Есенна култура или неща, които чакам с нетърпение

Есенна култура или неща, които чакам с нетърпение

Пак да кажа за хиляден път, че София е страхотен град, непрекъснато се случват интересни неща, стига човек да има желание и душа за тях.

Тук ще Ви представя само нищожна част от нещата, на които искам и ще се опитам да присъствам до края на годината.

Нетрадиционен театър:

*„Актьори срещу поети“ в театър Сфумато, откриват сезона с първо представление на 14-ти септември. Събота е и не виждам нищо по-интересно, което мога да правя по това време.

*ХаХаХа Импро театър, ново откритие. https://hahahaimpro.com/?fbclid=IwAR3XzWmO7v4fvPHNebxUZQKsdjaH2x8w–_4sVYGT924hQZ5l01bW1RXzjI

Предстои да бъдат видяни, но възлагам големи надежди. Всъщност формацията не е никак нова, просто аз съм изостанала. Импро е без предварителен сценарии, всичко се случва на момента и никое представление не се повтаря.

*Традиционен театър:

  • „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ – една от ембелматичните пиеси на Пейо Яворов. Не успях да си купя билети пролетта, но за октомври вече имам.
  • „Колко е важно да бъдеш сериозен“ – героите от прочутата пиеса на Оскар Уайлд , този път в продължение, написано от американския драматург Том Томас и освен това се открива отново сцената „Апостол Карамитев“ в Народния театър „Иван Вазов“, билети взети.
  • „Дебелянов и ангелите“, към момента я няма в програмата, но аз продължавам да се надявам и да следя зорко, защото е по текст на Александър Секулов, мисля че няма какво да допълня, всички, които са имали досег до творчеството му знаят какво да очакват.
  • „Нощна пепруда“ – беше ми препоръчана, но ще остане за началото на 2020 🙂
  • На 1-ви октомври в Народен театър „Иван Вазов“ – Класически японски театър НО: Железният Венец и Земният Паяк

Кино:

Започва любимият ми формат Синелибри, следя го от няколко години и чудесно се допълва с книгите, които чета. Все още няма готова програма, но имам няколко фаворита.

  • „Тази, която не съм“ , в главната роля Жулиет Бинош, мисля че само заради нея е първи в списъка ми.
  • Филмът за Никос Казандзакис, за съжаление все още не знам точното име, но пък е един от любимите ми автори.
  • Разбира се филма за Леонардо Да Винчи, този ненадминат гений, също нямам име, но го чакам със сърцето си. На предно издание гледахме филма за Микеланджело и беше върховен.

Също така чакам и Киномания. Там с нетърпение очаквам „Dolor y gloria“ („Болка и Величие“) на Алмодовар, това е първия му филм след „Хулиета“ през 2016-та, който си струва да гледате дори и само заради саундтрака. За други филми нямам информация все още, а и време няма да имам най-вероятно.

Филм „Бащата“ на режисьорите Петър Вълчанов и Кристина Грозева, койот спечели голямата награда на фестивал Карлови вари в Чехия.

Концерти:

  • Ще водя Никол на първия ѝ концерт в зала 1 на НДК, а именно на Васко Василев, който е едно от най-магичните същества на света.
  • Бих отишла на още няколко концерта, които ще споделя по-долу, но за съжаление са в Арена Армеец, а много съжалявам, но това е спортна зала, а не концертна, няма акустика и още много други, струва ми се нелепо да дам 200 лева за билети и да се намирам там. Но ще вмъкна, че има концерт в зала 1 на Mario Biondi на 18-ти октомври, все още се чудя.

Il Volo -тези прекрасни момчета/ 18-ти септември

-Eros Ramazzotti – може би за този най-много ме е яд./ 3-ти октомври

-Лили Иванова– също в НДК, също съм в чудене. Не сме най-големите фенове, но все пак таланта и въобще това е Лили Иванова, искаме поне веднъж в живота си да бъдем на нейн концерт.

-Michael Buble разбира се, накъде без него, но отново за мое съжаление не.

Книги за възрастни:

Ужким съм си обещала да вляза в някакъв спестовен режим, защото когато човек има някакви мечти или цели трябва да се лиши от някои неща в името на други, не съм достигнала нивото да имам всичко и да не трябва да се боря и да правя жертви. Това не е оплакване, по-скоро споделяне, че повечето хора имаме и съвсем обикновени моменти и далеч не можем да си позволим всичко, защото социалните мрежи създават доста илюзиорна представа за нещата.

Но предстои „Алея на книгата“, а там съм набелязала:

  • „Месо и птици“ на Белослава Димитрова – поезия
  • „Часовете“ на Майкъл Къмингам
  • Вмъквам спиасние „Култура“, което излезе вчера след известен период на почивка, не съм го прочела, но е нормално изоставам с поне 3 списания, 1 вестник и 2 книги.

За деца имаме и бих взела:

  • „Нирмала“ от Бианка Иванова, която е едно прекрасно младо момиче, което изследва света със сърцето и душата си, на издателство „Рибка“
  • „Дърветата“ на издателство „Дакелче“
  • „Малки същества“ на Петя Кокудева, детски стихотворения за възрастни – от Читалнята

Чудя се дали Никол е достатъчно голяма, за да започнем да четем „Хари Потър“ или на мен ми се иска да преживеем вълшебния му свят заедно, имам първите издания, които изглеждат неугледно на фона на новите, но пак носят своята магия.

*Опера:

  • Трубадур – гледах го миналия сезон и мога да кажа, че беше великолепна опера
  • Тази година има няколко, които няма да успея да гледам, но все пак може да си помечтая: „Дон Паскуале“, „Турандот“, „Клетниците“ и балет „Жизел“, или мога и да успея, въпрос на желание и организация 🙂
  • „Лешникотрошачката“ е страхотна покрай Коледа, водих Никол миналата година
  • И за малките : „Истории с патоци, мечо и лиса“ и „Шегобишко на острова на съкровищата“. На малка сцена има още доста представления, които са подходящи, Никол е гледала всички освен тези две, които са и нови в програмата, а на Андрей му предстои да пробва.

За малко по-големи деца видях, че има интересни представления в театър „София“, изчаквам да започне активно сезонът и да ги посетим. За малките в книжарница „Гринуич“, всяка неделя има куклен театър срещу 5 лева, които след това може да обърнете в книжка.

И няколко материалистични неща, все пак и аз съм човек 🙂 Ще си купя пуловер и палто. Все още търся килим/пътека за новата ни стая. Нямаме бюро за първокласничката. И едно червило съм харесала, но не съм пробвала 🙂

Както и мисля да си подарим една фотосесия от Алекс (https://www.facebook.com/alexorangephotography/, която за мен е най-талантливият фотограф и ужасно мил човек. Ако някога свършим довършителните неща по ремонта, а те приключват трудно и дълго.

Всякакви препоръки и интересни неща, които могат да се правят или знаете са повече от добре дошли. А иначе това е само една нищожна част, за която евентуално бих имала време и да не забравяме изложбите в галериите, винаги си заслужават.

Прекрасна есен, мили хора 🙂



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *