Малки изследователи

Малки изследователи

За всичките години, в които съм майка (а те вече ми се струват много) стигнах до един извод относно подаръците на децата, а именно, че всяко чудо за три дни (понякога и за по-малко), отново най-атрактивни остават гримовете и кутиите ми с бижута и всякакви джунджурии, които могат да се глътнат, да се порежат с тях или с лекота да счупят. Говорим си с Красимир за едно време (отдавна), когато ние сме били деца (и Слава Богу все още имаме спомени оттогава), че никой не е стоял с нас всяка вечер да си играе. Спомням си как си нареждах двете кукли и плюшения пингвин, които имах, на едно одеало в коридора и им сервирах цяла вечер, Красимир пък е редил цял отбор войници без да му се чуе гласът. Сега всяка вечер или да съм по-честна през вечер играем с децата, най-основно с Никол, Андрейчето докато дойде време за игра и той е почти заспал. Четем приказки, играем на всякакви неща от порядъка на „Не се сърди човече“ и вече ама съвсем твърдо и отговорно съм решила, че това безумие с купуването на всякакви ненужни боклуци е повече от безсмислено и мен направо ме влудява. На всеки два месеца изхвърлям една торба със счупени, смачкани и надраскани играчки, които се искат само защото са видели на реклама или някой друг има. Купуват ми се смислени неща, неща, които учат, които отварят светове, които стимулират въображението и те карат да мечтаеш.

И все си мисля, че родителите играят много важна роля в избора на подаръци и в никакъв случай не казвам, че ние сме безгрешните родители, напротив, трудно надделяваме над баби и дядовци, които искат да зарадвати внучетата, отделно, когато те гледат с едни такива големи очи и вплетени пръсти и се молят за конкретната играчка, аз поне трудно устоявам на натиска, после пък започвам да мрънкам и да се дразня на хвърлените пари, защото така не прецених възрастта на Никол и накупих едни Лего-та, които аз си строях и им се радвах, но на дете на 4 години му беше крайно трудно да строи за осем годишни. Та, грешки много съм допускала за годините и признавам, че е трудно да се взема винаги правилното решение, но наближават заветните 7 и така или иначе продължаваме с игрите заедно, поне да ни е интересно и забавно, а и полезно и образователно.

С най-голямо удоволствие Ви представям http://kooky.bg/ , с които се открихме взаимно и беше любов от пръв поглед. Още по-щастлива съм, че съм част от пътешествието на Ян и Моли в Италия, защото както всички вече знаем (само може би италианците са го пропуснали) в предишен живот съм била римлянка. Но за него ще Ви разкажа съвсем скоро, точно преди една италианска мечта.

Имаме комплект Париж и Тайланд, които са страхотни, благодарение на тях Никол вече е запозната не само с Айфеловата кула, но и разпознава Лувъра, Триумфалната арка, иска да приготвяме рецептата, която беше в пакета, а именно френски галет, иска да прави тайландски масаж на ходилата, за което с баща ѝ сме истински благодарни. Даже ни питаше дали се радваме, че идва Свети Валентин и ние безпристрастно повдигнахме рамене (не сме много по празниците, каквито и да били, с изключение на Коледа и Великден), а тя каза: „Аз пък чакам с нетърпение, защото тогава се празнува любовта, а аз ви обичам и съм измислила страхотни изненади“, моята изненада за нея беше да направим френски макарони, любимият ѝ десерт, еми нямах време за направа, но успях да ѝ купя, с такова удоволствие и внимание си ги изяде, премрежвайки поглед, че чак и на мен взеха да ми харесват, без да съм ги опитала.

Пакетите са страхотни за опознаване на света, а аз ще ги ползвам, за да ѝ покажа културата и кулинарията, защото сме в дилема на избор за евентуален втори език, и не, не съм от свръх амбициозните майки, които водят децата си на 3 езика, 2 спорта, инструмент и всичко, което можете да се сетите. Засега ходи на английски, но ми се иска да има представа какъв друг език би искала да учи в бъдеще и изборът да бъде нейн.

И завършвам с една снимка, която представя нейните виждания за това как добре ще прекараме в Париж, тук държа да вляза в подробности. Френското знаме, защото все пак отиваме в тази държава, слънцето, защото силно се надяваме да го има през цялото време, дървото, защото ще се разхождаме много, тъй като ще имаме цяла седмица на разположение, чашата вино, защото както тя казва „мама е влюбена освен в тате и във виното“, което аз винаги опровергавам с „Чак пък влюбена (връткане на очи)?! По-скоро удоволствие (изплезване).“, кроасани, защото сме чували, че са ненадминати, а ние много обичаме сладки и тестени неща, по-натам се допълниха и още неща, но няма повече да Ви издавам, надяваме се да покажем.

Успех на “Kooky”  от сърце, защото за пореден път казвам, че най ми е приятно да виждам как млади хора вярват в малкия и частен бизнес, борят се и създават неща от цялата си душа, които не са поредната масова пластмаса.



2 thoughts on “Малки изследователи”

  • Идеята да се адаптира My little passport https://www.littlepassports.com/how-it-works/ в български вариант е чудесна. Моят син е абониран вече 3-та година за него и всеки месец го чака с нетърпение. Много смислена информация в кратък и стегнат формат, разнородни дребни полезни материали без излишни пластмасови боклучета и с възможност за онлайн надграждане и обогатяване на знанията през онлайн портала. Чудесни са!

    • Наистина идеяате страхотна. Дори и на мен ми е интересно и заедно ги четем и разучаваме 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *