и нещо. За да ползвате градски транспорт трябва да си купите карта от машините в метрото, първоначално струва 1.85 евро заради таксата за хартиената карта, следващите пъти зареждате картата на същите машини и едно пътуване струва 1.25 евро за 1 час, ако си купите от шофьор е 3 евро. Маските са задължителни в транспорта и в затворени забележителности, но не и на летище 😂

Няма да Ви изнасям лекция на тема история, не ми е силната страна, забележителностите мисля и сами ще се ориентирате, центърът наистина е малък. Мога да споделя, че най-много ми хареса разходката по моста, който в горната си част има пешеходна зона и минава трамвай по него. От другата страна на река Дуро е друг свят. Поседяхме с коктейл в ръка (който не си заслужаваше 7-те евро, ама туристи, какво да Ви кажа) и гледахме музикантите, после слязохме надолу и се разходихме по алеята покрай реката. Беше след 18 часа и светлината и топлината, две вечери минахме от другата страна, изобщо вълшебно беше.

Плавно или не преминавам към няколко заведения за храна. В популярните места в центъра, а и изобщо беше толкова пълно, че без резервация нямахме никакъв шанс. Bota & Bira е steak house и е личното ми откритие, без да съм го видяла от някой или от предаване, не знам кога и колко съм ровила в необятния свят на интернет, но факт, че съм го открила и смея да кажа, че цена, качество и обслужване беше най-доброто, и не само за Португалия. Мястото е много малко и резервации се правят от 19 часа или от 21 часа. Друго, което искахме да опитаме е известния сандвич francesinha, отидохме в Brasao, имат две локации и за обяд резервация ни беше абсолютно необходима, по телефон се обадихме предния ден. Последната вечер бяхме в The Ribs by Bota & Bira, намира се точно преди първия ресторант, даже са едно заведение, едното за ребра, а другото за стекове. Невероятна храна и хората бяха жестоки. Имахме и една съвсем обикновена вечеря с риба, но няма да споделям заведението, тъй като не бих го препоръчала.

Ако човек иска да обиколи набързо и за един ден ще успее, ние предпочетохме да не бързаме, а и далеч си е Португалия, 4 часа полет, затова и не искахме да отидем за 4 дни, а избрахме варианта за 7, но накрая вече ни дойде в повече, макар, че сега ми липсва. И преди съм споделяла, някак не е моето да ме няма дълго време, предпочитам по-често за по-малко.

Така завърши португалското ни пътешествие, влак от Порто до Лисабон, теглене на куфар из града, 35 градуса, последен обяд, последно помахване, закъснял полет, стотици хора на летище и неописуемо щастие, когато си октлючихме вратата в 4 часа сутринта. Хубаво е навсякъде, хубаво е да е с мярка, най-хубаво е да имаш любимите си хора до себе си.

Adeus, Portugal ❤