Личната ми Италия

Дали живеем във времето на възможностите, дали ако много искаме нещо, все пак имаме реален шанс да го сбъднем, дали пък клишираните позитивни изрази като „всеки ден си го представяй, докато не стане реалност“ имат право, дали изобщо планетата има нужда от още един „творец“, който да затвърди егото си, като създаде нещо? Много „дали-та“ и честно, но не знам отговорът на нито едно от тях.

Аз съм Ирена от София, която е живяла само тук (като изключим едни далечни месеци в Аляска, но те са като от друг живот), но във всяка една секунда част от мен се намира в Италия. Влюбена ли съм в нея, идеализирам ли я, гледам илюзионно от страната само на турист ли, връзка от предишен живот ли е, какво е и защо е, пак не знам. До тук разбрахме две неща, не знам нищо и обичам Италия. Аплодисменти, моля или снизходителна усмивка също става.

Връщаме се на творците, какъвто аз не съм, нито съм модно гуру, нито имам претенциите да съм измислила нещо нечувано, но мога да Ви гарантирам, че тези две тениски са плод на чиста и безкрайна обич (почти като децата ми 😄) към страна, в която си представям някой ден да живея, а докато това стане реалност, ще се опитвам по всякакъв начин да съм по-близо до нея, дори и с начина си на живот.

Оставям линк , откъдето може да си купите някоя от тениските или пък двете, ако Ви харесват. Иначе си чета поста и дори сама не разбирам какви са тези тениски и какво общо имат с мен, та ще поясня. Това не е бранд „Irene la fata“, в модерния свят му викат „мърч“, а аз все още не успявам да съм съвсем в крак с днешните времена. Но знам, че ми трябваха смелост, самочувствие, подкрепа и хора, които вярват в мен, за да мога да кажа „Това са моите тениски. Създадени са от мен за хора, които обичат Италия“. На живо малко по-наситени цветове.

Пожелавам ни Италия или по-скоро пожелавам на всеки да открие неговото нещо или място, онова истинското, което да му вдига пулса щом се сети за него❤