La Dotta, la Grassa, la Rossa

Голяма чаровница е Болоня, но целият регион Емилия-Романя прави картината още по-невероятна. Както обичам да казвам „Италия няма как да ни разочарова“. Когато се прибирам винаги се питам защо го правя, но и толкова ми става хубаво да се прибера вкъщи, а и бързо започвам да планувам следващото си завръщане към тази велика страна. Преди време си бях обещала, че ще ходя в Италия поне веднъж годишно, напоследък се опитвам да „излъжа“ системата и да станат два пъти, вече дори не ме влече моментът с „има толкова много места, които не сме видели“, сякаш с годините избирам нещата, които ми носят чиста радост, наслада и изместват фокуса от това да видя колкото е възможно повече от света.

Ще започна с малко полезна информация и ще включа и другите места, които успяхме да обиколим.

От летище Marconi (на което кацат всички авиокомпании) до Bologna Centrale тръгва Marconi Express, който стига от летището до гарата за около 7 минути и е на всеки 15 до 20 минути. Струва 9 евро в посока (има опция и за двупосочен за 17 евро) и може да не си купувате билет от машината, а само да доближите банковата си карта на устройствата, които Ви пропускат да влезете и автоматичната врата към платформата ще се отвори, на излизане отново трябва да ползвате същата карта, накрая отчита един билет. Това при положение, че си купувате one way билет, ако е двупосочен предполагам ще трябва да си го закупите от машината. Движи се по маршрута от 05:40 часа до полунощ. Bologna Centrale е централната им гара и друга не Ви трябва. Оттам се хващат всички влакове, а и е нещо като старт на основната им търговска улица via Indipendenza, ако стигнете до самия ѝ край, то ще се озовете пред Fontana dell Nettuno и ще бъдете на Piazza Maggiore.

Не сме си купували предварително билети за влакове. Стигаме на гарата и директно при някоя от машините, избираме език и започваме да търсим в колко часа има влак за мястото, на което отиваме. Машините са изключително лесни за работа, както и за плащане, кеш или с карта. Цените са различни и зависят от вида влак и бързината, с която се движи, винаги имаше много места, независимо колко много хора чакат и всички влакове бяха доста прилични. Пътува се с маски FFP2, но имаше хора и с обикновени, нищо не им казваха във влаковете, но на летището в Италия връщат хората с различна от споменатата маска, за да си купят FFP2. Продават се по гари и будки, предполагам и по заведения.

Имахме 4 пълни дни и 5 нощувки, като спахме в Hotel University , който беше по средата между гарата и Piazza Maggiore, малко по-скъп, но с перфектна локация, на която заложихме в случая. Прекарахме един цял ден и всички вечери в Болоня, като не сме посещавали музеи, но се отдадохме на дълги разходки из града и коктейли на слънце.

Един ден отделихме за Римини в комбинация със Сан Марино, беше най-студеният и ветровит ден. Първо пътувахме с влак около час до Римини и после още толкова с автобус, чиято спирка се намираше срещу централия вход на гарата. Имайте предвид, че от СМ до Римини няма автобус през 20 минути, а някъде на час, час и нещо, така че погледнете си разписанието, за да знаете с колко време разполагате. Билети директно от шофьора. Както споменах в Instagram, Сан Марино е безмитна зона и цената на очилата е с 30-40% по-ниска, както и на парфюмите. Само с лична карта се ходи. Като цяло бих го пропуснала, но пък имам супер очила, така че грам не съжалявам.

Римини ми се стори много симпатичен град, макар да не остана много време за него, като дори не сме спирали за обяд или питие, а и не успяхме да стигнем до морето. 4 часа път за деня са си много.

Втория ден отидохме до Парма и Модена, пак сгъстихме програмата и за Модена не остана много време, но успяхме да обиколим центъра. Парма беше страхотен, препоръчвам с две ръце. На места малко ми приличаше на Рига. Да, казах го, колкото и невероятно да звучи. Прекарахме повече време там, даже направихме и един лек обяд в дегустерията на La Prosciutteria , която се намира отстрани в пресечката. Взехме си плато за двама и специално го избрахме да има culatello, което е много високо качество прошуто, беше нереално вкусно. Имах и още едно супер предложение за обяд Trattoria Corrieri , но без резервация нямахме никакъв шанс, свободна маса имаше за след 2 часа, а пред нас чакаха поне 10 човека.

Ще има отделен пост на кой град посветихме последния ден. А сега се връщам на няколко места в Болоня, които си заслужават да бъдат посетени. Забравих да уточня, че не сме ползвали никакъв градски транспорт, а събота и неделя затварят част от централните улици и стават пешеходни, беше пълно с добре облечени и весели хора, жестока атмосфера.

❤ Salumeria Simoni – може би най-известната салумерия в Италия, награждавана много пъти и с най-висок рейтинг. Имат магазин, от който си взехме някои неща за вкъщи, а имат и магазин в комбинация със заведение, маси отвън и вътре, не се правят резервации, петък и събота шансът клони към минус, но през другото време, ако отидете една идея по-рано може да седнете почти веднага. Минавахме доста пъти покрай нея и винаги беше пълна, работи до 23 часа. Аз си поръчах Bresaola, не се разбрахме със сервитьора и дойде нещо като филе Елена, не че е лошо, но просто не беше моето, та да го имате предвид.

❤ La Prosciutteria – беше буквално на съседния ъгъл до хотела ни, за съжаление така и не успяхме да я вместим в програмата, но изглеждаше страхотно и винаги беше пълно. Правят и резервация по WhatsApp.

❤ Mortadella Lab – толкова много изписах за нея в Инстаграм, така че тук просто оставям профила им и ако го разгледате сами ще се убедите за какво говорим. Сандвичите са огромни и са 5 евро. Няма маси за сядане, ядете на крак или взимате за вкъщи.

❤ Forno Brisa – в някое от кулинарните предавания бях видяла пекарната, а на място се оказа, че имат няколко локации. Сутрин имат сладки неща и фокачи, но нямаше сандвичи с мортадела, за които предимно отидохме, но пък кроасаните им и капучиното бяха изключителни. Топ попадение ми е.

❤ Pappare’ Bologna – е едно модерно брънч място, в което от ранна утрин изобилства от кроасани и сладкиши, а по-късно има и други интересни неща. Все още не съм попадала на такова в България.

❤ Cremeria Santo Stefano – най-добрият сладолед в живота ми. Точка.

Ако имате възможност да изпиете един коктейл или едно кафе, то нека бъде в заведенията на площада пред базиликата Сан Стефано, оставям един гугъл мапс с точна локация, пък дано свърши работа. Цената на един Aperol Spritz е 9 евро, но наистина е невероятно удоволствие, същото важи и за вечерта, самият район е с много приятна атмосфера. Пихме аперол и за 5 евро до нашия хотел, също беше мнгоо добър, но мястото няма нищо общо с това пред базиликата.

https://www.google.com/maps/@44.4922031,11.3481604,3a,75y,317.2h,85.28t/data=!3m6!1e1!3m4!1srvn5sPL3B7T2znGjFwLTEQ!2e0!7i13312!8i6656

Не искам да съм от онези българи, които ходят някъде, връщат се и все мрънкат колко е гадно в България, а и не съм, защото си я обичам, пък и тя страната не е виновна какви са хората, но има доста да учим за качество и цени. Макар персоналът да не е много на ниво в Италия, някак по-лесно се преглъща, когато е с добър коктейл.

Не забравяйте да проверявате работното време на местата за храна, които искате да посетите, а понякога и в гугъл не е актуална информацията. За Simoni пише, че е до 19:30 часа, а като питахме се оказа до 23 часа.

Май се получи малко дълго и ще приключвам. Нямам търпение да се върна отново и в списъка ми все още чакат: Ferrara , Ravenna и Reggio Emilia.

Желая Ви Болоня!

Ciao, ragazzi! Irene