Vedi Napoli e poi muori

Да, да, на никой не му се умира, но е толкова красиво и романтично, че не можех да не го използвам за заглавие. Напоследък ми се събраха много емоции, много пътешествия и много ендорфини, допамин, серетонин и така нататък. Редно е да разкажа за още една сбъдната мечта и тя е Неапол. Предполагам повечето хора ще си кажат „тази не е добре, там е клоаката на Европа“ – както неведнъж съм чувала като определение. Но също така е било и кралство Неапол, чието богатство, власт, възход и история могат да се видят и до днес, стига да оставим предразсъдъците и да отворим широко очите си. Контрастът между снимките сам говори за това.

Връщам се назад във времето и се сещам, че преди години, когато я нямаше възможността за свободно, лесно и бюджетно пътуване, мечтаех за няколко места в Италия и учудващо, но нито едно не беше Рим, Венеция или Флоренция. Местата бяха: Генуа, Неапол и Сицилия крайно непопулярни сред хората около мен, че и за тези извън. Към днешна дата съм посетила и трите и може да се каже, че съм изпълнила най-големите си мечти свързани с пътешествия. Нали има една приказка, че човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му и някой голям пътешественик би се изсмял на моите, но пък аз нямам против, защото с времето все повече разбирам какво значи качество пред количество и колко различни са хората, желанията им, нещата, които ги правят щастливи и спокойни. Връщам се на трите споменати места по-горе и какво ги обединява в моите мисли. Обединява ги това, че са бедни, прашни, мръсни, малко страшни, извоювали си лошата слава, обединява ги, че са живи, истински, че под прахта има фрески и дворци, че храната им е една от най-вкусните, че хората им са пулсиращото сърце, че всички си крайно шумни и весели, че никой не може да им отнеме духа. И заключвам, че обичам такива места. Може пък и да не съм била римлянка в предишен живот, може да съм била siciliano/a примерно;)

Не знам дали да Ви препоръчвам каквото и да било, защото съм сигурна, че храната навсякъде е страхотна и най-вече в непретенциозните места. Но за всеки случай ще споделя местата, на които ние попаднахме случайно или не. Pizzeria da Michele – няма някой да не е чувал за това място. Имам чувството, че хората ходят само заради тази пицария в Неапол. Ех, на какво е способна една сцена с Джулия Робъртс, а? Моята препоръка е да отидете, не е най-великата пица или нещо такова, но съм почти убедена, че искате да го направите. Опитайте да не е в час пик за обяд или вечеря, ние бяхме там към 18:30 часа. Има две опашки, доста нерегулирани, така че е добре веднага да кажете на входа за коя сте и да Ви дадат номер, за да чакате. Най-добре е да седнете в пицарията, повярвайте ми никак не е опция да стоите на тротоара, а пейки просто няма. На нас ни трябваха 2-3 минути да се ориентираме и през това време 4 различни компании си бяха взели номера, а бяха дошли след нас. На съседния ъгъл има малко заведение с перфектния аперол, според мен стратегически е направено, всички чакащи пред пицарията пиеха аперол, че и по два, зависи от опашката. Тук ще вмъкна и D’Angeli Pizzeria, на съседния ъгъл срещу Да Микеле, една от най най-добрите пици в живота ми. И не, не си поръчвайте различна от Везувий, още я сънувам, с жълти чери домати, които растат в региона и са направо сладки заради благоприятната почва от вулкана.

Второто ми място е Cala la Pasta , в центъра на стария град, 4 двойни масички отвън и три миниатюрни вътре. Не правят резервации, обаче беше толкова вкусно, че си заслужаваше чакането 30 минути.

Tandem е местен ресторант за рагу по автентична рецепта на бабата на собственичката, бях го видяла преди години по някое от предаванията и си го бях запазила. Имат всичко с рагу, паста, ньоки, кюфтета, месо, патладжанът им е жесток, vino alla casa също. Направих си резервация по мейл седмица преди да заминем.

Scaturchio е доста известно кафене/заведение отново в стария град, не сме сядали, но пробвахме класическа babà и се връщахме още два пъти за нея. Толкова за там.

Caffee Gambrinus– не седнахме в така известното кафе Гамбринус, само се разходихме в него, снимахме и си тръгнахме. Беше пълно с народ, а и не мисля, че предлагат нещо по-добро от всички останали места. Наскоро гледах един документален филм и в него имаше една мини история, че навремето след Втората световна война било толкова бедно в Неапол, че един баща казвал на сина си, че ако днес се държи добре, довечера ще го заведе до кафе Гамбринус да види как богатите ядат сладолед. Тук е минутка за благодарност към света, в който живея днес и живота, който имам. Друго интересно е, че в Неапол кафето е религия, връх на удоволствието и всеки трябва да има достъп до него. Затова и в някои кафетарии може да си купите две кафета, като едното остава за някой бездомник или човек в нужда.

Последно място е да изпиете по едно питие на Piazza Bellini, няма значение в кое от заведенията, ние пробвахме 3 различни и всички бяха супер.

*Ако не предупредите, че не искате еспресото със захар, то ще го получите с такава, така че senza zucchero върши работа, но само понякога, защото аз ужким казвах, но получавах ристретото с толкова захар, колкото е и кафето.

Ще споделя непоискано мнение, но ако можете да оставите торбата с предразсъдъци на летището, да не гледате в краката си, а нагоре, ако можете да се усмихвате на хората и да ги виждате, ако можете просто да се насладите и отдадете на динамиката на града, да разгледате и извън стария център, то съм сигурна, че поне прашинка от вас ще се привърже към това място. Няма как иначе, всички носим в себе си поне малка частица от Неапол в сърцата си.

Дано сте успели да стигнете до тук, обещавам, че приключвам, само ще споделя още едно две неща. Кацнахме късно и решихме да си хванем такси, което ни закара до пред хотела и ни струваше 30 евро. Навръщане си хванахме Ali bus, който има две спирки, първата на порта и втората пред гарата Napoli Centrale, където имаше страшно много хора и не всички успяха да се качат. Ако сте в района на порта (както ние) препоръчвам да го хванете оттам, имаше доста често автобуси и билета си купихме директно от шофоьора. Не пропускайте да се разходите в quartieri Spagnoli и последно, оставям линк към предишната статия, в която разказвам за Amalfi coast, който посетихме по време на престоя си в Неапол.

Ciao, ragazzi и не забравяйте, че Неапол е чувство!

Irena