Август’21

Август’21

🖤 Започвам с храна. Бях споделила за Pizza Bianca в Рим и мисля, че в Il Fornetto , която се намира на ъгъла на ул.Оборище и ул. Сан Стефано е достойна конкуренция. Ако минавате в района, определено препоръчвам да опитате.

🖤 И продължавам с храна. Каквото и да си говорим, целият живот се върти около любов и храна. Малките бургери от Miam са ми едни от любимите, а от скоро имат и мини маркет, където пробвах Баският чийзкейк, който беше доста вкусен. А второто ми попадение там е консерва с домати San Marzano, който гледа италиански кулинарни предавания, знае за какво говоря. Честно казано съм ги търсила в много италиански магазини в София и не съм успяла да ги открия до сега.

🖤 Добре забравените рокли. Аз съм малко като децата, скриваш им една играчка, те забравят за нея и като им я покажеш след известно време, те ѝ се радват, като че ли е нова. Малко ми е неудобно да кажа, че точно тази рокля бях скрила от себе си, защото носи моето име, но тази година с удоволствие си я нося цяло лято. Та носете си момичета и старите рокли, стига с това трупане на хиляди безсмислени дрехи, които не предизвикват никакво чувство.

🖤 За първи път отивам на дегустационна вечер в Casavino , темата беше “Морско приключение” и опитахме 8 вида вина от Испания, Италия, Прованс, Уругвай, Чили и Южна Африка. Беше изключително приятно преживяване. Накрая си тръгнах с торба пълна със страхотни вина и огромна усмивка. Решила съм следващия път да заведа баща ми. Обикновено прекарвам повече време с майка ми, някоя и друга екскурзия, хотел, обяд, докато с него времето обикновено е ограничено. Не виждам нищо по-смислено от това да прекарваме време с близките си хора ❤

🖤 Година след смъртта на Антъни Бордейн излезе документалният филм “Roadrunner”, който проследява живота и кариерното му развитие. Очаква се да бъде излъчен по HBO MAX до края на годината. Често гледам кулинарните канали, понякога започва серия с него и ми отнема 20-30 секунди, за да си спомня, че вече не е жив и направо ми се съсипва вечерта. Знам, че хиляди човешки животи приключват всеки час и че всеки един е ценен, никой не повече от останалите, но при мен се получава една странна привързаност към определени хора от големия екран, сякаш ги познавам, сякаш светът не може да продължи нормално без тях. Антъни Бордейн е един от тях.

🖤 Madres paralelas е новият филм на Педро Алмодовар, разбира се с участието на любимата му/ни Пенелопе Круз. Премиерата се очаква на 11 ноември 2021. Ще е пресилено, но ще го кажа “За мен киното започва и свършва с Алмодовар, добре де, и Уди Алън. Ама Педро завинаги. Ох, не ме бива да избера едно нещо. Вива Уди.”

🖤 Година без Васко Василев ми е непълноценна година. Знам, че има много фенове, но аз съм му такъв завинаги. За мен е човек магия, освен гигантският му талант, харизмата и гордостта, която предизвиква, то е и невероятен човек, пълен с добрина и искреност. Честно, хора, на последния концерта 2019-та (когато заведох и Никол) се просълзих като го слушах и гледах. Безкрайно го харесвам, нещо като Рим ми е 🙂 След 2020, в която концертите бяха мит, то няма сила да ме откаже от тазгодишния и вече имаме билети за 20-ти октомври в зала 1 на НДК. Вижте го този невероятен човек, който не се взема много сериозно, а трябва, и има пълното право.

🖤 Скоро се оплаквах, че Da Massimo restaurant е далеч и неудобен за посещение без кола. И какво да видя онзи ден? Da Massimo e Fabio в идеален център, на ул. Дякон Игнатий 19, на една крачка от Славейков. Много пъти сме минавали оттам отивайки към градинката на Иван Вазов и винаги съм хвърляла по един поглед на една вътрешна градина с прекрасен фонтан и все съм си казвала “Ех, малко кътче от Италия”. Хората са направили нещо прекрасно, облекли са дългогодишните ми мисли в действие и вече имаме малката Италия в София. Бяхме с приятелка, която обича Италия колкото мен или дори повече (ако не сте попадали на нея, време е да я откриете Меги ❤) и меко казано преядохме и препихме, но не виждам как по-добре можехме да прекараме съботата или последния ден на юли.

🖤 Не мога да кажа точно какъв е стандартът в София, на морето или в страната, и пак ще засегна болната ми тема “Цена срещу качество”. Слушах подкаст с Андрей Токев в “Дроб и Чили”, та той предлагаше две неща (дано съм ги запомнила правилно :)), като отидем някъде да не пресмятаме колко струва в магазина, защото се добавя такса чупливост, надеценка, как било в Европа и т.н., другото беше дори и да не ни хареса нещо, просто да сме с настройката, че се наслаждаваме и забавляваме. Опитвам да застана от страната на ресторантьорския бизнес, но в крайна сметка оставам клиент и някак отживялата реплика “Клиентът винаги е прав.” се прокрадва в главата ми. И не, аз не съм конфликтна или свръх изискваща личност, нито съм от голямото “добро утро” (дет се вика), даже съм от тези, на които все им е неудобно и си замълчават. Така в заведението La Cattedrale, махнах изпърженото червейче и казах “Сигурно е излязло от манатарките”, така в “Античен кладенец” върнахме мидите, защото наистина сме яли на доста места и се притеснихме, че евентуално с тези може да ни натровят, но те си ги сложиха в сметката и ние си ги платихме, така седнахме в Tobacco за завършек на хубава вечер и след 15 минути чакане за меню, още 15 минути да дойдат 2 коктейла, всеки на цена от 16 лева, накрая получихме нещо безвкусно, пълно с лед, около 150мл общо и в чаши за боза. Цялото това обяснение е защо в много от случаите предпочитам да направя нещо вкъщи или на терасата на някой хотел, отколкото да хвърлям пари нагоре-надолу. Има хора, които това не ги притеснява, но аз опрделено мога да кажа, че не разполагам с доходи, които да ми дават възможността да не ми пука и просто да гледам от веселата страна или да ми е важен “вайба”, пък то дали става или не става, все тая. След цялата тирада, която изписах, споделям едни лесни и вкусни коктейли с джин. За човек като мен, който грам няма познания в тази област, но пък обича джин, обича и коктейли, се справям доста добре, даже ме оценяват като за 16 лева коктейла. Ето затова винаги мъкна кристални чаши, хубаво вино и проверявам дали има хладилник в стаите, защото вечер най-обичаме да седнем сгушени на терасата, докато децата спят, а ние да пием Гарзон (в следващия бюлетин ще бъде протагонист), което вино дори го няма на повечето места. Оставям снимки и споделям, че много харесвам и с краставица или с малко сироп от бъз или малина. Завършвам с това, че не може все вкъщи, но е добре да отстояваме правата си, когато сме в правото си.

🖤 Не съм ходила на кино от 2019 (както можем да се досетим), а едно от нещата, които най-много обичам да правя за себе си е да отида в Дом на киното или Евросинема, да си взема чаша вино и да гледам някой филм, сама. Надявам се с филма Най-хубавите години да възстановя традицията. Сценарист е Габриеле Мучино, оказва се най-гледаният филм в Италия за изминалата година.

🖤 Бонус в последната секунда. Завдението или по-скоро Бутикът за обувки Mino, с ударение на О-то. Толкова много ми хареса, че ако кажа “Прекрасно е!” ще омаловажа усещането да си там. Диамант в града~

Желая ни възможно най-дълъг и безгрижен август!

С обич, Ирене ~



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *