Копенхаген и малко от Малмьо

Копенхаген и малко от Малмьо

Топъл августовски следобед е, котето на съседите тихо помърква до мен, мухите необезпокоявани си кръжат в стаята, чува се детска глъч, до блока деца играят футбол, смях на момичета под прозореца, а на мен ми се прави всичко останало, но не и да работя. А как да се разнообрази човек, на когото не му се работи? Разбира се с мечти. Гледам земното кълбо в мапс, ходи ми се далеч, ама с този един ден отпуска и до Варна не мога да стигна. Разглеждам изгодни цени на билети и какво да видя, 110 лева до Копенхаген и обратно, не му мисля много, оставям тази дейност за после, бърза консултация с любимия, бързо плащане и вече спокойно мога да се върна към работния ден.

Отдавна искахме да отидем някъде в скандинавските страни, а Копенхаген ни е най-достъпен, бърз и познат. Не бяхме планирали много, но все пак бяхме поразгледали разни работи, а получихме и препоръки от доста хора.

С по една раница на гръб, след 2 часа и 15 минути кацаме на летището. На изхода му има машини, от които се закупуват билети както, за да се стигне до града, така и да се отиде до Малмьо. Пътят е точно 24 минути, а влак има през 30-40 минути. Цената в една посока за двама беше 25 евро. Както добре знаем влаковете винаги спират в центъра на градовете или поне толкова близо, че не е необходим никакъв друг транспорт. Оставихме раниците си на гарата и тук искам да отбележа, че на перона на надземния етаж, при релсите се намира тоалетна и там има опция да оставите багажа си за двойно по-малка сума от тази, която трябва да платите, ако ги оставите в шкафчетата в общата част на гарата.

Разходихме се в стария град, като имахме няколко набелязани места като Площад Сторторгет, Църквата Свети Петър, Gamla Väster и Lilla Torg. В старата част на Малмьо имаш чувството, че се връщаш в 19-ти век, толкова е кокетно и малко всичко. А къщичките наподобяват тези на Снежанка и седемте джуджета. Няколко часа по-късно сме готови да се връщаме в Копенхаген. Отново купихме билети преди самото тръгване, като този път избрахме крайна спирка централната гара на Копенхаген, в който и район се бяхме настанили.

Настаняването беше малко разочароващо и затова няма да го споделям. Но пък беше 23 градуса и слънчево, което компенсираше абсолютно всичко, дори и посредственото кафе и една закуска в Hart Bageri за скромните 35 лева.

Тръгнахме без посока и цел, а се озовахме на така известния и цветен Nyhavn. Да си призная, но винаги гледам с недоверие на топ забележителностите на градовете, обаче това място е напълно оправдано. Атмосферата беше страхотна. Усмихнати и весели хора пиеха бира по заведенията, други седнали на самия бряг почуквайки чаши и наслаждавайки се на слънцето и туристическите корабчета, трети правеха снимки, четвърти вървяха прегърнати, абсолютна идилия, в която съвсем естествено се вляхме и ние.

Неусетно бяхме обходили голяма част от центъра на града. Изморени, но доволни, искахме само да хапнем нещо набързо и да се приберем да почиваме. Вечерта ни завърши с известните сандвичи Smagsløget , които бяха на 4 минути от вкъщи.

Имахме на разположение 3 пълни дни и един от тях бяхме решили да наемем колелета, като нямахме никаква резервация, искахме да преценим на място кой ден заради променливата прогноза.

Сутринта на втория ден ръмеше леко и беше доста мрачно. Разочаровани излязохме и се отправихме към най-старата пекарна в града Skt. Peders Bageri. Закусихме, пихме кафе и докато се усетим беше спряло да вали и слънцето се опитваше да се покаже. Бях си запазила две сравнително близки места за колелета, като и двете бяха с висок рейтинг. Голямо разочарование се оказа, че и двете са затворени поради някакви си причини. Както вървяхме случайно видяхме място, което работеше до 18 часа, достатъчно време, за да ги върнем в същия ден и достатъчна причина да решим в движение, че днес е денят за наем. Четири часа ни стигнаха идеално, за да видим всичко, което бяхме набелязали и за да не мога да сядам следващата седмица.

Предполагам е излишно, но все пак ще спомена, че аз не съм никакъв колоездач и трудно се справям, страх ме и т.н. Никъде нямах трудност, всичко беше обезопасено и с идеална инфраструктура, никъде не ми се наложи да карам по платното с колите, нито пък някой ме е притеснявал. Трябва да се спазват някои елементарни правила, като да караш в дясно, за да може другите да те изпреварват отляво, да даваш сигнал, ако ще спреш или завиваш. Единственото място, на което не можеше да се плати с карта бяха колелетата. Като ние изтеглихме от близкия АТМ и таксата беше около 6 евро. Но можеше да се плати и в евро, което ние не си бяхме взели, а тръгнахме само с карти и никакъв кеш.

Успяхме да обиколим Osterbro, Norebro, Frederiksberg и да стигнем до Русалката. Като в Norebro специално търсихме Jægersborggade, но всичките 4 успоредни улици бяха красиви. Оттам директно може да влезете в парка, където се намира и гробът на Ханс Кристиян Андерсен.

След като се стоплихме с по една виетнамска супа Pho в Mr. Pho, успешно върнахме колелата. А по-късно през деня направихме още една обиколка през Stroget, The King’s New Square и Nyhavn.

Последният ден бяхме решили да бъде по-спокоен, бяхме видели голяма част от местата, но планът се промени. Минахме 2 км, за да пием кафе в едно конкретно място Coffee Collective Sankt Hans Torv, после се отправихме към Circle Bridge, Christiania и отсрещната част на реката. Късен обяд се озовахме на TorvehallerneKBH (градски покрит пазар), на който имаше каквото си помислите. Разбира се опитахме така известните Hallernes Smørrebrød (само за информация, две филии бяха 60 лева ). Не можахме да подминем и стридите. Тези пазари са ми най-любимите места, има всичко, обстановката е непретенциозна и макар да е препълнено с хора, атмосферата винаги е страшно зареждаща.

Цялата обиколка ми дойде малко в повече, отделно захладня осезаемо и леко ръмеше, та като се прибрахме и след един горещ душ, направо бях готова да заспивам нощен сън още в 17 часа. Но след час почивка решихме да пообиколим и Vesterbro, където се и бяхме настанили. Кварталът беше страхотен, ужасно много ми хареса. Може би нищо конкретно, просто атмосферата и духът беше много приятен. Определено препоръчвам да го разгледате, ако ходите в Копенхаген.

Последната вечер си взехме и билети за влака (10 евро за двамата) от гарата до летище, за да не губим време сутринта, тъй като в 9 часа сутринта излиташе полетът ни и ставането беше ранно.

Пропуснахме да видим Тиволи и нито един музей, но пък градската среда, разходките и архитектурата бяха основното заради, което отидохме. Чудесен е Копенхаген и изглежда като хората там да водят един спокоен, непретенциозен и лишен от суета живот.



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *