На път с деца
Досега всичко беше лесно, не един път съм споделяла, че Никол е най-безпроблемното дете. Количка спряхме да ползваме на година и два месеца, даваш ѝ един домат с филия хляб и сирене и повече не е нужно да мислиш за прехраната ѝ. Играеше си винаги тихо и кротко, без да вика, цапа и да се нуждае от куп играчки. Андрей е малко по-различен, обича да вика, да удря, всичко му омръзва бързо. Имахме неуспешна зимна почивка, след която се бях зарекла, че той ще бъде с нас единствено на море и чак, когато стане на 3, ако трябва ние няма да ходим, но втори път не исках да си причинявам стоенето в стаята, докато всички са някъде. Но аз така се бях зарекла и, че втори път няма да родя за нищо на света и това забравих, камо ли нещо от рода на едни провалени ски. Та отидохме на един дълъг уикенд, децата бяха прекрасни, Никол е по-скоро като приятелка, отколкото като дете (изключвам това, че първата вечер падна, изби си предния зъб и съответно плака около час), Андрей е станал доста по-общителен или поне не се скъсва от рев във всеки момент, в който някой му се зарадва, но просто си е малко детенце или голямо бебе, иска грижи и внимание, няма как да си вечеряме до полунощ необезпокоявани. Горе-долу е така, тъкмо всички се приготвят да сядат на масата и ние си лягаме и други дреболии, не е страшно, преживява се.
Идеята ми беше да разкажа как се подготвяме за път. В един голям куфар се опитвам да събера моите и на децата нещата (на Красимир обикновено му се отпуска малка раница или плик), в повечето случаи не ни се получава, но има надежда през топлите месеци. Да не говорим, че колкото и малко багаж да имаме точно 2 часа след настаняването стаята заприличва на къщата ни, демек е разхвърляно повече от нормалното.
Винаги взимам бельо с 2 чифта повече отколкото е престоят ни, премислям къде ще ходим и взимам необходимите дрешки, не прекалявам, задължително нещо по-дебело, малко лекарства, термометри, памперси, бански, хавлия, мокри кърпи, бисквити (особено за из път), леко одеалце, количка, шапка, 2-3 играчки, слънцезащитни. За Никол няколко рокли, ако може и няколко диадеми, нейното бебе – Кончита, галено Кони, дрешки за бебето, играчки за бебето, прибори, като се замисля бебето заема половината куфар.
За себе си също взимам малко неща, тениски, панталонки, дънки, рокля, бански и толкова. Не нося сешоар, един куп облекла, обувки, и без това накрая винаги ходя само с това, което ми е удобно. Отдавна минаха годините, когато за едно море от 4 дни стягах багаж, като че ли заминавам на бригада в Аляска.
Когато сме на басейн или море никога не слагам фон дьо тен или ББ крем, почиствам кожата всяка вечер и сутрин и ползвам задължително слънцезащитни продукти, тази година съм се спряла на Eucerin Photoaging Control, който да хидратира, да предпазва кожата от стареене и от слънчевите лъчи, пък и аз съм си на възраст, на която трябва да обръщам внимание на тези неща, а за да съм честна не съм от най-сериозните. Дори гланц ме дразни на устата, в топлината всичко седи в повече, най-хубаво е, когато се чувствам свежа, с чисто и хидратирано лице, с къдрава коса от морската сол и слънчеви очила, лошото е, че после заприличвам на скиор посред лято и има опасност да не мога никога повече да си среша косата, тъй като се заплита ужасно от морската вода, а и от басейна също.
Все си мисля, че е важно да сме чисти (имам лека фобия от миризмата на манджа), да ни е удобно, да сме усмихнати и щастливи. Така и с децата, такива и неща купувам, практични, леки, светли, свежи, весели.
Дойде сезонът на многото пътувания, дано да е слънчев и усмихнат за всички ни.
Този пост се осъществява с любезното съдействие на Eucerin. Повече за продуктите им можете да откриете тук .