Милано

Милано

 Едва ли Милано има нужда от представяне, по-скоро ми се иска да споделя няколко неща. Предния път, когато бях там си помислих, че това е град, в който бих могла да живея, първия ден като пристигнахме и пообиколихме леко се разколебах, на четвъртия ден не исках да си тръгвам. И пак с пинакотеката (макар и вече досадно), но дори и човек да не е голям  почитател и експерт по изкуство не може да не я оцени,  там загубва представа за света извън нея, когато излязохме ми трябваше половин час, за да започна да говоря, толкова спокойствие, величие, такава тишина, такива цветове и светлини, искам да имам един живот, в който ще работя в нея. 

Другото е заведенията, обикновено искам да пробвам местна кухня, по възможност не в ресторант с Мишлин звезди, а в такъв, където има меню само на италиански (примерно), готви чичото, сервира брат му, сестрата на жена му е зад бара, а в задния двор играят децата им. Трудно се намират, чета какви ли не безумни форуми, когато някой спомене някое интересно място, което си заслужава винаги го записвам в бележките на телефона си, дори и никога да не отида. Напоследък ги търся в трип адвайзър и успявам да открия такива,  за съжаление Август не е месеца, в който на италианците (предполагам и на испанците) им се работи, от всичките набелязани работеше едно единствено в Торино, но пък си заслужи петте звезди оценка. 

Десет вечерта е, има хепи ауър, пиеш бира за 7 евро или аперол за 8, ядеш посредствени неща от бюфет, обграден си от хора в костюми, рокли, тениски, смъкнати дънки, млади, не толкова млади, стоят прави, говорят силно, жестикулират разпалено, смеят се гръмко, идват все повече, взимат питие, а животът пулсира, всяка прашинка и всяка светлина носят заряд, пиеш още един аперол и инстинктивно започваш и ти да викаш, най-малкото, за да те чуе човекът пред теб или просто за спорта. Милано!



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *