Ние двамата и един камембер

Значи нещата стоят така (поне при нас), ангажименти, битовизъм, прекрасни моменти, изпълнени с обич (присъстваме всичките четирима), викове и сръдни, тишина и хубава музика, боледувания, малко сън и кръговрат, в цялата картинка обикновено го няма уравнението „ние двамата“, дам, децата са си 99% от времето при нас, колкото и да ви се струва, че все някой ми гледа децата, тц, това е илюзиорна призма (тук много моля да не се чете, че не получавам помощ, получавам много и съм благодарна, но аз толкова не смогвам с всичко, че свободното време отива отново за задачи и битовизъм). Оставаме сами горе-долу един път в годината за 3-4 дни, в които се налага да излезем от страната, за да нямаме поне едно закачено дете, тази година не се очертава такова време, затова се опитвам поне понякога да прекараме един час (ако ще да е) само ние, да можем да си говорим, да се посмеем, та даже и леко да се скараме, то от тичащи и пищяши деца дори не можем да се скараме като хората, ходѝ ги надвиквай, дребосъци, но пък гласовити.

Получихме бонус обед, вкъщи, много обичам вкъщи, особено, когато е студено, а и да не е, мога да си пусна каквото музика искам, да си извадя кристалните чаши, да дръпна леко щорите, да запаля свещички или пусна лампички, да седна с подвити крака на дивана и само да подавам чаша за доливане. Разбира се, ако има опция за цял ден мога да измисля къде къде по-вълнуващи неща, като това как едно време обикаляхме поляните на Банско, за да намерим идеалното място за нас, носехме одеало, възглавници, ледарка, лед, шампанско, кристални чаши, десерт с маскарпоне, фотоапарат, букет с цветя, дървена дъска, сирена и още цял куп неща, оттогава Красимир не иска да ходим по пикници, но пък беше прекрасно, нищо, че после трябваше пак да занесем всичко до колата.

Това ми е днешното приготовление, камембер (когато Никол го види и винаги казва „това яде Плак от Калинката и Черния котарак, уф, че гадно!“), боровинки и един топъл селски хляб закъснял за снимките, но дошъл точно на време за същинската част, а да и вино. Отново @billa_kulinarium  помогнаха, толкова цветно изглеждат предястията им, а аз толкова отдавна имам една запазена снимка на точно такъв камембер, че нямаше как да я подмина, а и продуктите са толкова малко и пазаруването не отне повече от 10 минути, особено, когато ги селектирах от приложението, а някой ден, когато като всички нормални хора си купя таблет ще мога да го сваля и там, също напълно безплатно (App store – http://bit.ly/kulinarium-app-store   и Google Play  – http://bit.ly/kulinarium-google- play  

Не говорихме за ежедневие, аз говорех за мечти и годишнини, а Красимир за проект на кухнята, да, хем се радвам, хем ми става лошо като си помисля за ремонти, под каквато и да е форма. Много беше хубаво, от такива малки неща имам нужда, да останем заедно, да си говорим, да има близост и хармония, защото все по-трудно става или не, по-скоро все повече ми изчезва времето някъде и ако нямам подкрепата и разбирателството на мъжа си мисля, че не бих успяла да се справя и с половината неща.