Юли’21

Юли’21

Толкова съм нетърпелива, че пускам месечния бюлетин още в първия ден на юли, вместо да го направя към края, май май си е бил към юнския брой. Но нещото от юли е само от преди минути, първият ми July morning в живота, стоя и се питам “Как така не съм го правила преди?!?!”, не точно на 1ви юли, а по-скоро да посрещам повече изгреви. Слагам си го като цел, повече изгреви и залези ❤

1.Osteria del sole , винен бар в Болоня. Най-старият в Италия, а може би и в цял свят. Създаден през 1465 година в центъра на Болоня. Той е социално място с невероятно вино, там може да занесете храната си и да си поръчате студено червено вино Lambrusco, което е характерно за региона. Или каквото вино вие предпочитате, или пък цяла кана, ако сте с компания.

2.“Съвременна Италия” е сериал от 4 епизода. Това е втори епизод “На открито” с гост Пиерджорджо Кастелани , посветен е на изкуството, което се развива между площади, градини и паркове. Беше много приятен и има субтитри на английски.

3. Анимационният филм “Лятното приключение на Лука”. Страхотно детско, ама наистина страхотно. Май съм по-развълнувана, защото се развива в Италия, отколкото децата ми, макар и на двамата да им хареса много. За Андрей първо кино, а за Никол първо от поне година насам. От създателите на “Тайната на Коко”, който е любимият ни детски филм. Мисля, че го видях в Замунда, но без субтитри.

4. Бавно е, но не се отказвам и продължавам с изчистения гардероб в неутрални цветове. Готова съм с връхните дрехи, имам тренч в бежаво, черно кожено яке, тънко сиво палто и зимно палто в цвят камел (остава ми само зимно яке, но сега е лято и не ми се говори за зима). А този месец си купих и това сако от Mango, не съм убедена, че ми стои съвсем добре, малко е oversized макар и XXS размер, но цветът му е страхотен и е най-доброто, което съм виждала като съотношение цена/качество и е страшно удобно за преходните сезони. В Рим всички бяха с такъв модел, върху официални рокли, къси дънкови панталонки, изобщо новият конвърс. Само една вметка, че цветът е малко по-блед от този на снимката.

5. Шише на Mama Wata. Отдавна се каня да купя по-хубаво шише за вода на Никол, разгледах няколко основни модела и се спрях на този. Заради това, че е от нераждаема стомана, лека е, че е различна като форма от стандартните, термо бутилка е, има сертификат против конденз и протичане, страхотен избор за визия и с покупката на всяка бутилка от серията, подкрепяме международната програма по залесяване на 24Bottles. Вместимостта е 470 мл. Сега и Андрей иска розова 🙂

6. Елена Феранте и “Тягостна любов” , новата ѝ книга, която излезе от печат на 11-ти юни 2021. Не съм я чела, но след силната си тетралогия бих ѝ дала отново шанс, макар и “Измамният живот на възрастните” да не беше на висотата на “Гениалната приятелка”.

7. И малко поезия, защото е крайно необходима за всеки хармоничен живот. Любимата ми Албена и “Единайсетте сестри на юли” . Спомням си как се запознах с нея, видях я да чака на опашка, подминах и изненадана от себе се завъртях, върнах, подадох ръка и казах “Здравейте, Алебена! Чета Ви, следя Ви, ужасно много Ви харесвам.” В света на поезията се случва един друг живот. Много обичам да си мисля, че поезията не се оценява, а се преживява и чувства. И докато сме на темата, споделям и за “Не са чудовища” на Никола Петров, очаква се скоро и ще бъде издадена от издателство за поезия “ДА”

8. Techem получават похвала от мен, заради любезното си отношение и подробната информация, която предоставят по телефон, както и това, че работят супер ефективно по мейл и не е нужно да се ходи до офис за всяко елементарно нещо. Софийска вода също беше на косъм да ме спечели, но една тяхна служителка разби на пух и прах шаносвете им 😀 Тази точка е по повод ремонта и “малките” неща, които трябва да се уредят преди да започне същинската част. Някак умишлено отлагаме старта, знаем, че ще е дълго и мъчително. Не знам какво и как да споделя, но ми се иска да давам актуална, регулярна и честна информация. При ремонт на старо жилище и ново има съществени разлики, както организационно, така и финансово. Като започнем от това, че трябва да се сменят партидите на ТЕЦ, вода и ЧЕЗ (което горе-долу приключихме), продължим с оферти от електро, ВиК и фирма, която ще избие една врата, ще махне подовите настилки навсякъде, както и всички вътрешни врати, следва дограма, нови врати, радиатори и да се замаже всичко , да бъде готово за боя и настилки. И сега вече можем да кажем, че изравняваме нещата с новото строителство и започваме от една изходна позиция. Освен, че ще се смени цялата електро инсталация, то ще се наложи и холът да стане кухня, което ще усложни работата на ВиК човека, но както знаем, вече може всичко (почти). Като се замисля и ми се дохожда някъде, примерно в Гърция.

9. Идва ред и на едно от най-вкусните неща, които съм яла напоследък. Прясна паста от Migliore Pasta Fresca , всяка събота имат щанд на фермерския пазар на Римската стена, могат да се поръчат онлайн, а предполагам участват и на други пазари. Аз си взех със спанак и цвекло, направих ги само с песто, пармезан и челядинки, всички вкъщи бяхме единодушни, че нямат нищо общо с готовите спагети или прясната паста по веригите магазини. Следващия път ще взема талиатели и ще направя Cacio e pepe.

10. Купувам си трета шапка от Under the Sun и мога да потвърдя, че са страхотни, идват на следващия ден, нямат куриерска такса и са с опция преглед. Тази красавица е новата ми лятна, която ще се ползва от цялото семейство (явно) 🙂

https://www.instagram.com/p/CQz_w-KjhIb/

11. Плаж Иракли. Няма да е преувеличено, ако кажа, че говорим за този плаж повече от 7 години и все не отиваме, до сега. Няма какво да се лъжем, прекрасно е, всъщност България е изключително богата държава, такава невероятна природа има. Не искам да звуча като някой родолюбец или патриот, защото не се асоциирам с такива хора, за мен да обичаш страната си, е да не изхвърляш боклуците и фасовете си, където свариш, да спазваш законите, да уважаваш и пазиш, а ако можеш и да помогнеш, било със засаждане на дървета или подобна кауза, тогава е прекрасно. Не са нужни някакви свръх геройства, за да бъдем добри хора и граждани, както в страната си, така и по света. Оставям тази снимка, която е взета от интернет, не знам кой е авторът, за да го посоча. И последно допълнение, че свободната (неохраняема) къмпингова част със сигурност не е моето нещо и преживяване.

12. Изложбата на Елина Кешишева, която признавам си все още не съм видяла. Запазила съм си това удоволствие за след морето, като си представям романтична вечер, изложба и вечеря в “Сол” на ул.Врабча (чух, че крилцата им били несравними), бях там през юни и много ми хареса, непринудена обстановка, любезни хора и адски вкусна храна. Ако имате път, отбийте се, няма да съжалявате. Да се върна на Елина, заминава за Париж като модел, но скоро застава зад обектива и превръща фотографията в своя професия, както и свързва живота си с този на Дейвид Белмер, имат една дъщеря. Скоро става главен фотограф на френското списание Marie Claire. изложбата се намира в Национална галерия “Квадрат 500” и може да бъде видяна до края на юли месец.

Кога беше май месец и плахо започвахме да кроим планове за лятото, кога стана юли и то направо си преполови. За пореден път няма да успеем да случим всички набелязани цели, места, срещи, преживявания, но пък ще се появят други, които не са били планирани или просто ще бъде едно спокойно лято. Всяко от нещата носи своя смисъл, така че за пореден път ни напомням да не се вглеждаме много в другите и техните животи, а в нашите собствени и да знаем, че удовлетворението, насладата, спокойствието, чистата съвест, хармонията, пълнотата и обичта няма как да ги качим на снимка.

Поздрави от морето, Ирене~



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *