Мадрид – да владееш изкуството на веселия живот
Нямах търпение да запечатам спомена за Мадрид както в снимки, така и в писмен вид, а този път разказът ми ще бъде по-подробен и насочен към „пътуване с деца“.
Полетът ни на отиване кацаше вечерта в 21:15, това е и една от причините да избера хотел вместо airbnb, исках да има 24 часова рецепция (голям плюс е, ако има и закуска, с гладни дете и мъж е изключително трудно сутрин) и да не се притеснявам, ако има закъснение, да не трябва да звъня телефони и да развалям плановете на хората карайки ги да се съобразяват с нас, идваш и си отиваш 24 часа в денонощието без да се ангажираш с каквито и да е уговорки, а и допълнителният бонус беше, че кацнахме половин час по-рано от предвиденото време, което спаси много клетки на нервната ми система, така че „Ура“ за лекото и навременно приземяване. Летяхме с Wizz Air (както вече сте видели) и ползвахме приорити бординг, за да може също да не губим време в чакане на багаж, а възможно най-бързо да си тръгнем от летището. Опциите за придвижване до централната част на града бяха автобус, който е на всеки 15 минути от 6 сутринта до 23:30 вечерта, а след това на 30 минути, една посока струва 5 евро и билетите се закупуват директно от шофьора, отива до гара Аточа и оттам може да хванете метро. Другата опция е такси, която избрахме и ние, цената е фиксирана до центъра на града и е 30 евро, нас ни закара точно пред хотела. Навръщане ползвахме автобуса от гара Аточа (на която остваихме и багажа си, като цената за 2 малки куфарa и раничка е 3.60 евро за 24 часа) и също беше много удобен, пътят беше около 30 минути.
В Мадрид беше приказно, адски много ми хареса, беше пълно с хора, времето топло, едно веселие и освободеност се носеше във въздуха, никой не бърза, не нервничи, сякаш стъпвайки там забравяш всичко останало, всички тревоги, нерви, проблеми, работа, влизаш в ритъма без дори да го осъзнаваш. Сутрин се протягаш по-дълго, усмивката е все там, чувстваш се лек, ходиш по улиците и топлината и тълпата не те дразни, реакцията на това, че в Праймарк те стъпкват (буквално) е помахване с ръка, всички говорят на испански, ти разбираш числата до 6, защото си гледал Дора Изследователката, но все някак върви комуникацията. Детето е повече от добро, а да, детето, Никол е доста кротка и доста издръжлива. Напоследък всички искат да са пътешественици и сякаш „турист“ звучи пошло, но има и такива, ние към кои спадаме е трудно да се каже, разбира се, че искам да видим емблематичните забележителности на града, особено, когато не сме били, това с „да се изгубиш по уиличките“ вече малко се изтърка като реплика, особено, когато я прочитам за 100-тен път точно в пътеписите на пътешествениците. Та имахме набелязани основни неща, като Прадо, двореца, няколко плази, 2-3 главни улици, парк Ел Ретиро, упсяхме да видим всичко, че и отгоре, разходихме се и по малките улици, и в малко по-отдалечените квартали, предимно пеш и то с 6 годишно, което навърташе по 20км с нас. Спахме в центъра и това беше доста удобно, защото първия ден се прибрахме за малко на обед, сигурно беше 35 градуса , а и Никол заспа.
Най-големият проблем, който имахме е с храната, Никол е в период, в който не иска да яде нищо, не иска месо, не иска риба, чушки не яде, купувахме различни неща, които да пробва, но нито едно не ѝ хареса, ядоха се френски макарони и плодове от Меркадо ди Сан Мигел, който беше върхът, как ми се иска да има такова място в София, там най-добре се усещаше духа на града, но не и по обяд, тогава беше непоносима блъсканица. В крайна сметка италианците винаги се притичват на помощ, когато не си съвсем сигурен какво ти се хапва, ние поне пица винаги можем да ядем. Но от местните специалитети аз и Красимир сме единодушни, че паелята с морски дарове е супер (аз и стридите нареждам наедно с нея, ама тук се разминаваме).
Времето мина неусетно бързо, последния ден ходихме до стадиона и в парка, който е на 3 минути от гарата. Полетът ни също беше вечерен, Никол заспа веднага, всъщност целия самолет спеше с изключение на мен, времето беше ясно и се виждаха хилядите светлинки от Земята, а аз гледах къде се намираме на гугъл мапс, даже успях да помахам на Торино и Милано.И полета мина идеално, аз не получих удар, което си е добре и вино пих, и то помогна, особено на отиване, кацнах си една такава развеселена.
Всичко беше повече от прекрасно, единствения извод, до който стигнах наблюдавайки Никол е, че все още ми се струва малка, хем иска да дойде, хем като дойде и някак не изглежда съвсем удовлетворена от пътуването, сякаш ѝ е скучно, въпреки че и миналата година в Будапеща и тази винаги съобразяваме програмата с нея, да правим нещо, коете не е правила преди, като това да се вози на влак, да се вози на корабче, да отидем до някой хубав парк, където има възможност да тича и да играе, но за жалост не виждам този блясък в очите ѝ, който откривам при други обстоятелства. Мислех другата година да я заведем в Дисни ленд, нали 7 години, последна група в градината, честно казано мисля, че е малка или по-скоро искам да заведем и двамата, но Андрей определено трябва да е поне на 4. Ще вземем да пробваме едно пътуване с кола, толкова красиви места има в съседните държави, а ние не сме били нито в Хърватска, нито в Словения 😊 До скоро пътешествия!
*С любезното съдействие на Wizz Air