Когато любовта е истинска

Когато любовта е истинска

Когато любовта е истинска няма нужда от скъпи бижута, няма нужда от лукс, не е необходимо да бъде чиста и подредена, защото тя самата е най-скъпоценното нещо и винаги е прекрасна, неповторима и единствена, независимо от недостатъците, независимо от разочарованията, които поднася, настроенията, които проявява, защото любовта е сляпа. И ако някой си е помислил, че говоря за Красимир, съжалявам, но ще го разочаровам, него съм го открила отдавна и към днешна дата нямам съмнения дали е любовта. Говоря за Сицилия, която преобръща сърцето ти, която крещи в очите ти „Не може да не ме обичаш! Какво като съм бедна?! Струвам повече от много други, защото богатството не се мери с пари!“ и е така, права е, толкова права, че чак се стряскаш, снишаваш се и я гледаш със страхопочитание, искаш да я прегръщаш, да я задушиш в обятията си. Да, така се обича в Сицилия, така се обича в Италия, така трябва да се обича навсякъде, със страст, с отдаденост, че даже и със страх.

Сицилия беше поредното доказателство, че е ТЯ, Италия, неповторимата, където е душата ми, страх ме е от нея и същевременно кара сърцето ми да е като на 15 годишно момиче влязло в пубертета. Ако някой ми беше казал, че може да се обича така нечовешко същество, Бога ми, нямаше да му повярвам, то и сега не ми се вярва, като в някаква просъница.

И ако някой мечтае за далечни и лъскави места, за 5 звездни хотели, удобства и изтънчени ресторанти, с 5 вида различни прибори, с чисти и подредени алеи, по които да потраква с чифт скъпи обувки. То аз мечтая да се върна, да ходя боса по улицата около плажа в Чефалу, да нацапам роклята си на цветя с най-вкусната паста, да стоя на малко столче, на малка уличка, сервиторите да са смугли момчета и момичета, които викат с пълна сила помежду си, да има един нож и една вилица, виното да е в кана и да няма меню.

Такава е за мен Сицилия, шумна, истинска, страстна, пулсираща, с гордо вдигната глава. Обичам я, няма какво да се залъгвам, не се вълнувам дали другите я харесват или не, не може никой да ме разколебае, а и да бъда напълно откровена, искам я само за себе си.

Събрала съм снимки, много, нямам идея как ще ги съчетая, а и честно ли, няма значение, защото нещата в живота понякога трябва да се случват без предварителна уговорка, ей така, от самосебе си.

*Ното – https://www.caffeitalia.se/journal/caff%C3%A8-sicilia-a-noto Намира се на главната улица и в никакъв случай не го пропускайте, капучино и каноли, или сладолед, или най-добре всичко.

Остров Ортиджа – старата част на Сиракуза. В Ортиджа седнахме произволно, оказа се, че заведението има и градина, прелестна. Опитахме брускети, които бяха с патладжан, чушки, сирене и още някакви неща, водеше се като местен специалитет, различен от стандартните. Ортиджа е първата ми голяма любов в Сицилия.

*Таормина – най-вероятно има безкрайно много препоръчани заведения, ние седнахме в https://www.tripadvisor.ie/Restaurant_Review-g187892-d1090930-Reviews-Osteria_Da_Rita-Taormina_Province_of_Messina_Sicily.html 

и сме много доволни, паста с фрутти ди маре и вино, мисля, че няма какво повече (разделихме си една порция, тъй като беше голяма за един човек, даже доста голяма, 18 евро).

И „Роберто, кралят на канолите“, който за съжаление след Ното просто загуби съревнованието, но също бяха прелестни. Намира се на 30 секунди от остерията на Рита. https://www.tripadvisor.ie/Restaurant_Review-g187892-d2277101-Reviews-Laboratorio_Pasticceria_Roberto-Taormina_Province_of_Messina_Sicily.html



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *