Лондон
Какво да Ви кажа, Лондон си е Лондон. Прекрасен, цветен, шумен, препълнен, никога спящ, дори и следобедна дрямка няма. Огромен град събрал в себе си хора от цял свят, ревностно пазейки съдбите и традициите им. Били сме в Лондон по същото време преди точно 13 години. Запомнила съм го като впечатляващ, студен и малко мрачен град. Преди да заминем реших да прочета малко блог постове или пътеписи, да сверя часовника си, а и обичам да си мечтая за всяко едно пътуване, което ми предстои. Така попаднах на няколко различни човека, които споделят едно изречение „Или се влюбваш в Лондон, или го намразваш“. Мога да кажа, че да съм влюбена едва ли, да го мразя не може да става и дума, смятам, че му се възхищавам, че се чувствам добре по улиците му, че ми харесва духа, който носи, събралото се разнообразие в него, безкрайните възможностите и хилядите случващи се неща във всяка минута.
Доста ранен полет имахме, но бяхме ограничени във времето и решихме, че ще издържим, за да може да оползотворим максимално престоя си. Не мога да дам съвет за настаняване, тъй като ние бяхме при близки приятели, но мога да споделя, че всичко е далеч, както и да го гледате на картата и да си казвате „ама ей го е къде е“, ами не, не е ей го е. Всеки ден ползвахме метро и автобуси, особено тези на два етажа са ни любимите. Пристигнахме на летище Лутън и се оказа, че има стачка на влаковете, затова закупихме билети за автобус, после метро, накрая друг автобус, попътувахме малко 🙂 Всичко е супер лесно и организирано. Само едно се чудя, как едно време сме живели без GPS на телефоните?!? Нужно е да си закупите допълнителен план от мобилния си оператор за Великобритания, моят план с Интернет свърши за около 2-та часа път от летището до апартамента, така че се наложи докупуване и пускане на такъв само за бърз ориентир с градския транспорт. Във всички заведения има безплатен Wi-Fi. Относно билетите за градския транспорт, ние ползвахме дебитните си карти и влизахме навсякъде с тапване, важно е да се оттапнете (страшна дума 😄), така за деня без значение на какво и колко пъти се качвате няма да платите повече от 9 паунда, само при автобусите няма оттапване на слизане. Дъщеря ми ме пита „Ама какво значи тапване, какво говориш изобщо?“, та тапване значи да доближите дебитната си карта на вратите, които пропускат да влезете в метрото, там, където доближавате баркода на билета или транспортната карта. Тап и продължаваме. Обикновено дръпваха парите след полунощ. Деца до 12 години (мисля) се возят безплатно, с Никол минавахме двете на големите врати на метрото, които са обособени за колички. Със сигурност има oyster карти, но ние не сме купували.
Бяхме на футболен мач, което беше различното за нас. Не бяхме ходили до сега и определено ще повторим в бъдеще. За трите пълни дни, които имахме успяхме да преизпълним програмата, беше малко натоварващо за хора на възраст като нас, но успяхме да издържим😄. Бях си набелязала нещата, които искаме да видим още преди заминаването, та имах някаква ясна идея какво и къде. Също така бях запазила онлайн билети за National History Museum, входът е безплатен, но трябва да имате билети с час на посещение. Ние пристигнахме по-рано и нямаше проблем, предполагам през уикендите е по-натоварено. Тук е линкът за директно запазване.
Малко ме е яд, че нямахме време за магазини. Мисля, че в Лондон има всички марки на света. Аз пробвах една Balenciaga, ей така набързо 😁 Също споделям две вина, които изключително ме впечатлиха, бяха наистина страхотни, от супермаркет, ако някъде ги мернете, не се колебайте. За цените да си говорим, ами като обръщаме паунд в лева е скъпо, но пък напитките на Alpro бяха по 1.75 паунда, маслото President около 2.5 паунда (голямата опаковка), едно ядене с месо в индийски ресторант 9 паунда. Беше ни първото индийско и доста ни хареса, та направих си труда да проверя как стои въпросът в София с ресторантите и цените, едно ядене е около 27-30 лева, можем да си сметнем и сами. Не искам да сравнявам, не отварям темата данъци, здравеопазване, наеми и тн. Просто споделям опит, то какъв ли точно опит за 3 дни, но това е.
С добра организация успяхме да разгледаме кварталите: Greenwich – центъра на квартала, парка, меридиана и една хубава разходка покрай къщите, изцяло в английски стил ; Mayfair и Soho – прекрасни, толкова много атмосфера, и за да не си помислите, че само обикаляме, да потвърдя, че и бира пихме ; Notting hill – след като минахме известните Portobello road и Lancaster road, тръгнахме съвсем безцелно по успоредна на Portobello да се връщаме към малко по-далечна станция на метро. Красимир зави в дясно по малките пресечки и така се озовахме там, където трябва. Там, където няма туристи, там, където са истински красивите къщи и улици на квартала. И не на последно място видяхме част от Kensington, минахме случайно и покрай българското посолство.
Разходихме се в някакви части на Hide park, St. James’s park и Green park. Знаят англичаните как се прави. Прибавям стандартните забележителности като Big Ben, Buckingham palace, Piccadilly circus, Trafalgar Square, St. Paul Cathedral, Tower Bridge, London Bridge, малко от Canary Wharf и Covent Garden.
Като гледам описанието си и всъщност май се разсипахме от ходене. И тук е моментът да благодаря на това моето дете, което е толкова невероятно и разбрано, което въпреки, че беше смазано от 21км, на въпроса „Измори ли се?“, то отговори „Не много, просто искам да седна малко.“ Нямам какво да добавя, освен че я обичам ужасно много, не заради това, че ходи, а по принцип. Най-хубавото (както винаги) беше, че бях с моите хора. Миличко, благодаря ти от сърце, ти си страхотна и те обичам безкрайно ❤ Хиляди прегръдки за Лорчето, която сготви най-вкусния Shepherd’s pie. И не на последно място Красимир, с когото всичко е някак по-хубаво.
Оставям предните appreciation послания към хората, които са в сърцето ми и напомням да не забравяме да им го казваме, защото думите значат много.
И да, с огромно удоволствие бих се върнала отново в Лондон, около някоя Коледа ми се струва точното време.