Мъници

Най-вероятно безбройните снимки на деца отегчават хората, но на мен все ми се струват недостатъчни, да не говорим, че освен тях не виждам кога и къде по-пълноценно бих оправдала купуването на камерата. Та това е една наша съвсем нормална и обикновена снимачна сутрин, която преминава горе-долу така. Ставане по-тъмно (не умишлено, просто така си ставаме), набързо закуски, колкото да залъжем глада, кафе, което се пие цял ден, подвиквания и подканвания за измиване на зъби/очи, бебето хвърчи с проходилка, опитва се да направи прическа на цветето, Никол минава покрай него смачква го с целувки, Андрей започва да реве, аз да викам (добре, че не сте ни съседи), бащата го няма в панаира. Бейби ТВ върви на фон с усилен звук, миксерът работи, маслото загаря в тигана, където се приготвят палачинките, Никол мрънка, че е гладна и изгорелите са за мен. След някакво време стават, посипвам ги с нар и се отправяме към спалнята, с тънкия момент, че всички вече са изнервени. Гледат се книжки, правят се няколко снимки, Андрей се разревава поне 3 пъти, разсипва нара по белия чаршаф, иска да го яде, Никол го дърпа от ръцете му, нов рев, нови викове…така домашната фотосесия е към края си, Андрей заспива, Никол изяжда 5 палачинки с много шоколад и нара гледайки Cartoon network, който е забранен, а аз се опитвам да разчистя неразборията. Ако някой си мисли, че снимането не изисква здрави нерви и физически усилия е в голяма заблуда.