07.04.2023

Amalfi coast and Pompei

Тази Италия големи мечти ми е сбъднала и продължава да сбъдва, понякога по няколко пъти на година и се оказват най-хубавите ми. Нищо учудващо, че и 2023-та започна с посещението ѝ, като Неапол и крайбрежието ми бяха мечта много отдавна. С малки стъпки покорявам страната.

Дълго проучвах как да комбинираме и посетим, както Неапол, така и трите емблематични градчета. За съжаление времето ни беше ограничено и колкото добър организатор да си, то някои неща остават невъзможни за съчетаване. Избрахме да се настаним изцяло в Неапол и да не се местим за една нощ, за това решение спомогна и пристигането късно вечерта. Все още не успяваме да се навием на кола под наем или по-скоро все още не сме били на място, което крайно да изисква такава, а и нямаме кредитни карти, кой ще кара, къде ще се паркира…сложна работа и ни натоварва. Затова обърнах (буквално) интернета и накрая намерих най-страхотният тур. Дори не съм си и представяла, че ще е толкова приятно, добре организирано и комфортно. Оставям линк към частния тур на Luca, който запазих и платих през airbnb. Те са частна фирма с професионални гидове, които ни транспортираха от централна точка на града до Равело, Амалфи и Позитано. Кармине (нашият гид) беше страхотен, внимателен, мил, отзивчив и абсолютен професионалист. Беше един супер лек и лежерен ден, не сме мислили къде ще паркираме, как ще ходим от паркинга и подобни. Тук искам да уточня, че в самите градчета няма гид, оставя ни на централно място, разбираме се в колко часа трябва да се върнем и той вече ни чака. Дори извън сезон и липсата на тълпи туристи не правеше пътят и трафикът по-леки.

Започваме с Равело.

Пристигнахме около 10 часа сутринта и имахме около час и половина на разположение. Равело е изключително малко градче, което обиколихме за около 30 минути, пихме кафе и влязохме да разгледаме вила Руфоло. Сами може да видите на площада колко хора имаше, както и в заведението на пиацата. Купихме си билети на място за около 30 секунди. Час и половина бяха абсолютно достатъчни за града.

С усмивки и смешки продължихме към Амалфи, което беше толкова близо, че стигнахме за 10-15 минути. Беше станало време за обяд, хапнахме (нищо заслужаващо си), поседяхме на стълбите пред катедралата и накрая си тръгнахме със sfogliatelle и delizia al limone. Бяха божествено вкусни от Andrea Pansa, която е пекарна от 1830-та година.

Час и половина по-късно вече пътуваме към Позитано, правим две бързи спирки за спиращи дъха гледки и успешно пристигаме. Малко по-нестандартно мнение, но Позитано изобщо не е моето място. Въпреки това стават някои симпатични снимки на гледката.

Прекарахме повече от хубаво, прибрахме се изморени и тихи, но изпълнени с прекрасни емоции и картини. Абсолютно доволна съм, че избрахме този вариант за пътуване до там и щастлива, че успях да видя с очите си крайбрежието. Искам да направя една вметка, че имаше опция туристите да бъдат взети от конкретен хотел и след това оставени също на него. Ние не се възползвахме, защото бяхме сравнително близо до мястото, от което беше основното тръгване.

Този пост ще бъде разделен на две. Втората част ще е посветен на Помпей. Първоначално бях малко резервирана и като, че ли не ми се ходеше, но съм много щастлива, че отидохме. Хванахме влак от Piazza Garibaldi, която е точно пред Napoli Centrale, има нещо като голям подлез, там се влиза и оттам тръгват влаковете за Помпей. Взехме билети на място от машина, струваха по 3 евро в посока и стигнахме за 30 минути. Пред гарата в Помпей ни предлагаха аудио гид, организиран тур, но избрахме да продължим сами, като влязохме от Porta Marina, където е централния вход. Нямаше никаква опашка и изобщо не беше пълно с хора. Получихме карта и обиколихме целия археологически музей. След това се разходихме малко в самия град и отново си хванахме влака от същото място. Едно уточнение е, че има две железопътни компании, които пътуват до и от там. Ние избрахме trenitalia и в двете посоки. *Билетите за Помпей в официалния сайт бяха 22 евро, на място 18 евро, не знам на какво се дължеше разликата.