Торино

 Торино, тази северозападна приказка. Не съм го срещала по блогове, рядко на снимки или по-скоро „ама какво има там?“,  ми живот има, какво друго. Няма да правя гид или пътеводител, след като прочетох историята  на човекът написал пътеводителя за Италия на Нешънъл Джиографик и някак ми стана неудобно, нали, коя съм аз, че да претендирам да разбирам някой град, аз квартала си не познавам, ама друга тема. 

Но все пак ще се възползвам да вметна, че летяхме до Милано, там се прибирахме вечер, но през деня успяхме да отидем до Торино и до Геноа, с влак, и да, влюбена съм във влаковете, явно аз имах късмет и запазих по-новите им версии. Имаше климатик, беше чисто, бързи и точни, контрольорите любезни. В Торино излязохме от гарата и бяхме на главната улица, в града не сме ползвали никакъв транспорт, сравнително малък център, който се обхожда пеш за около 2-3 час, прекрасни музеи, за които нямахме време, качихме се само на Антолиани, откъдето се разкрива гледка към града. Прекрасен град, чист, с широки булеварди, сравнително ниски сгради, създава усещане за простор, можеш да дишаш с всичка сила. Ядохме най-вкусната храна за цялата ни почивка, следващите ни опити в Милано бяха катастрофални.