Пред себе си или една нестандартна равносметка

Пред себе си или една нестандартна равносметка

Тривиално, но факт, че годината е в своя край и отново съвсем безсрамно и безсърдечно се изниза. Тръгнах да опаковам подаръците за децата, тъй като миналата година подготовката мина покрай всичко останало, Никол все още се впечатлява, а и на мен ми доставя удоволствие, та докато си опаковах съвсем несъзнателно си разопаковах душата, пред себе си. Не обичам да правя равносметки или да сравнявам преживявания, но понякога и в мен се заселват размисли относно какво се случи, и тук изобще не става въпрос колко пъти отидох на почивка или колко чанти успях да си купя.

Какво отново не успях да постигна:

Не се научих да казвам „Не“ и това си е.

Не успях да отговоря на място, особено на близки приятели, чиито шеги и сравнения по-скоро звучаха като откровена подигравка, за огромно съжаление думите им промениха всичко досега.

Продължавам да се впечатлявам от тесногръдието, нетолерантността, злобата, нахалството, себичността и егоцентризма на хората.

Има надежда в тунела:

Все по-успешно успявам да избегна теми за материализъм, пари, облаги и доходи (Хора, спестете ни го на всички).

Все по-пестелива на думи съм, за сметка на това стават все по-качествени.

Срещнах неверояти хора, които ми действат като ендорфин, хора които ми дадоха безкрайно много душевно щастие, толкова колкото не съм получавала отдавна.

Загубих един от най-близките хора в семейството си, не можах да се сбогувам, не можах да се разплача истински, не можах дори да разбера какво точно се случи. Сега, 11 месеца по-късно при всеки момент, който ми напомня за него сълзите ми потичат от щастие, че го е имало, сега осъзнавам, че почти всичките ми детски спомени са свързани с него. Баща ми загуби баща си, а ние дядо си и сега за пореден път се убеждавам какво щастие е да имаш брат или сестра, да се обичате, уважавате, да бъдете приятели, а не само роднини, да има на кого да се опреш и в трудни моменти. Но (винаги има „но“) получихме Андрей, който изпълни и осмисли дните на всички ни.

Май стана прекалено меланхолично и за да не развалям духа на Коледа по-долу опаковките на нашите подаръци. Всяка година се затрупваме с хиляди безсмислени играчки, които изхвърлям след определен период от време, но дотогава освен да пречат за друго не служат. Бях взела решението да не влагаме пари в непотребни вещи (не че го удържах, но имам напредък) и затова съм много доволна от изборът ни на тазгодишните подаръци. Никол ще получи кутия за рисуване, а Андрей дървена костенурка, която може да дърпа с въженце в някакъв момент, а дотогава просто ще я хапе, тъй като това е начинът му на игра, по-скоро чесане на венци.

По-добре едно нещо, но хубаво и качествено (като цената не винаги е критерий), отколкото 3 ненужни, но присъстващи в рекламите.



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *