Пролет през февруари

Пролет през февруари

Нямам нищо кой знае какво за казване, освен, че се чувствам много щастлива, освен, че като всеки нормален човек понякога ми е и тъжно, и безнадеждно, въпреки че отстрани всичко изглежда прекрасно и хората обикновено обичат да казват: „какво се оплакваш, имаш всичко“. Да, но понякога да имаш всичко не е достатъчно, на сърцето не му е достатъчно, май моите мисли са повече от нормалното. Пак стигам до извода, че хора, които не се задълбават много, не разсъждават над живота, над миналото или бъдещето им е в пъти по-лесно. А аз започвам от някое убийство в Кюстендил, което дават по новините, минавам през войната в бивша Югославия, после спирам до книгите ми за поезия и как във всяка дума откривам отпечатъка на живота на всеки поет, минавам до каква рокля ще има Никол за тържеството и дали Андрей все пак се нуждае от пижама, която струва 30 лева и такава за 12 лева, накрая завършвам с това как да поддържам връзката със съпруга си жива и истинска възможно най-дълго, и…и още много други, и всичко това за около час, питате ли ме какво ми е, направо ми гръмва главата от мисли.



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *