Ноември’22

Ноември’22

Ноември не знам как да го започна в бюлетина, иначе в истинския живот почти преполови. Освен да кажа, че малко страдам, защото имам чудесни рокли, с които се сдобих в октомври и не дойде ред да ги разходя, обаче предстоят прекрасни празници и бих се облякла по-шармантно, хем ще развеселя роднините, хем може и една Снежанка да го изиграя за децата. Няма да Ви бавя в петък, че животът чака зад ъгъла.

Arket – отдавна търся перфектния шал и го намерих. Страхотен на допир, цвят и качество. Бях решила да го поръчвам онлайн, но в крайна сметка го взех от Лондон.

Samsoe Samsoe – до вчера беше почти пролет, но аз упорито се подготвям за зимата, която най-вероятно ще прекарам на дивана. Шапка е и е супер яка.

O’FLEUR – едно от най-хубавите неща, които ще си подаря през последните години и изобщо не става въпрос за материални работи. Милата ми приятелка Хриси имаше смелостта да последва мечтите и сърцето си, вложи много чувства и отдаденост, имаше моменти на колебания, моменти на ръба да се откаже, но вярвам, че със силата, която носи (макар и да не вярва винаги в нея) и с подкрепата на хората около себе си, успя да преодолее всичко бошуващо в главата и сърцето си, за да превърне една мечта в реалност. Следете профила ѝ и ако имате нужда някой да Ви помогне за вашата приказка, тя винаги ще е там ❤

Cvetolleta – нямам търпение да я сложим на прага на апартамента. Отдавна искам да си взема нещо от Цвети и доста дълго чаках, така че съвсем скоро ❤

“Безкрайността е част от есенното издание на Киномания, с участието на Пенелопе Круз, Рим през 70-те, нямам нужда от повече информация, за да купя билети. “Тичам към теб”е също италиански филм по кината, в главната роля Пиерфранческо Фавино. И не на последно място “Суша” с Моника Белучи и режисьор Паоло Вирдзи.

От няколко месеца съм излязла извън ритъм, чувствам се уморена, ленива, безполезна. Дните ми минават в едно безкрайно лутане и състезаване с работата, децата и домашните задължения, не успявам да свърша нищо като хората, все едни полвинчати работи и накрая на деня не се чувствам удовлетворена от нищо, а напротив, сякаш още един загубен ден. Удобно се настаних във фразата “нямам време”, а винаги съм била човекът с времето, човекът, който толкова добре успява да организира всичко, че цял живот слуша репликата “е, ти имаш време”, сякаш моят ден е едни 36 часа. При мен нещата се случват с добра организираност и ясно структурирани задачи за деня, като тук не става въпрос да се претоварвам и да се опитвам да съм Superman. Но понякога мързелът ме застига, демотивирам се, може би лека меланхолия и започнах да намирам оправдания, както и безсмислено да прекарвам всяка свободна минута в ИГ, където нищо не ми беше интересно, просто навик на пръста. Надигнах се от няколко дни, започнах да отделям време за себе си без да търся оправдания от сорта на “ама пералнята чака”, ” я да видя кой къде е на екскурзия” и подобни. На пръв поглед нищо и никакви минути или усилия, но с несравнимо въздействие. След като разпратя децата на училище и градина, се прибирам и имам около 1 час до започване на работния ден. Опитвам да се владея от чувството на “само да отворя да погледна нещо работно”, защото това поглеждане обикновено завършва към 11 часа. Та, няма никой освен мен вкъщи, сипвам си половин литър вода, леко я стоплям, няколко капки лимон и след това си пускам една медитация около 10-12 минути, правя закуска и съм готова да започна работния ден или ако имам още малко минути прочитам няколко страници от нещо, което ми е интересно. Стремя се няколко пъти в седмицата да отделя между 20 и 30 минути за някаква тренировка вкъщи, или пилатес, или йога за начинаещи. Първите дни малко се насилвах да го правя, но после сякаш стана рутина и ми дава спокойствие и лекота. Както и много ми помага да си водя борд със задачите и нещата, които искам да свърша, от ежедневно меню и пазар, до подготовка за Коледа и план за пътешествия следващата година. Да си планирам ми носи несравнимо спокойствие и удовлетворение, може накрая да не отидем на конкретното място, но самия процес по проучване ме разтоварва.

Да не забравяме, че сме хора и нищо човешко не ни е чуждо, всички минаваме през спадове и върхове през живота си!

Обичайте се хора и пробвайте да направите един план, пък после ще видим дали да ми благодарите 😄



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *