Андрей и 8 месеца заедно

Андрей и 8 месеца заедно

 Вече е банално да повтарям колко бързо минава времето, обаче е полезно да си го припомням, когато започна да мрънкам и негодувам как имам хиляди задължения покрай Андрей, как нямам никакво време за себе си, как не мога всеки петък да съм с приятелки, как трябва да отложим Португалия, как не можем в последния момент да го „хвърлим“ на някоя баба и да отидем на винения фест, примерно, защото вчера беше един малък мъник, а днес вече успява да се задържи прав на дивана и е страшно доволен от постижението си, защото е пред очите ми, когато с Никол бяхме в болницата, а ѝ остват 1 година и половина до първи клас. 

Освен да му се радвам, да го прегръщам, да го докарвам до викове от многото целувки, да му давам опашката на косата си (която принципно не е много), която той оскубва с настървение, да го наричам с безброй лигави обръщения, които не съм вярвала, че присъстват в речника ми и много други малки моменти, наши си, които са всичко. Просто да го обичам с цялото си сърце и душа, друго не е важно към момента, и за двама ни.



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *