Отново ние, но през декември

Отново ние, но през декември

Така започваме декември, със сняг, пица, украсена елха и без сополи. Знам, че е клиширана цялата сладост около празниците и украсите, но не можем да отречем, че наистина приповдига настроението, наистина ни кара да бъдем малко по-добри, да даваме повече любов, отколкото получаваме, да размислим над годината, какво ни се случи, какво постигнахме и какво не, да се запитаме какво предстои и да повярваме, че най-доброто всеки момент ще завие от ъгъла.

Забавям темпото, излизам от ритъм и започвам да се наслаждавам, на това как падат снежинките, как ухае на курабийки, как лампичките на елхата се отразяват в чашата червено вино, чашата чай, която стопля премръзналите ми ръце, свежестта на въздуха, Коледния джас (Боже, този Коледен джаз <3) , дебелите чорапи и кракът ми небрежно сложен върху коляното на Красимир, Коледните филми (да живеят тези от едно време), Коледния базар, панаир на книгата, кой всъщност каза, че зимата е неатрактивна и скучна? Не искам моллове и истерия покрай подаръци и намаления, не искам Дубай, не искам снимки от пътувания, не искам ремонти и планове не искам. Искам си миговете само за мен, искам топлина, уют, човещина, обич и здраве за всички ни. Нанизаха се безброй клишета, до едно са истина <3



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *