Андрей и неговите 5

Преди сто години, още преди дори бегло да ми минава въпросът „Що е това да имаш дете?“, чух една колежка да казва на друга, че като тръгнели децата на училище и годините се изнизвали толкова бързо за родителите, че направо се обръщаш и пуф, каквото било, било. Тогава млада и незаинтересована, врътнах вътрешно очи и си казах едно най-обикновено „оф“. Сега всяка година се връщам по няколко пъти към тези думи и ми се струва, че понякога не внимавам в час и най-важните ми уроци са ме близнали леко по рамото или са погалили нежно косата ми, но аз с моя овнешки характер, сто процента съм вършела други поне 11 неща и така съм пропуснала да забележа това, което трябва. Както и да е, явно в този живот няма да повярвам навреме, а ще трябва все от собствен опит да се уча.

И така, това писмо е за моето малко момче, което днес става на 5 години. Моето малко момче, което още малко и ще стане голямо, което още малко ще дава да го прегръщам непрекъснато, още малко ще плаче и още малко ще смята, че аз съм неговият свят. С всеки изминал ден, седмица, месец или година, се радвам на всички стъпки през, които преминава, радвам се като виждам как се справя сам, радвам се като наблюдавам любознателността му, радвам се на желанието му да стане голям и да прави „еди какво си“ и се гордея с него, и ми е мило в какъв човек се превръща, и в следващия момент ми се иска да стана и просто да натисна паузата. Толкова необяснимо и странно се преплитат чувствата ми, че чак болезнено на моменти.

Вярвам, че ще се превърне в един достоен и прекрасен човек, защото всичко тръгва от семейството, от подкрепата, примера и възпитанието, а ние с баща му сме тук, за да го преведем успешно и най-важното да го обсипем с обич (и майка му с повече от допустимото целувки;)).

Здраве и доброта на най-милото същество, което познавам. С обич, мама ~