Януари ’22
„2022 pronounced 2020 too“, еми, каквото такова. Годините започват и свършват без значение точните цифри или какво се случва в света или в нашия малък такъв. Тази година съм си обещала няколко неща, и те са да не поучавам хората и себе си, да не мотивирам никой с нищо, защото не успявам да го приложа на себе си, пък какво остава за другите, обещала съм си да го карам по-полека, ей така, да видя дали ще ми свърши света, ако го направя. Цял живот съм била на пълни обороти и с по няколко дини под мишници, крака, където се сетите и не е като да съм се чувствала супер герой, по-скоро ми е носило усещането за един супер изморен и непрекъснато зает човек, който в крайна сметка няма време да остане 5 минути със себе си и да реши „Това ли беше?! Това ли искам?!“. Загубих си мисълта някъде между редовете, но искам да обобщя (като прехвърля вината), че имам средното усещане, че обществото ме принуждава да съм вечно конкурентна, активна, целеустремена, успешна и какво ли още не, а аз само искам да съм радостна, да се чувствам спокойна и ако прекарам една седмица в пиене на кафе и гледане в сериали, да не се чувствам виновна, че едва ли не съм пропиляла живота си. Дълго стана, знам, че смътно ме разбирате, но все пак долавяте накъде отиват нещата, ще бъде година изпълнена с радости и свобода, каквото и да ми коства. Мисля, че всички я заслужаваме, след всичко през, което преминахме, преминаваме и ще преминем. Ще започвам, защото мисля, че точно сега изгубих поне две трети от хората, които следят бюлетина.
🖤 Jazu by Hamachi е японски ресторант, в който успях да заведа Никол в дните преди края на годината. Храната беше страхотна, интериорът и обслужването, хигиената, доста сме впечатлени и прекарахме един страхотен женски обед. Вкъщи много обичаме суши (без Андрей, разбира се), но Никол, тя е супер фен, любител, ценител, ако я питате какво искаш за ядене, винаги отговаря суши, когато съм донесла или поръчала без да ѝ кажа и започва да ме прегръща, ще каже човек, че получава супер подарък. Спряхме се на рамен и три вида суши, като едното беше с миди сен жак.
🖤 В Италия с Катерина – Катерина живее в Рим, работи в хотел и по време на първата вълна от пандемията и стоенето вкъщи, започна една рубрика във Фейсбуук, в която ни развеждаше в Рим и околията. Разказваше ни интересни неща по възможно най-непринудения начин. Не мога да се похваля, че редовно следя нещата, които публикува, но понякога, когато ми е много тъжно за Италия си пускам нещо и гледам. Спомням си, че вече му се виждаше началото на ходенето ни в Рим през изминалата година и Катерина се беше включила на живо, за да пие кафе с нас, аз на дивана и пред телефона си, а тя пред Колизеума, валеше дъжд и беше доста пусто. Въпреки това отново ми се струваше като най-невероятното място на света, затвърждавам любовта си към Рим и страната. *Оставям няколко мои снимки от града, тъй като не искам да свалям и ползвам нейни, не съм много наясно с правилата. И една снимка на това как изглежда любовта, когато не е нагласена за снимка.
🖤 Дрехи за Андрей – искам да си говорим малко за финанси и как пазарувам аз, какви са ми разбиранията, какви излишни разходи избягвам и за какво предпочитам да инвестирам повече. Започвам с Андрей и неговите дрехи. Ако за Никол бях изкупила магазините и накрая имах чували с бебешки рокли, които се носят от 3-то бебе вече, то за Андрей бях и съм доста по-умерена. Хайде да сме честни, в много моменти се изкушаваме да купуваме дрехи и обувки, защото са намалени, защото искаме да облечем децата си в разнообразни и понякога ненужно скъпи неща заради самите нас. Питайте детето си дали иска да е с тесни дънки или предпочита да е с клин, отговорът е ясен на всички ни. Андрей се е сдобил с няколко анцунга купени от супермаркет, едноцветни, без щампи, чудесна материя, удобни за всеки ден в градината, носи ги вече година. По същия начин е с всички други дрехи, няколко летни тениски, учудващо му стават дълго време, ако не се изцапат непоправимо, то влизат в употреба и следващото лято, като допълвам с една-две нови. Има точно едни дънки, които е обличал точно два пъти на двете сватби, които бяхме. Има разбира се и няколко по-представителни неща, които да са все така удобни. Цяло лято изкара с един crocs, който се оказа най-добрата ми покупка на всички времена, ползва ги като джапанки, сандали, а сега са и пантофи в градината, дори искаше и есента да ходи с тях навън. Купувам маратонки обикновено два пъти в годината, тази зима е с ботушите от миналата, както и якето му е трета зима, купувано е на намаление в края на сезон за 30 лева от Benetton. Не смятам за нужно да взимам яке, дрехи и други неща, когато старите му стават и са здрави. Обичам цветни неща и не държа да е нещо скъпо и марково, всичко се износва до дупка и след това се рециклира. Когато имам възможност пазарувам на намаления, особено зимни неща. Изцяло съм на мнение, че предпочитам да му купя 5 дрехи за годината, но вместо това да го запиша на нещо, което иска или да го заведем някъде. Не ми се трупат безброй дрехи, които след 3 месеца вече са му малки, напълно неудобни са, не се носят на градина, а влизат в употреба само за снимки. Пазарувайте разумно и знам, че с момичетата е малко по-различно, но и там нещата се уравновесяват.
🖤 „Разпилян ум“ на Д-р Габор Мате – толкова бях впечатлена от филма „The wisdom of trauma“, че го гледах три пъти, говорих за него в продължение на месеци и то на всякакви хора, без да се съобразявам дали тях ги вълнува тази тема, не изпусках момент да го препоръчам и обобщя. Книгата му „Разпилян ум“, която е от 1997 година, прочетох за няколко дни, като минах през състояния на отчаяние, радост, сълзи, упреци и силна вина. Щеше ми се да бях обърнала повече внимание на тези теми или да ги бях открила по-рано, но и осъзнавам, че не мога да върна времето, затова е добре да се съсредоточа над настоящето. Не съм споделяла един много личен и тежък период за мен, чиито спомени ме карат да чувствам вина, да се срамувам от себе си и държанието си, даже ме карат да се питам каква майка съм изобщо. Когато Андрей направи годинка, а Никол почти 6 се върнах на работа от вкъщи с нова позиция и неистово желание и стремеж да бъда супер навсякъде, с убеждението, че това е моят шанс за израстване и още куп глупости, в следствие, на което се претоварих до краен предел, гледане на две малки деца вкъщи, едното бебе и с непрекъсната нужда от майка, куп домашни и ежедневни задължение, работа свързана с големи отговорности, срокове и учене. Нещата започнаха да експлоадират едно по едно, бях кълбо от нерви, всичко ме дразнеше, не пропусках момент да натяквам на мъжа ми колко много неща върша, да се развикам на майка ми, че никой не ми помага с нищо, да се държа дистанцирано и някак сърдито, когато някой колега ме помолеше за нещо извън задълженията ми, да ми се струва, че на всички останали им е супер лесно, а аз нося едва ли не целият свят на раменете си, но от всичко изброено най-тъжното беше, че все виждах вина в Никол, изисквах от нея да се държи като възрастен човек и непрекъснато мърморех. Това продължи три безкрайно дълги месеца, докато не се пречупих да споделя с моя близка приятелка, която се интересува много от психология и когато разказвайки ѝ конкретните случки, като „Тъкмо изчистих с прахосмукачката и тя си яде бисквитата навсякъде“, нейните съвети, разяснения, спокойният ѝ и мек глас без нотка на осъдителност, ме накараха да осъзная колко греша в подхода си, не само към децата, но и към самата мен. В цялата история, хубавото е, че бързо влязох в ритъм и нещата се оправиха, лошото е, че подложих семейството си на цялото това нещо и че не минава седмица да не си го спомня и да се почувствам ужасно виновна. Нямам поука, споделям опит и давам един съвет, че е хубаво човек да хвърля по едно око на книгите, да подбере такива, които реално да му помагат да израства и да учи, защото човешката психология и държание са от изключителна важност и честно ли, струват ми се безкрайно трудни.
🖤 Fragmeant – там някъде, между хаотичните ми мисли и неспокойното време, се настанява като у дома си Елена. Елена, към която тайно изпитвам едно срамежливо възхищение, Елена, която извиква емоция на чисто удоволствие със снимките и текстовете си, Елена, която ме кара да откривам светове, защото няма значение къде се намираш, когато носиш ума си навсякъде с теб. Има нещо крайно притегателно в тази жена, надявам се да го усетите като започнете да я четете, след това няма да може да се спрете.
🖤 Atelier Restaurant Sofia – аз съм от хората, на които януари им се струва безкраен и мислят само за това как ще дойде пролетта, но реших докато чакам защо да не излезем с Красимир на една романтична вечеря и честно казано ни се отрази страхотно. Храната беше много вкусна и определено ще си мисля дълго време за тартара. Отдавна, много отдавна не съм била на толкова приятно място.
🖤 Sex Education – по време на зимните празници, оказва се имам най-много време и най-голямо желание за филми и сериали. Цяла година събирам интересни неща за гледане по Netflix и обикновено на 20-ти декември си плащам абонамент за един месец. Изглеждам всичко набелязано и ненабелязано, утолявам глада си за екран и след това спокойно си карам годината. Това е още едно нещо, за което смятам, че е излишно да се плащат много пари, особено ако не сте в група, както съм аз, 16 лева на месец за изгледани 2 серии, пълен абсурд. Но да се върнем на филмите, гледах страхотни неща, донякъде и не толкова, но реших да споделя за „Sex education“, прекрасен сериал, има точната доза хумор, ирония, тъга, истиност, малко фантазия и изобщо Laurie Nunn се е справила блестящо, хем да се разтоварим, хем да ни докосне сърцето и накара да мислим, точно когато трябва.
🖤Народът на Вазов -от Александър Секулов, постановка на Диана Добрева. Имаме билети за края на месеца и още не сме я гледали, но нямам никакви съмнения, че ще е незабравима, защото в опита ми досега Диана Добрева и Александър Секулов са невероятен тандем. Отдавна не сме били на театър, а като се сетя предни години не се спирахме. Едва ли ще наваксаме този сезон, но определено ще се постараем да не е веднъж. Друга постановка, за която имаме билети и нямам търпение е „Лисичета“. Театърът е нещо като част от мен, като поезията, кара ме да се радвам на живота, да го ценя и усещам все по-силно.
Като за януари месец мисля, че преизпълних плана на бюлетина и споделянето. Напомням, че големите неща винаги се крият в малките, че няма нищо лошо, ако понякога забравяме разни неща, но е добре да помним най-важните, че животът е по-хубав с паста или поне по-вкусен, че все още не са вдигнали цените на мечтите и януари е точното време да им се отдадем.
Дори и старта на годината да не е зашеметяващ, това не означава, че няма да наваксаме през останалото време.
Горе главата и пролетта все някога ще дойде. С обич, Ирене~