Февруари’22
Ето го и най-студеният месец, за щастие е по-кратък от останалите. Като започнах да подготвям бюлетина беше тепърва началото на февруари, а сега е преполовил, също добавям, че в момента грее слънце, а то е синоним на щастие, липсва ми само една чаша вино и хубава музика, за пълен завършек на романтичната ми писателска натура (не, не, не си и помисляйте, че асоциирам себе си като писател или подобно, просто фразата звучи красиво). След като се уточнихме, заповядайте да се насладите на нещата произлезли от моето перо́.
🖤 Майки – ще започна с майките. Не, не за нас като такива, а за нашите собствени майки и понеже моята навършва 60 този месец, ми се иска да си поговорим за тях. Инстаграм създава усещането, че всички живеем на пълни обороти и повечето ни (да не кажа всички) емоции са свързани само с нашата личност, децата, любимият и приятелите ни. Сякаш родителите и най-близките ни изчезват от живота ни в момента, в който навършим 18 години. Може и да се лъжа, предполагам запазваме частта с роднините за себе си, но пак някак ме гложди, че бързо заменяме семейството си, с новото такова. И понеже мен ме чака същото, децата ми да станат на 18, да излязат от вкъщи и да ги виждам само по празници или понякога, а това действие е буквално зад ъгъла, защото животът е с продължителност една пресечка. Но за да не ставам прекалено меланхолична и носталгична, искам да напомня на себе си (на първо място) и на вас, че родителите и семейството е всичко. Може би не съм най-подходящия пример, защото се случва да се развикам на майка ми понякога, случва се да не ѝ звъня всеки ден, случва се да ѝ се разсърдя понякога, но пък бързо ми минава, не се вглеждам в малките неща, пропускам „лекарските“ ѝ съвети без да опонирам, каня я на разходка всяка седмица, каня я на море и в Италия, карам я да ме снима, давам ѝ да ми гледа децата понякога 😄 и още такива „малки“ неща, които сигурна съм стоплят сърцата и на двете ни. Та, момичета(и момчета, ако има такива, които да прочетат това нещо), прекарвайте време с майките си, правете неща, които Ви карат да бъдете щастливи заедно, бъдете най-добри приятелки и се отнасяйте към това сериозно.
🖤Bistrello – понеже храната е важна част от нашия живот, второто място го отреждам на ресторант Bistrello. Обстановката е жестока, по-добро обслужване май не съм виждала никъде, френското им розe е превъзходно, а тирамисуто е нестандартно и много вкусно. Като единствен недостатък мога да отбележа миризмата от готвенето, тъй като кухнята е отворена, но не беше нещо трагично или такова, че да ме откаже да отида отново.
🖤 Мода – купила съм си няколко неща и отдавна не съм споделяла нищо модно, а оказва се темата все повече ме вълнува, особено като виждам как успявам да трансформирам гардероба си и колко по-осъзнато и с удоволствие пазарувам. Продължавам да устоявам на неща, които бих взела, защото много ми харесват, намалени са или съм ги видяла от някой. Последните ми две покупки са кожен колан с две лица на Lauren Ralph Lauren (това е моят и е по-широк вариант), който изглежда много добре и мога да го комбинирам с всичко. Да си призная исках Gucci , но идва доста над бюджета ми и затова като един отговорен възрастен се отказах от него. Другата ми 6 месеца обмисляна покупка е черен широк панталон. Изобщо не си представях къде ще го облека, пробвах панталони предимно в бежовата гама, все не ми стояха както исках или материята не ми харесваше, докато не реших да сменя цвета с черен и тогава се появи моят, неизвестна за мен италианска марка, че и намален. Засега само вкъщи съм го носила, но нямам търпение да го комбинирам с колана, с риза или с потник. И бих го носила на морето, когато отиваме на вечеря, на бар с приятелки, на театър и романтична среща с Красимир, на фадо вечер в Португалия, по залез на брега на Полиняно, с чаша вино в ръка на някоя римска пиаца…мисля, че успях да оправдая покупката му.
🖤 Chad and Clair – млада двойка, която живее в Tennessee (USA). Гледам видеата им в YouTube, много са усмихнати и неподправени. Особено приятно ми беше да гледам пътешествията им от техния „50 country goal“.
🖤 Нели Закс – „Смъртта още празнува живота“ е тежка, истинска, тъмна, мъчна и караща те да настръхваш поезия. Достатъчно клиширано ли се получи описанието? Книга, която те е страх да отвориш и същевременно не искаш да има последна страница.
🖤 Баница с ябълка – нали знаете как добре познатите и пренебрегвани неща, накрая се оказват най-хубавите. Така и с този десерт. Ако избегнем досадния момент на белене и рендосване на ябълките, то е страхотен. Вкъщи всички сме му фенове и особено през по-студените месеци, често го правим. А ако му прибавим и лъжица хубав сладолед направо си става гурме работа.
Оставям рецептата за всеки случай и всички импровизации са добре дошли 🙂 Настъргвам на едро няколко ябълки, добавям захар и канела, винаги на око, разбърквам. Преди да разпределя сместа върху кората, я намазвам с олио, след това навивам по две кори. Внимавам да не прекалявам със сместа, защото става много „мокър“ и не може да се изпече добре, слагам в намазнена тавичка и отгоре нареждам няколко парченца масло. Може да се замести олиото изцяло с масло. Пека на 200 градуса без вентилатор, докато се зачерви и воала, понякога остава и за сутрешна закуска.
🖤 „Еуфория“ и „Гениалната приятелка“ – два страхотни сериала. Няма да се обяснявам излишно, само ще кажа, че будейки се в понеделник, не си казвам „Оф, пак е понеделник“, а „Жестоко. Понеделник е, нямам търпение да си пусна новите серии“.
Каквото можах да изсмуча от пръстите си, направих го, както за вас, така и за себе си. Не мога да си обясня защо изведнъж ми стана толкова трудно да премина през зимните месеци. Може би е в резултат на натрупването и на не съвсем ясното работно бъдеще (че и настояще), може би, защото така и не успявам да свикна да бъда човек на мига и момента. Тъкмо си помислям, че бележа прогрес и започвам да свиквам с изборите си, да съм по-смирена, по-благодарна, по-радваща се на „тук и сега“, по-спокойна и пак чувството на неудовлетвореност започва да ме тегли. Какво да ни кажа, явно е природа и не мога да избягам от нея, а докато се мъча да го направя, то всичко минало. Така че понякога е добре да бягаме от клишираните, общовалидни максими, които трябва да следваме и просто да бъдем себе си с всичките си неодстатъци.
Дръжте се, малко остана до края на март месец. С обич, Ирене~