Толедо

Толедо

 Толедо, няма да го сравнявам, тъй като е несравним, даже се замислих защо винаги, когато разказвам за някое място го оприличавам на друго или обратното, всичко носи своя отпечатък на времето, своята история, меланхолия или веселост. 

Толедо ми донесе чувство на спокойствие, въпреки влаковете на всеки 30 минути, от които се изсипваха безброй туристи, ние ли отидохме рано, поради липсата на план, карта и пътеводител ли, защото успяхме да се мушнем в малките улички и обиколохме целия град. Усетихме миризмата от гозбите, които се готвеха в домовете на хората, чухме музиката, която слушат, разговорите, които водят, видяхме къде паркират колите си в тези тесни улици, как излизат или се връщат от пазар, как децата им карат колелета. 

Не сме големи почитатели на църкви, но обикновено, когато минаваме покрай тях и преди това сме прочели туй-онуй в пътеводителите се спираме да погледнем набързо. До сега най-впечатляващата такава за мен е Свети Петър във Ватикана, втората е в Толедо, седях на пейката и не исках да си тръгна, има нещо, което понякога ме застига, усещане, мисъл, бодеж, копнеж, не знам, смътно усещам, че го пренебрегвам и даже се опитвам да го подмина в редките случаи, когато се появява, така се чувствах в катедралата в Толедо, влязох в сън и излязох с поглед към небето и ръка пазеща погледа от слънцето, сякаш започнах да чувам отново, всичко, скърцащата брава, плачещето бебе, капките кафе падащи в порцелановата чаша, звъна на камбаната, класическата музика от прозореца в дясно, колелетата на автобуса, ножът, който реже хамона, смехът на момичетата и момчетата, които отминават по пътя. 

Прекрасен Толедо, само на 30 минути от Мадрид, превозът е прекрасен и точен, срещу 12 евро в посока.

*Хубаво е да имате билети предварително закупени и да бъдете по-рано, тъй като влакът тръгва на минутата и рискувате да не ви пуснат на перона, ако отидете в последния момент.



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *