Септември’23

Септември’23

Сякаш вчера пуснах летния бюлетин и дойде време за септемврийския. То времето, че минава бързо е факт, обаче последните седмици е някаква въртележка (или roller coaster по модерно му ). Даже се опитвах да убедя Красимир, че затова имам нужда от почивки на често. Намира се работа, имам поне 3 лични ексела, които са винаги отворени, календарът е най-добрият ми приятел, вкъщи винаги се чува „Мамо. Мамооо. Мамооо!“, такива работи като готвене и пазаруване, изобщо не виждам смисъл да ги споменавам, станаха си съвсем нормална рутина. Но най-трудно се боря с амбициозни майки, амбициозни учители, classroom, дигитална раница, 7 допълнителни сборника, председател на класа, протоколчик, касиер и още нещо, но го забравих. Нужно ли е да добавям, че на родителската изглеждах като минала през центрофуга, без химикалка и тефтер (и съм новият родител в класа, пълен аутсайдер)?!?! На следващия ден втора родителска, 6 работни срещи или момент, 6 кола имам предвид, не приятна работна среща на обяд или брънч. Без помощници, платени или доброволци, само Красимир, ама той излиза в 7 и се връща в 19, демек всичко е приключило, или майка ми, ама тя е плаваща и обикновено не е свободна. И така до безкрай. Демек разбирам Ви всички и Ви изпращам едно виртуално наздраве. И не се оплаквам, просто се опитвам да убедя мъжа ми защо толкова често имам нужда да ни/ме няма за няколко дни.

Стига пледоария, всички си имаме натоварените дни и ангажименти, да не губим повече време и да започвам с каквото имам (или нямам) да споделя.

„Татко“ на издателство Дъбови листа – „Татко“ е продължение на поредицата „Мама“ и „Любов“. Сигурна съм, че сте забелязали тези прекрасни книги, които носят в себе си смисъл и красота. Ужасно съм щастлива и благодарна, че отглеждам децата си във времена, в които бащите са също толкова важна част от ежедневието на децата, както чисто практично, така и емоционално. И съм късметлийка, че бащата на децата ми е също така и Татко. Татко, който сменяше памперси, приспиваше, успокояваше и захранваше бебета. Татко, който чете приказки за лека нощ и се намества в детското креватче, защото някой се страхува да заспи сам. Татко, който учи децата си да карат колело, да се катерят, след това промива раните и говори с тях, че няма нищо срамно да се разплачеш, когато ти е тъжно, мъчно, ядосано или те боли. Татко, който може да облича рокли на кукли и същевременно да играе с динозаври. Татко, който слага масата и вечер прегръща майката на дивана. Татко, който вдъхва сигурност, обич, разбиране и модел на поведение на децата си. Защото много хора са бащи, но е друго да си татко за децата си. В книгата има прекрасни истории за татковците и техните деца, а водещото е любовта между тях. Какво по-хубаво от това да зарадвате татковците вкъщи, че имат нова книжка за четене вечер.

Bingo – е едно прекрасно австралийско анимационно филмче. Ние го гледаме по Disney Junior, като напоследък го дават всеки ден. Адаптирано е прекрасно към начина на живот, има безброй житейски поуки и ситуации, които са поднесени по разбираем начин за най-малките. Дори на мен ми е интересно. Прибавям и още един бонус мелодичната музика.

Mariana’s cakes – Тортите на Мариана съм ги споделяла и преди, но няма да се откажа да го правя. Няма втора като нея, най-вкусните, най-пресните, най-балансираните торти. Изненадах родителите ми с една торта по случай 40-тата им годишнина от сватбата.

Stavros – не, че съм ходила кой знае къде в Гърция, но ужасно ми харесва, всеки път все повече. Бяхме в Ставрос, за жалост за прекалено кратко, но пък достатъчно, че да ми се иска да беше повече. Реално е едно село, обаче има всичко. От компания гръцки дядовци, седнали на обяд и правейки наздравица с узо, симптични модерни места, до местните, които ни упътиха до една къща в чиято лятна кухня продаваха и приготвяха (за вкъщи) най-вкусното фагри, до златните залези, сервитьорите с усмивки, които носеха в 9 сутринта ципуро заедно с фрапето, че чак и до румънците, които ни направиха място да изпечем на общото барбекю едни кюфтета. Нищо не сравнявам и никой не подстрекавам да избира, просто споделям, че тази страна ми носи спокойствие и хармония, която съм загубила в България, освен на Кубо де. Аз до екзотични острови и места може да не стигна, но Италия, Гърция и Испания, ще обиколя. Ще търся хармонията, щастието от малките неща и изкуството на щастливия живот.

Crocs – рядко се заричам, че нещо няма да облека или купя, затова и нямах никакъв проблем с крокса. Особено с добавените аксесоари върху него е просто приказен, влюбена съм в него и грам не ме интересува, че някой би ме оприличил като „прави се на тинейджър“. В линк е моят, като аз го взех на по-добра цена, все още не разбирам защо цените ежедневно се променят, но чакане и ровене му е майката.

„Нашенец“ по Чудомир, моноспектакъл на Мариус Куркински – не е тайна, че се възхищавам на Мариус с цялото си съзнание и сърце. Отдавна не е поставял негова постановка и бях много развълнувана, което не ми помогна да изпреваря хората и да си купя хубави места, но по-добре от никакви. А към Чудомир имам специално отношение. Моето семейство винаги е четяло много литература и винаги на семейни събирания българските автори са били и продължават да са тема на разговор (само със запетайките не можах да се оправя в този живот). Когато бях малка и ме оставяха на баба ми да ме гледа, вечер преди лягане ми четеше различни автори, но най-открояващият се за мен беше Чудомир. Още си спомням как се смях с глас на една сцена с една бакла от негов разказ, днес дори не мога да се сетя кой беше, но детската ми радост оттогава още пазя в сърцето си при спомена за Чудомир.

Есенен гардероб – Честно Ви казвам, че облеклата са прекрасни, обаче аз просто не мога да ги снимам хубаво, някой ден може и да се науча, но дотогава най-вероятно е да ги видите в действие в Instgram през следващите месеци и не само. Малко история за всеки от тях, защото едва ли се разбира кое какво е. След изпробване на поне 4 модела Levi’s и разочарованието, че няма размер на емблематичния модел 501, който да ми стои добре, си взех mom jeans пак на марката. Пуловерът ми е от новата колекция на Zara и не е от естествена материя, но е супер цвят, стои много добре и не е скъп. За чантите на By Far едва ли остана някой да не е чул за голямата разпордажба, която направиха и понеже аз никога не съм била от хората, които са имали късмета да си вземат онези самолетни билети за по 50 лева на човек в двете посоки, или Гучи чанта за 50 евро от second hand някъде си, то някак успях да се сдобия с две чанти на бранда срещу 200 лева всяка, при реална цена от 1000 лева. Късмет ми било.

Второто облекло е отново предимно от Zara. Отдавна исках сатенена пола до прасеца. Тази е до глезена, но пък цветът ѝ е разтапящ, а сатена много приятен на допир. Пуловера е много лека и мека материя, а и търсех точно такъв цвят. Сегашна колекция.

Този варинат е къси панталони с жилетка, шапка и чанта. Много ми хареса как стои жилетката с панталоните, а и цветово се съчетават идеално. Всички неща са ми отпреди.

И последния вариант е най-трагично сниман, но по нищо не отстъпва. Полата е разкроена и е на българския бранд Fede, но няма сега да се спирам, защото ми се иска да си го добавя в някой от следващите бюлетини с подходящи снимки каквито заслужава. Дотогава мога да кажа, че полата е много комбинативна, с тениска, потник, кроп топ, пуловер, както и когато на вас Ви харесва.

Май съм си обещала, че горе-долу това са ми покупките за есен-зима, остава ми да си набавя един черен пуловер, като много ми се иска яката да е тип поло, но вече година не мога да открия моя. Продължавам смело да изграждам и надграждам моя капсулен гардероб, като напоследък откривам доста комбинации с наличното, стига да има къде да ги нося 🙂

Май стана доста дълъг бюлетин, дано не съм Ви отегчила. Успешна регистрация с дигиталната раница и го карайте малко по-спокойно, всички знаем, че всичко минава.

До скоро,

Ирена



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *