Париж

Париж

Париж…малко ми е трудно да започна, наум ми идват препоръки, съвети и малко оплаквания, а не ми се иска да звуча като някой сърдит от всичко човек.

Дълги години все не идва ред на Париж, то не бяха оправдания и изчаквания, все мисли от порядъка на „сега предстои ремонт“, „Никол е малка за Дисни“, „дали да не изчакаме и Андрей да стане на 5-6“, „скъп град“, „ходи ми се в Италия“ и още много, докато не дойде 2019-та и си казахме сериозно, че отиваме и край, като задължение, което разваля малко нещата, но така се получи.

И преди бях споменавала, че въпреки всичко се вълнувах, правих планове, четях пътеводители, форуми, питах приятелки, толкова много исках Никол да остане доволна, че последния месец вложих цялата си енергия в този град.

Хубав е Париж, ако не се ходи по забележителности още по-хубав, но уви, нали знаете, ние сме си туристи 🙂

И за да не отегчавам с празни приказки започвам да разказвам нашата организация, защото някои от нещата бяха животоспасяващи 🙂

  1. Билети си купихме два месеца по-рано и избрахме края на месец май с надежда за по-хубаво време и неактивен сезон. Имахме по една раница и един малък куфар. По два чифта обувки и по един дъждобран са задължителни (в Джъмбо има по 2 лева, а за децата са 6 и са чудесни, особено на фона на 7-8 евро там). Оказа се, че април е може би по-добрият вариант, там пролетта идва по-рано и всички цъфнали в розово дървета, които гледаме по снимки са безвъзвартно прецъфтели май месец. А и април месец има значително по-малко туристи.

2.Настаняването и моят първи опит с airbnb. Избрахме си приличен апартамент, на сравнително добра цена (имайки предвид, че ми се стори по-скъпо от на други места), 19-ти район, 400 метра от спирка на метро, малка тераса, на пети етаж без асаньор, което ни показа, че сме в плачевна форма (изключваме Никол и Красимир, който е със скъсани връзки, демек аз). Не сме имали никакви притеснения в района, разбира се не е в идеален център и сградите на са като по Шанз-Елизе, но е доста приличен, с много пекарни и супермаркети, а и се виждаше светещия връх на Айфеловата кула. Обаче мненията ни се разминаха с Красимир, когато тръгнахме да оценяваме апартамента след престоя ни, аз казах 4, той каза 1 🙂

3. Забележителности: това ще е една дълга и предълга точка. Всички билети онлайн и с фиксирани часове, където може и сутрин. Ще го карам едно по едно.

-Айфелова кула – 3 седмици преди пътуването в сайта даваше, че няма нито едно място за закупуване на билети онлайн за цялата седмица престой. Всеки ден влизах и проверявах и 4 дни преди да тръгнем се появи един ден с единствен час 09:30. Така или иначе нямах избор, ако не се бяха освободили места щяхме да отидем и да чакаме. Сутрин е по-добър вариант, особено ако се организирате и отидете час преди да отвори, така ще си спестите часове наред висене на опашка през деня и ще си осигурите стигане до най-горната точка. Първо има проверка на багаж, влиза се към кулата и там вече разпределени каси, навсякъде има табели и персонал, който да Ви упъти. Кулата беше прекрасна, на мен лично много ми хареса, целият град се виждаше, единствения недостатък, че времето беше лошо и духаше силен вятър, който разваля всичко.

-Музеят на Роден – да не кажа голяма дума, но това беше най-стойностната забележителност за мен, толкова романтичен, спокоен и сгушен в сърцето на огромния и шумен град. Купихме билетите на място, по 12 евро на човек, без Никол, под 18 годишна възраст са безплатни, включително Лувъра и двореца Версай.

-Лувър – никога не правете грешката да го оставите за края на деня, особено, когато не сте проверили до колко работи. Ние така направихме и успяхме да видим една много малка част от него, за което дълго ще съжалявам. Когато билетите са онлайн може да се влезе от странични входове, а не през пирамидата, където имаше стотици хора опашка. Заставайки с лице към пирамидата, в ляво има арка и коридор, който отвежда на успоредна главна улица, в този коридор има вход, вижда се, служители пропускат хората. Питайте, винаги питайте, когато видите служител, опашките и туристите са стотици хиляди, а идеята на онлайна е да спести време и висене.

-Версай – моето най-голямо разочарование. Отидохме към 10 часа сутринта и имаше километри опашка, нямахме онлайн билети, наредихме се на първата опашка за билети, вече чакали един час на нея, виждаме един лист А4 залепен, на който пише плащане на билети с карта, отидохме при машината и ги купихме за около 3 минути. След това чакахме 4 часа! Да, 4 часа! Бяхме четирима възрастни и се редувахме на опашката. Влязохме в 14 часа на обяд, имаше толкова хора, колкото не може да ми побере мозъкът, тълпата те влачи и се молиш да излезеш възможно най-бързо от двореца, защото усещаш как всеки момент ще припаднеш и единственият плюс е, че има толкова много хора около теб, че изобщо няма да паднеш, дори може и да не забележат. След 40 минути истинска борба с лакти и пазене на дете излизаме в градините, където се оказва, че трябва все пак да се купи билет на Никол, защото те не са безплатни, поне имаше каси пред самите градини. Влизайки в тях, вече бяхме толкова изнервени и толкова ни беше яд на цялата ситуация, че се разходихме половин час и си хванахме влака за града. И билетите бяха най-скъпите от всички останали.

-Дисни – тук мога да кажа, че беше вълшебство, толкова искрено се радвах, че се върнах във времето, когато бях дете. Отново отидохме рано, малко преди да отворят и си бяхме купили онлайн билети за един ден, за един парк. Според мен е невъзможно да се видят двата парка в един ден, като навсякъде е пълно с хора и на атракцион се чака по 40 – 50 минути. Детето Ви трябва да е издръжливо и вие също, имаше деца на видима възраст 5-6 години, чиито родители ги държаха на ръце на опашките. Ние успяхме да се возим на всичко, което предварително си бяхме набелязали. Особено, ако сте бързи и организирани, когато влезете в 10 часа още няма чак толкова много хора и можете да минете набързо 2 атракциона в някоя от зоните. Носете си храна и напитки, първо цените са високи, а качеството на предлаганите храни не е нищо особено, отделно почти всички се хранят докато чакат на опашките, защото времето наистина лети и без да се усетите идва краят на деня. Има парад, който е от 17:30 часа и беше много хубав, хората се бяха наредили от 16:30 по земята, включително и ние, използвахме да седнем (на земята) и да си починем, ако останете назад, рискувате детето Ви да не види абсолютно нищо. Има и шоу с фойерверки, които са в 22 или 23 часа, но ние не го дочакахме. Това беше единствения ден, в който Никол се измори страшно много, след Дисни отидохме на вечеря, забави се храната и видях как в очите ѝ напират сълзи от умора. Затова е добре да не планирате нищо за вечерта. И две последни неща, към основните билети има опция да си купите Fast pass, които струват колкото още едни билети, но намаляват наполовина времето на опашките, ние нямахме. Може да видите всякаква информация за Дисни в сайта им или в YouTube, както и когато влезете в парка, още в началото има карти, вземете си, със сигурност ще Ви трябва или направо две, защото аз забравих нашата на първото влакче, което се качихме, така се бях притеснила от скоростта и изобщо, че после трябваше да се връщаме в началото на парка за нова карта. Има и приложение, което може да свалите, ние си пазехме батериите, тъй като в самия град се ориентирахме с Google Maps. И последно, магазините в Дисни, ние купихме само една кукла оттам с идеята, че нали имало голям магазин на Шанз-Елизе, два етажа , нечуван и невиждан. Еми, това беше най-разочароващия магазин от веригата, в който съм била някога, нямаше нищо, ама буквално нищо. Та сега моя приятелка отива в Лондон и поръчвам кукли на нея, можете ли да си представите?!? Защото на мен още не ми се вярва. Купете си всичко, което си харесате от Дисни ленд.

4. Транспорт: добре, че имам организирани и въобще „свръх майки“ за приятелки, от които да почерпя цялата информация, която сега Ви разказвам (Пете, да си знаеш, че го оценявам;)) Трансфер от летище Бове до града и обратно, взехме си билети онлайн (28-29 евро за двупосочен и 18-19 евро за дете), има една единствена верига автобуси, може и на място, но пак си спестявате 10-те минути чакане с багаж на крак. В града, в града е много важно да се знае, че без градски транспорт не става, ако ще пред Лувъра да спите, разстоянията са огромни, особено с дете, метрото се ползва непрекъснато, отделно до Дисни и Версай билетите струват по 7 евро на човек. Но тук идва седмичната карта, която също е скъпа, но включва всички зони, купвате я и забравяте на какво и до къде се возите. Много е важно да се знае, че тя е валидна само от понеделник сутрин до неделя следобед, струва 23 евро + 5 евро пластиката, трябва да имате ваши снимки, тъй като картите се надписват и се слага снимка. Размерът на снимките е 3 см х 2 см, ние се снимахме с телефон и във фото ми извадиха снимките, аз ги изрязах в точен размер и само ги залепих на място, ако решите да се снимате там, това ще Ви отнеме доста повече време и пари. Картите могат да се купят навсякъде, от метро, влак и т.н.

4.Квартали и храна:

Естествено опитахме да разгледаме най-емблематичните райони, които се намират в центъра. Латинския квартал, където видях единственото капучино отговарящо на изискванията ми, в кафето на книжарница Шекспир и сие. Латинския квартал е изключително приятен и поне в ранната съботна утрин не беше пълен с хора, което го направи още по-очарователен.

Разбира се кафенето на екзистенциалистите.

Квартал Ле Маре, който е претъпкан с хора, заведения и малки магазинчета, там отидохме в https://www.tripadvisor.com/Restaurant_Review-g187147-d1034252-Reviews-Les_Philosophes-Paris_Ile_de_France.html 

Бях прочела, че това е едно от местата с хубава френска лучена супа (на повечето места я нямаше, отговаряха, че вече е топло и не я предлагат) и наистина беше, най-добре беше да се поръча от комбинираните менюта.

Монмартър <3 Да си кажа честно най-прекрасното и романтично прекарване беше там, цялата обстановка, атмосферата, невероятната гледка към града, изобщо беше магия. Дори тълпата не успява да помрачи усещането. След като се разходихме в района на Сакре-кьор се спуснахме към долната част на Монмартър и беше също толкова очарователно, накрая стигнахме до https://www.tripadvisor.com/Restaurant_Review-g187147-d714938-Reviews-Le_Bouillon_Chartier-Paris_Ile_de_France.html

Също го бях намерила по форуми преди да отидем там, дълга опашка се вие пред заведението още от 19 часа, но въпреки многото хора, които чакат да влязат не се отказвайте, върви сравнително бързо, а ако отидете към 18:45 няма да чакате изобщо, няма външна част и е заведение от 1895г, менюто е малко, вкусно и на нормални цени. Там пробвахме охлюви, които бяха върховни, поръчахме си втора порция, вино на деня (цяла бутилка за 12 евро. Бърза вметка, алкохолът по заведенията е доста скъп или на мен така ми се стори, 500мл наливна бира 10 евро, навсякъде в центъра), патица, телешко, терин и крем-карамел. Беше супер, даже отидохме втори път в това заведение.

На другия ъгъл на Le Maison Rose, мисля, че е в пъти по-романтична.

Opera Garnier и района около нея, големи булеварди и прекрасни сгради.

Ако аз трябва да обобщя в няколко изречения какво най-много ме докосна ще изглежда така:

„Монмартър, бих живяла в теб и всяка вечер бих изпълвала сърцето и душата си с невероятната гледка, която предлагаш, бих седяла с часове на малките заведения преплела пръсти с любимия.“

„Айфеловата кула, каквото и да казват хората, тя е прелестна и изобщо всичко около нея.“

„Музеят на Роден, мога да прекарам дни в него.“

Довиждане, Париж, бъди все така цветен и многолик.



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *