Me, Myself and Nicol

Никол. Тя ме учи всеки ден, всеки ден ми показва колко е съвършена, как едновременно е дете и възрастен, или не, по-скоро еднорог или някое друго митично същество, необременено, чисто, искрено. Чак ми се струва невъзможно, като се има предвид днешния свят все си мисля, че се раждаме подтиснати, обвити в меланхолия и тъга. Но не, тя ме опровергава непрекъснато.

Нейното ежедневие се състои в песни, детски. Пее докато си мие зъбите, пее докато ѝ се карам, пее докато вечеря, пее докато я къпя. И не, няма да става певица, няма да се състезава кой пее по-добре, или каквото там беше в шоуто на Слави или някое друго. Пее за удоволствие, пее с чистата си душа. Наскоро имахме случка: влиза до тоалетна и пее, без задръжки, без свян. Аз седя в спалнята и прегръщам с всичка сила мъжа си докато му казвам: „Чуваш ли я?“, а той се смее и на двете ни, с обич, прегръща ни както само той може, имаме миг, наш миг и успях да го хвана, ура за победителят. След 5 секунди ситуацията е: „Колко пъти да повтарям, че отдавна трябваше да си в леглото?!?!“

Като се замисля ежедневието ни е пълно с такива моменти. На всички хора е пълно, само където не го забелязват, а колко по-удовлетворени и щастливи ще се чувстват от живота.

За тази фотосесия съм безкрайно благодарна на Алекс http://ohbeautycaptured.blogspot.bg/, която не за първи път ще чуе, че е една магъосница. А ние се забавлявахме от все сърце и такава беше идеята, да бъде нашето преживяване, да покаже нещата, които обичаме да правим заедно и както ще се види по-натам и да похапваме.